Решение № 13160 от 7.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4380/2015 г.

Решение № 13160 от 7.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4380/2015 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр с чл. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ . Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/, чрез процесуален представител - юрисконсулт Чанев и по касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура - гр. Бургас срещу решение № 62 от 09.01.2015 г., постановено по адм. дело № 2703/2013 г. на Административен съд - гр. Бургас, в частта, с която ГДИН е осъдена да заплати на Кристиян Георгиев Делчев сумата от 1500 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В касационната жалба и касационния протест се твърди, че съдът е постановил съдебно решение, което е в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателят и прокурорът искат от Върховния административен съд да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените от Кристиян Делчев искове. Депозирана е и касационна жалба от Кристиян Георгиев Делчев срещу решение № 62 от 09.01.2015 г., постановено по адм. дело № 2703/2013 г. на Административен съд - гр. Бургас, в частта, в която е отхвърлен предявения от него иск по чл. 1 от ЗОДОВ срещу ГДИН. В жалбата се развиват доводи за неправилност на решението в обжалваната част и се иска уважаване на иска в пълен размер от 32 000 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационните жалба и протест. Намира, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Административният съд е сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът е искал да бъде обезщетен за вредите, причинени му от бездействието на длъжностни лица на ответника - ГДИН, при пребиваването му в Затвора гр. Бургас. Твърдяното от Делчев бездействие се е изразявало в неосигуряване на достатъчна квадратура, полагаща се на едно лице при престоя му в ареста, постоянен достъп до санитарен възел, постоянно течаща вода в спалните помещения и на условия за поддържане на личната хигиена и двигателна активност. Ищецът е поддържал, че от бездействието на ответника за него са настъпили вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания и преживяно унизително и недостойно отношение. Административен съд гр. Бургас след събиране на надлежни доказателства и изслушване на свидетели е приел исковата претенция за частично основателна и е присъдил обезщетение в размер на 1500 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че са налице всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на държавата в лицето на ГДИН. Размерът на обезщетението е определен по справедливост съгласно нормите на чл. 52 от Закон за задълженията и договорите. Така постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение приема, че при постановяването му административния съд е достигнал до необоснован извод за наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 1 от ЗОДОВ за реализиране на отговорността на ГДИН. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. Върховен административен съд, състав на трето отделение приема, че в конкретния случай, ищецът не се е справил с доказателствената тежест като не е успял да докаже основателността на исковата му претенция. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Съгласно чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м.. Съгласно § 13 от ПЗР на ЗИНЗС тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2019 г. В чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е регламентирано, че на лишените от свобода се осигурява достъп до санитарен възел и течаща вода като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В предходните и заключителни разпоредби на ППЗИНЗС е записано, че тази норма влиза три години след приемане на програмата по § 11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерски съвет за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. С оглед на тези правни норми и наличието на отлагателен срок за влизането им в сила, настоящият състав на ВАС приема, че те не са били част от действащото законодателство към периода на исковата претенция и към настоящия момент. Ето защо не е налице нормативно регламентирано задължение за администрацията на Затвора гр. Бургас да осигури минимална жилищна площ от 4 кв. м., санитарен възел и постоянно течаща вода в спалните помещения, неизпълнението на което задължение да се квалифицира като незаконосъобразно бездействие. В конкретния случай липсват доказателства за извършени незаконосъобразни бездействия на служителите на ГДИН. Действително липсата на санитарен възел и течаща вода в килията би могло да донесе известен дискомфорт и неудобства за лишените от свобода, но същите не са такива, че да бъдат квалифицирани като причиняващи страдание и унижаващи достойнството. От анализа на събраните по делото доказателства, липсват такива, които конкретно да установяват какво е било емоционалното и психично състояние на ищеца преди постъпването му в Затвора гр. Бургас. По делото не са събрани и доказателства, от които да може да се направи обоснован извод, че Делчев е претърпял негативни промени в здравословното му състояние, които да са в пряка причинно следствена връзка с условията при които е пребивавал в Затвора. С оглед на тези констатации, настоящият тричленен състав на ВАС, трето отделение счита, че административния съд е достигнал до необоснован извод за наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е постановил решението в нарушение на материалния закон. По отношение на довода в касационната жалба на ГДИН за неприсъждане на юрисконсултско възнаграждение за отхвърлената част на иска, настоящия състав споделя изводите на първоинстанционния съд. Според чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, ответникът дължи разноски само ако искът бъде отхвърлен изцяло, както и при пълно оттегляне и отказ от иска. Когато исковете са уважени частично, разноски на ответника съразмерно на отхвърлената част на иска не се дължат. Нормата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ е специална, дерогираща общото правило на чл. 78, ал. 3 ГПК. Нейната цел, заедно с едновременното въвеждане на проста такса вместо на пропорционална, е да осигури спокойно и безпрепятствено упражняване на правата на гражданите по ЗОДОВ, тъй като определянето на размера на неимуществените вреди представлява затруднение за ищеца в началото на производството и възлагането на разноски съразмерно отхвърлената му част би било неоправдана пречка за завеждане на такива искове. В предвид на изложените съображения касационната инстанция приема, че решението е неправилно и следва да бъде отменено, а исковите претенции на Кристиян Делчев за вреди се отхвърлят като неоснователни. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,