Решение № 16044 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7064/2017 г.

Решение № 16044 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7064/2017 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП срещу решение № 738/27.04.2017 г., постановено по адм. дело № 3272/2016 г. по описа на Административен съд - гр. В. в частта, с която по жалба на М. М. Д. от гр. Д. е отменен РА № № 081401828/14.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с решение № 641/30.10.2014 г. на същия директор за определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. за разликата над 39 432,01 лв. до пълния размер от 166 852,53 лв. и лихви за забава за разликата над 11 819,39 лв. до пълния размер от 41 555,51 лв. поради отказано преотстъпване на посочения данък. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ не съдържа текст, който да препраща към лицата по чл. 29а, ал. 1 ЗДДФЛ, поради което е приложима само за еднолични търговци, регистрирани като земеделски производители. Приравняването в чл. 29а ЗДДФЛ според касатора е само за целите на определяне на облагаемия доход на физическите лица, регистрирани по ЗДДС и като земеделски производители към реда, по който се определя облагаемия доход на едноличните търговци. Излагат се доводи, че преотстъпването на данъка е обвързано с приложението на изискванията на ал. 2 на чл. 189б ЗКПО, като тези условия са неприложими спрямо физическо лице, а изискването на закона е те да са кумулативни. В касационната жалба е налице позоваване и на чл. 4, ал. 5 от Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията от 15.12.2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от договора за Държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти и за изменение на Регламент (ЕО) № 70/2001 за предоставяне на такава помощ на предприятия в затруднение, а физическото лице не е такова. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение в обжалваната част и отхвърляне жалбата на М. Д. срещу ревизионния акт в същата част, както и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Кратки писмени бележки са представени с допълнителна молба от юриск. Д. С. Ответникът по касационната жалба М. М. Д. от гр. Д., редовно призован не се е явил, не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Делото за втори път се разглежда от Върховния административен съд. Първоначално с решение № 1465/29.06.2015 г. по адм. дело № 3769/2014 г. е отхвърлена жалбата на М. М. Д. от гр. Д. срещу РА № 081401828/14.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НЯП - гр. В. за определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ поради отказано преотстъпване на същия данък за 2011 г. С решение № 13240/06.12.2016 г. по адм. дело № 9261/2015 г. на Върховния административен съд, Осмо отделение е отменено решението на първоинстанционния съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд с указания да се отдели спорното от безспорното в процеса, да се укаже на страната, която евентуално твърди, че закупените през 2012 г. активи са закупени със средства от финансова помощ по Програма за развитие на селските райони (ПРСР), да докаже твърденията си и едва тогава да се направят фактически и правни изводи по наличието на основание за преотстъпване на данък. При новото разглеждане е постановено обжалваното пред настоящия съд решение. За да отмени решението в частта за определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. за разликата над 39 432,01 лв. до пълния размер от 166 852,53 лв. и лихви за забава за разликата над 11 819,39 лв. до пълния размер от 41 555,51 лв. поради отказано преотстъпване на посочения данък първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно М. Д., регистриран земеделски производител е преотстъпил данъка за 2011 г. и той е бил инвестиран в селскостопански машини на покупна цена от 268 181,91 лв., което е установено от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Съдът е възприел установеното от вещото лице, че процесните машини са закупени в едногодишният срок по чл. 189б, ал. 2 ЗКПО и са коректно отразени в счетоводството на ревизираното лице по съответните сметки. Според съда установено е по делото, че преотстъпеният данък не превишава 50 на сто от стойността на активите, в които земеделският производител е инвестирал преотстъпения данък за 2011 г., както и че закупените машини с преотстъпения данък не заместват съществуващи такива, като тези обстоятелства съдът е посочил, че отново са установени с съдебно-счетоводната експертиза. Съдът е направил извод, че в процесния случай е приложим чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, след като ревизираното лице е регистриран като земеделски производител и в тази връзка се е позовал на съдебна практика на ВАС по адм. дела № 827/2013 г. и № 5401/2013 г. По отношение приложимостта на Регламент (ЕО) № 1857/2006 г. съдът е изложил мотиви, че от представените по делото доказателства и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че са налице кумулативно дадените предпоставки на чл. 189б ЗКПО. Отбелязано е в съдебното решение, че промяната в законодателната уредба, в сила от 01.01.2014 г., предвиждаща изрично, че от преотстъпването на данъка по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ не могат да се ползват физически лица, извършващи стопанска дейност по чл. 29а ЗДДФЛ, не променя според съда крайния извод, тъй като се касае за изменение на материалноправни норми, които имат действие за в бъдеще. Прието е, че в частта, в която с ревизионния акт на лицето са определени задължения по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ в размер на 39 432,01 лв. и лихви - 9 202,24 лв. същият акт не е оспорен по съдебен ред и е влязъл в сила и затова ревизионния акт е отменен за сумата над 39 432,01 лв. и лихвите над сумата от 9 202,24 лв. до пълните им размери. Решението в обжалваната част е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ (редакция, приложима за 2011 г.) предвижда, че данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане. Константна е съдебната практика на ВАС, че субекта едноличен търговец е относим към начина на формиране на годишната данъчна основа, а не към дейността на лицето и правноорганизационната форма едноличен търговец като източник на доходите. Това тълкуване на материалната данъчна норма, което съответства на точния й смисъл във връзка с останалите употребени в нея понятия - данък, годишна данъчна основа, доходи от стопанска дейност и чл. 189б, ал. 1 ЗКПО. Това е и смисълът на предоставяната държавна помощ, под формата на преотстъпване на данъка, която съгласно Решението на Европейската комисия С (2011)863 от 11.02.2011 г. се отнася до земеделските стопанства, а не до конкретна категория субекти (в този смисъл са решения по адм. дела № 827/2013 г., № 14974/14 г., № 542/2015 г., № 14974/14 г. и др. на ВАС, Първо отделение. Спорът между страните по делото е относно качеството на лицето, което е преотстъпило част от данъка от дейността му като регистриран като земеделски производител, което няма качеството на едноличен търговец. Налице е решение на ЕК, цитирано по-горе, което е условие по § 26 от ПЗР от ЗИДЗДДФЛ за преотстъпването на данъка - държавна помощ за България. Установено е по делото по категоричен начин и не се спори между страните, че ответникът по касационната жалба има качеството на регистриран земеделски производител на животинска продукция. Спорът по делото се свежда до правноорганизационната форма на предприятието на земеделски производител, като касационният жалбоподател неправилно твърди, че това може да бъде само едноличен търговец, но не и нерегистриран като такъв физическо лице - земеделски производител. Държавната помощ, каквото представлява преотстъпването на данъка съгласно решение на Европейската комисия С