Решение № 12531 от 9.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6231/2020 г.

Решение № 12531 от 9.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6231/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Производството е образувано по касационна жалба на В. К. от [населено място], срещу Решение № 7658 от 05.12.2019 г., постановено по административно дело № 7896/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което съдът е отменил Решение № 2153-21-128 от 25.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ-София- град в частта му, в която е оставена без уважение жалбата на В. К. срещу т. 3 на Разпореждане № [ЕГН]/224 от 24.11.2017 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с която се разпорежда надвзетата пенсия да се събере на основание чл. 114, ал. 1 от КСО и вместо него е постановил, че оставя без разглеждане жалбата като като недопустима в тази част и е отхвърлил жалбата на В. К. срещу Решение № 2153-21-128 от 25.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ-София- град в останалата част, с която е оставена без уважение жалбата срещу т. 1 и т. 2 от Разпореждане № [ЕГН]/224 от 24.11.2017 г., с които е отменено Разпореждане № [ЕГН] от 11.12.2014 г. и последващите го и е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ на В. К. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, което касаторът счита за постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Моли решението да бъде отменено, ведно с процесното Решение № 2153-21-128/25.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ – София-град и оставено с него в сила Разпореждане № [ЕГН]/224 от 24.11.2017 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване /"ПО"/. Претендира присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът - директорът на ТП на НОИ – София-град, чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Д. Петрова, в представени писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното решение на АССГ да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира подадената касационна жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд е постановил процесното съдебно решение при следната правилно установена фактическа обстановка: Със заявление от 28.11.2014 г., В. К. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане №[ЕГН] от 11.12.2014 г., на лицето е отпусната лична пенсия за ОСВ, а с последващи разпореждания същата е осъвременявана. След извършена служебна проверка, длъжностното лице по "ПО" е издало Разпореждане № [ЕГН]/224 от 24.11.2017 г., с което е приело, че касаторът не отговаря на условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, във вр. с § 4, ал. 1 ПЗР КСО и е отменило разпореждането за отпускане на пенсията за ОСВ. Разпореждането е обжалвано от В. К. и е оставено в сила с Решение № 2153-21-128 от 25.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ-София град, което е било предмет на оспорване в първоинстационното производство. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност или недопустимост. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в изискуемата форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на относимите материалноправни разпоредби. Решението на Административен съд- София-град, с което жалбата против решението на директора на ТП на НОИ - София-град е отхвърлена, е постановено при правилно прилагане на закона. Съобразно изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е проверил законосъобразността на оспорения пред него акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Първоинстанционният съд, като инстанция по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията и обуславящите ги такива е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебна-счетоводна експертиза, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими възражения. Не могат да бъдат възприети инвокираните в касационната жалба твърдения и доводи за неправилност на изводите на съда за липса на нарушение на административнопроизводствените правила, предвид непосочването на конкретна разпоредба от чл. 99, ал. 1, т. 2 КСО. Административният акт е издаден при подробно описани в същия правни и фактически основания, послужили за издаването му. Пресъздадена е цялостната фактическа обстановка и изчерпателно са изложени фактическите и правни изводи на издателя му. С оглед гореизложеното, касационната инстанция приема, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила от вида на съществените такива, което би довело до нарушаване правото на защита на оспорващия. Непосочването на правното основание поначало не опорочава формата на акта, тъй като, за разлика от фактическото, не е обвързващо за съда. В конкретния случай непосочването на конкретната хипотеза на чл. 99, ал. 1, т. 2 КСО не е довело до нарушаване правата на касатора, тъй като от подробните фактически основания ясно може да се направи извод за хипотезата, на която се позовава органът, а съдът може да направи проверка за законосъобразността на мотивите на органа и тяхната относимост към цитираната правна норма. Основание за издаване на процесните административни актове е възприетото от пенсионния орган становище, че на В. К. е неправилно отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на параграф 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и че същият няма изискуемия сбор от осигурителен стаж и възраст -100 точки. Релевантно за правния спор в случая е дали органът правилно не е зачел положения от В. К. от първа категория труд в "Пещоремонт" АД през спорните периоди 01.07.1977-02.10.1979, 20.06.1980-08.09.1982 г. на длъжността "зидар на горещ рем. " и през 01.04.1989 до 01.07.1993 г. на длъжността "технически ръководител", като е безспорно, че за периода 05.10.1979 г. – 16.06.1980 г. К. е бил на наборна военна служба. На първо място, по категоричен начин са опровергани твърденията на жалбоподателя за унищожаване на разплащателните ведомости на "Пещоремонт" АД. Представените в подкрепа на неговото твърдение констативен протокол и уведомително писмо са частни документи без обвързваща съда материална доказателствена сила и без достоверна дата спрямо ответника. На основание чл. 181, ал. 1 от ГПК, частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. В случая ответникът - директорът на ТП на НОИ – София- град, е трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК по отношение на частните документи, представени от жалбоподателя. Правилно първостепенният съд не е кредитирал като истинни удостоверените с тях обстоятелства предвид различната взаимоизключваща се информация, относно начина на погиване на първичните счетоводни документи, както и с оглед явното им противоречие с данните, съдържащи се в приемо-предавателния протокол от 10.03.2015 г., удостоверяващ предаване на разплащателните ведомости от намиращото се в производство по ликвидация "Пещоремонт" АД на длъжностни лица от ТП на НОИ-София град. Не се доказва жалбоподателят да е бил част от посочените в констативния протокол бригада "агломерационно производство" и бригада "феросплавно производство", респективно ведомостите за него да са част от унищожените. Първоинстанционният съд е установил по безспорен начин, включително със заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза, идентично със заключението по т. 1 от неприетата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, че данните от издаденото от осигурителя "Пещоремонт" АД удостоверение образец УП-30 № 34 от 16.03.2000 г. не съответстват на съдържащите се в платежните ведомости на "Пещоремонт" АД и на предоставената с писмо от 20.04.2018 г. от ТП на НОИ-Шумен информация за други първични счетоводни документи, удостоверяващи, че през периода март 1982 г. -юли 1982 г. жалбоподателят е работил като "товаро-разтоварач" и "общ работник" във фабрика "Първи май" гр. Шумен. В чл. 40, ал. 1 Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж се предвижда установяването на осигурителния стаж да се извършва с трудови, служебни и осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. Съгласно ал. 3 на същия член, издаденият документ за установяване на осигурителния стаж трябва да се основава на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Видно от цитираните разпоредби, първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в разчетно - платежните ведомости и затова записванията в тях трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - трудовата, служебна и осигурителна книжка на лицето или издадените от работодателя удостоверения за един и същ период, меродавно е съдържанието на изплащателните ведомости. Видно от заключенията на вещите лица във всички ведомости за заплати на "Пещоремонт" АД, съдържащи се в "Обединен осигурителен архив" - с. Невестино за периода януари 1977 г. – декември 1993 г., за периода януари 1977 г. – август 1982 г. жалбоподателят не фигурира в първичните счетоводни документи, а единствено за месец юни 1979 г. във ведомост "временни работници" фигурира името В. П. Посоченото установяване е доказателство, че извършената от вещите лица проверка е включвала и издирване на данни относно имената В. П., която е относима, предвид извършената през 1990 г. подмяна на фамилното име К. По делото не е представена трудова книжка, а в приложената осигурителна книжка липсват записи за периода до юли 1992 г., като за периода юли 1992 г. – юни 1993 г. осигуряването е извършвано от осигурителя "Конкордия – Винченцо" ООД. До установяване по надлежния ред (оспорване по реда на чл. 193 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, по исков ред или по реда на НПК), че документът е подправен или неверен, материалната доказателствената сила на осигурителната книжка, като официален свидетелстващ документ, следва да бъде зачетена. Представената спестовна книжка също не съдържа данни за получавано възнаграждение от "Пещоремонт" АД през посочените периоди и не може да служи като косвено доказателство за полаган труд в дружеството. По аналогия с чл. 104, ал. 10, изр. второ и чл. 6, ал. 1 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, за да бъдат взети предвид данните от този документ, липсва една от кумулативно изискуемите предпоставки– да бъде издаден от работодателя/осигурителя. Доказателствената сила на представеното удостоверение е дискредитирана и от подробно обсъдените от първоинстанционния съд доказателства – писмо от 20.04.2018 г. от ТП на НОИ-Шумен, съдържащо сведения за изплащателни ведомости на фабрика "Първи май"- гр. Шумен и Личния регистрационен картон на В. П., официален свидетелстващ документ, съдържанието на който не е оборено по надлежния ред и съгласно който лицето е изселено от [населено място] за [населено място] на 30.06.1986 г. Според чл. 104, ал. 10 КСО категорията труд не може да се доказва със свидетелски показания, но според трайно установената практика на Върховния административен съд със свидетелски показания може да се доказва установяване на условията на труд и на заеманата длъжност, в контекста на трудовите функции, както и мястото и естеството на изпълняваната работа, при наличие на представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя. /В този смисъл е и Решение № 4649 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10207/2018 г., VI о., Решение № 15517 от 18.12.2014 г. по адм. д. № 8391/2014 Г., VІ отд. НА ВАС, Решение № 3868 от 19.03.2014 г. по адм. д. № 16342/2013 г. на ВАС, VІ отд.),. Поради това като е използвал свидетелските показания по делото като средство за отстраняване на противоречието между данните по разплащателните ведомости( в конкретния случай липсата им) и издадените от осигурителя удостоверения обр. УП-2 и УП-30, Административен съд - София-град не е допуснал нарушение на забраната по чл. 104, ал. 10 КСО. От друга страна, показанията на свидетелката, която като сестра на жалбоподателя е пряко заинтересованата от изхода на спора, са преценени от съда с оглед всички други данни по делото, в съответствие с чл. 172 ГПК във вр чл. 144 АПК, като правилно същите не са ценени при крайните изводи на съда с оглед посочения факт и противоречието им с данните, съдържащи се в представените по делото официални и частни удостоверителни документи. При установената липса на записи за жалбоподателя във ведомостите за заплати, където се написват възнагражденията на всички работници и служители, както и с оглед факта, че стажът, длъжността и получаваното възнаграждение за същите периоди не са вписани в трудова книжка или осигурителна книжка може да бъде направен обоснования извод, че жалбоподателят не е полагал труд при посочения работодател през процесните периоди и поради това те не могат да бъде зачетени за осигурителен стаж. В тежест на жалбоподателя пред първата инстанция е било да установи продължителността на осигурителния си стаж и местоположението, където е полагало труд лицето, за спорните периоди от време. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да сочат на безпротиворечив извод, че на лицето следва да се зачете стажа в посочените периоди. Предвид горепосочените обстоятелства и с оглед установената правилност и обоснованост на правните изводи на административния съд, досежно незачитане на твърдения трудов и осигурителен стаж на жалбоподателя за процесните периоди 01.07.1977-02.10.1979, 20.06.1980-08.09.1982 г. и 01.04.1989-01.07.1993 г. настоящата касационна инстанция по делото приема, че липсва необходимост от разглеждането на спора, относно стажа на касатора в "Пещостроене" ООД, доколкото незачитането на осигурителния стаж за първа категория труд на лицето за тези периоди в общ размер 8 години, 8 месеца и 19 дни(според удостоверение обр. УП-30 № 34 от 16.03.2000 г.) при признат с отмененото разпореждане за отпускане на пенсия от 11.12.2014 г. - 18 години, 06 месеца и 12 дни при първа категория труд, води до липса на кумулативно изискуемите предпоставки по параграф 4, ал. 1 от ПЗР на КСО - 10 години при условията на първа категория труд и сбор от осигурителен стаж и възраст за мъжете 100. В тази насока са и изложените от административния съд в мотивите на проверяваното решение подробни и аргументирани съображения досежно непризнаването на стажа през спорния период 01.07.1993 г. – 01.01.1997 г., които се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК касационната инстанция препраща към тях и същите не следва да бъдат дословно преповтаряни. / Първоинстанционният съд правилно е приел, че изразът по т. 3 от оспореното разпореждане, не е властническо волеизявление, а представлява предложение до длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 КСО да издаде разпореждане по ал. 1 на чл. 114 КСО за възстановяване на сумите, които са били неоснователно изплатени на лицето за недължимите му пенсии, поради което е направил правилен и обоснован извод, че жалбата до него в тази част е процесуално недопустима. Коментираният диспозитив на органа не води до възникване на каквито и да било задължения за жалбоподателя преди издаване на отделно нарочно разпореждане за събиране на недобросъвестно получени суми от пенсии с необходимата конкретизация по размер. Освен това, наличието или липсата на недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя са ирелевантни по отношение на преценката на пенсионния орган за съществуването на правото на пенсиониране на В. К., а касаят задължението му за връщане на получени като пенсионни плащания суми ведно с дължимите лихви върху тях, което е предмет на друго произнасяне на компетентната администрация. В този смисъл е и Решение № 7200/15.06.2016 г. по адм. д. № 8588/2015 г. на ВАС, VІ отд., Решение № 11640/01.11.2016 г. по адм. д. № 391/2016 г. на ВАС, VІ отд, както и Решение № 4950/09.04.2013 г. по адм. д. № 14888/2012 г. на ВАС, VІ отд. Първоинстанционният административен съд е събрал и подложил на преценка всички допустими доказателства. Формираното вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика, а установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, спазване на дължимата процедура, правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата материалноправна уредба. Относно изискванията за издаване административния акт съдът е обсъдил приложимите правни норми, при което е достигнал до обосновани и правилни изводи. Предвид горното настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. С оглед изложените по-горе съображения, постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора няма основание да бъде уважена и акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, а искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, в полза на ТП на НОИ – София град следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП във връзка с чл. 24 от НЗПП. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, шесто отделение,