Решение № 12141 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5727/2010 г.

Решение № 12141 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5727/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост. Образувано е по жалбата на Васил Георгиев Китов, Лидия Георгиева Николова, Елисавета Илиева Ганчева, Гергана Атанасова Петрова, Спас Георгиев Спасов, Георги Стоилов Гергинов и Кирил Стоилов Спасов всички от гр. София срещу решение № 172 от 26.03.2010 г. на Министерски съвет на Република България, обн. ДВ, бр. 284/13.04.2009 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "Път II - Софийски околовръстен път - южна дълга" участък от км 42+800 (пътен възел "Младост" до км 44+720 (край на участъка в строителство). Решението се обжалва в частта относно определеното обезщетение за имот № 442 кадастрален лист 703 и 721 по неодобрен кадастрален план на гр. София в. з. "Малинова долина - Бункера" - III етап, неурбанизирана територия, с отчуждена част от 2205 кв. м, и обезщетение определено на 327 443 лв. Твърди се, че същото е занижено и се иска увеличението му, тъй като в момента го отдават под наем и получават наемна цена от 2340 лева за месец. Ответникът - Министерски съвет на Република България оспорва подадената жалба като неоснователна. Заинтересованите страни - Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на финансите, Агенция "Пътна инфраструктура" оспорват като неоснователна подадената жалба. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресат на обжалвания индивидуален административен акт, поради което е допустима за разглеждане по същество. От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбоподателите Васил Георгиев Китов и Лидия Георгиева Николова са наследници по закон на Георги Василев Китов видно от представеното удостоверение за наследници № 413 от 19.04.2010 г., Елисавета Илиева Ганчева е наследница на Илия Василев Атанасов - удостоверение 0723 от 25.09.2000 г., Спас Гергинов Спасов, Георги Стоилов Гергинов и Кирил Георгиев Спасов са наследници на Лазаринка Василева Ранкова-удостоверение № 1299 от 22.12.2004 г. и Гергана Атанасова Петрова е наследница на Атанас Василев Петров видно от удостоверение № 1252 от 11.10.1999 г. Наследодателите на жалбоподателите са били собственици на процесния имот по силата на нотариален акт № 181, т. ХI н. д. № 1202/1993 г. за собственост на недвижими имот по ЗСПЗЗ. Съгласно оспореното решение на МС, за площта от 2205 кв. м, подлежаща на отчуждаване, е предвидено обезщетение в размер на 327 443 лв. От представената по делото оценка, направена от независим експерт, назначен от административния орган, се установява, че при оценяването на отчуждавания имот не са ползвани реални пазарни аналози съгласно ЗДС, а оценката е извършена въз основа на "информация и за реализирани сделки извън ограничителния период и от оферти" видно от отразеното т. 5 от Раздел 1 на оценката приложена като доказателство по делото. Така изготвената оценка, определяща обезщетение в размер на 327 443 лв. за отчуждаемата част от имота, е оспорена като занижена и несъответстваща на изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, вр. § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. По искане на жалбоподателите е назначена и изготвена съдебно оценителна експертиза, по която са представени основно и допълнително заключение, с оглед издирени и представени за работа и изследване пазарни свидетелства - възмездни сделки с имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост с отчуждавания, сключени в периода от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, вписани в службата по вписванията по местонахождението им. Изследваните от вещото лице 2 бр. сделки са описани в заключението, а копия от нотариалните актове нот. акт № 70/2009 г. и нот акт по нот. д. № 112/2009 г. са предоставени и приети като доказателства по делото. Според заключението на вещото лице стойността на отчуждения имот е в размер на 702 623 (седемстотин и две хиляди шестстотин двадесет и три лева). Вещото лице в съдебно заседание на 17.06.2010 г. изяснява, че оценката на административния орган не е направена по изискванията на ЗДС, тъй като са ползвани офертни цени, ползвана е единствено сделката по н. д. № 112/2009 г. и е приложен метод на оценка с коефициенти. Този факт, че оценката на административния орган не е направена по изискванията на ЗДС е признат от заинтересованите страни - МФ и Агенция "Пътна инфраструктура". Няма спор по делото, че земята към момента на възлагане на оценката от административния орган, представлява поземлен имот попадащ в урбанизирана територия, но същия не е урегулиран. Поради това правилно вещото лице не е ценило представените от ответниците нотариални сделки по молба от 13.08.2010 г. и тези представени от Васил Китов с молба от 4.06.2010 г. и не е включило в обема от сделки за определяне на пазарната оценка, предвид обстоятелството, че визираните в тях имоти нямат сходни характеристики - представлява УПИ и се намират в други райони, което несъответства на изискванията на нормата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Съдът счита, че следва да се приеме допълнителната експертиза при която оценката е извършена на база на откритите пазарни свидетелства за извършени сделки с имоти - притежаващи характеристики сходни на процесния имот, което отговаря на законовото изискване на чл. 32, ал. 2 от ЗДС от една страна, а от друга обстоятелството, че за изпълнение на публичното мероприятие на държавата - строителството на околовръстен път. С оглед събраните по делото доказателства, находящи се в преписката, представена от административния орган и заключенията на вещото лице, съдът намира, че оценката на процесния имот следва да се определи съобразно даденото от вещото лице допълнително заключение. Използвания от него метод съответства на законовите изисквания на чл. 32, ал. 2 и § 1а, т. 2 от ЗДС, използвани са установените пазарни свидетелства, които при определяне на оценката от административния орган, не са били взети предвид. Това води до извода, че определеното от посоченото от вещото лице обезщетение, следва да се приеме като равностойно парично обезщетение, по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, съответстващо на целта на закона. Общата стойност на същото е 702 623 лева. Предвид изложеното, решението в обжалваната част следва да се измени, като обезщетението за отчуждаемия имот следва да се увеличи от 327 443 лева на 702 623 лв. Жалбоподателя претендира присъждане на разноски в размер 7 300 лева от които - 7000 лв. са адвокатски хонорар и възнаграждение на експерт в размер на 300 лева. Ответната страна и заинтересованите страни са направили искане за редуциране на размера на разноските. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК размерът на възнаграждението за адвокат следва да бъде редуцирано, тъй като този вид дела не са характерни с особена юридическа сложност интересът не е определен по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Затова искането за присъждане на разноски следва да се уважи до размер на 1500 лева за процесуалното представителство и за вещо лице 300 лева или общо разноски - 1800 лева. Водим от горното Върховния административен съд - трето отделение,