Решение № 3787 от 29.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5541/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните против решение 78/14.03.2023 г., постановено по адм. д. 286/2022 г. по описа на Административен съд-Стара Загора(АС-Стара Загора). В касационната жалба се обжалва съдебното решение като неправилно и незаконосъобразно, поради необоснованост на фактическите изводи в резултат от допуснато процесуално нарушение при преценка достоверността на заключението на вещото лице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което да се отхвърли жалбата на П. Пейков. Подробни съображения в подкрепа на твърденията (основно по повод заключения на съдебни експертизи) и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът П. Пейков оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 78/14.03.2023 г., постановено по адм. д. 286/2022 г. по описа на АС-Стара Загора по жалба на П. Пейков е отменена Заповед РД-09-150/25.02.2022 г. на министъра на земеделието в частта, с която в обхвата на одобрените окончателни специализирани слоеве Физически блокове и Площи, допустими за подпомагане за Кампания 2021 не са включени следните площи - 0.97ха, съставляващи парцел с идентификатор 53576-684-3-3 (целият с площ 0.98ха) и 0.77ха от парцел с идентификатор 53576-684-5-6 (целият с площ 1.17ха), находящи се в землището на [населено място], община Опан, област Стара Загора, върната е преписката на административния орган за ново произнасяне с указания относно прилагането на закона и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспорената заповед е действителен административен акт и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но незаконосъобразно извън одобрения окончателен специализиран слой Площи допустими за подпомагане за кампания 2021 са оставени част от два парцела, заявени от П. Пейков. Този извод на първоинстанционният съд е обоснован със заключенията на вещите лица геодезист и агроном, които са изследвали ортофотографските изображения от актуалната за кампания 2021 ЦОФК, изработена въз основа на самолетно заснемане от 21.08.2021 г. За да възприеме изцяло заключението на вещото лице агроном и да не се съобрази с изводите на вещото лице геодезист, решаващият съд се е позовал на научните обяснения на вещото лице агроном относно вид на земеделската култура грах за зърно-зимен , фазите на неговата зрялост и специфичния терен (хълмист/наклонен) на площите, който оказва влияние върху начина на развитие на засятата култура, респективно обуславя различно оцветяване на ортофото изображението им. При кредитиране на констатациите и научните обяснения на вещото лице агроном АС-Стара Загора е съобразил и показанията на разпитаните по делото свидетели, които лично са извършвали обработката на парцелите. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд като последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. Доводите в касационната жалба за неправилно възприемане от АС-Стара Загора на заключението на вещото лице-агроном и съобразяване в противоречие със съдебната практика със свидетелски показания и оглед на място, който е извършен в неактуален за спора момент, не кореспондират с извършените пред първата инстанция процесуални действия и мотивите на обжалваното съдебно решение. Действително АС-Стара Загора се е позовал на заключението на вещото лице-агроном В. Базитов, но то е прието в открито съдебно заседание на 08.02.2023 г., в което са поставяни уточняващи въпроси, не е оспорено по реда на чл. 200, ал. 3 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от ГПК и не е поискано назначаване на друго вещо лице или разширяване на състава на лицата, които да отговорят на допуснатите въпроси, за които се изискват специални знания. Тази съдебна експертиза не е повторна по смисъла на чл. 201 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, защото поставените към нея въпроси се различават от тези, на които е отговаряло вещото лице геодизист. Двете експертизи на практика не се различават, а допълват като изводът на вещото лице Г. Русев за лиса на следи от обработка в границите на парцела, обоснован единствено с различните цветове на изображението от ЦОФКЛ, намира своето обяснение от професионалния опит на другото вещо лице (агроном) и знанията му относно почвите и развитието на различните земеделски култури/плевели. При така осъществените процесуални действия административният съд в съответствие с процесуалните правила е обсъдил и двете експертни заключения заедно с всички останали събрани по делото доказателства. Показанията на разпитаните по делото свидетели са използвани за съпоставяне на установените чрез тях факти с изводите на съдебните експерти, а извършеният оглед на място не е за определяне състоянието на площите към момента на огледа, а за придобиване на непосредствени впечатления от вида на терена, за да се прецени какво е неговото влияние върху цифровото му заснемане. Всички доводите в касационната жалба са относно фактически въпроси, които са подлежали на установяване пред първата инстанция и твърденията, че са останали недоказани не обуславят касационно основание за отмяна на съдебното решение доколкото непълнотата на доказателствата не е основание по чл. 209, т. 3 от АПК, а в случая всички ангажирани от страните доказателства са били събрани, а изводите на АС-Стара Загора са съобразени с разпределението на доказателствената тежест между страните по спора. Съществена част от доводите в касационната жалба на административния орган по своята същност представляват оспорване на заключението на съдебната експертиза на вещото лице В. Базитов, поради което с оглед забраната за установяване на нови фактически обстоятелства се явява недопустимо пред настоящата инстанция. По делото липсва основание първата инстанция да не обсъжда това заключение и да го игнорира при формиране на фактическите си изводи. Обосновано въз основа на всички доказателства по делото решаващият съд е приел, че не е доказано по несъмнен начин верността на фактическите основания за издаване на заповедта на министъра на земеделието, направени в резултат на извършена дешифрация на актуалната за кампания 2021 ЦОФК, че площ от 0.97ха от парцел 53687-684-3-3 и 0.77ха от парцел 53687-684-5-6 са негодни за подпомагане, поради липса на растителната култура, заявена за подпомагане; липсата на извършена обработка на площите, оставени под угар, вкл. че е налична растителност върху тях по-висока от 0.5м. При така установените от първата инстанция факти и на основание чл. 220 от АПК касационната инстанция намира, че АС-Стара Загора е приложил правилно закона. При установяване на фактическата обстановка по спора не са допуснати процесуални нарушения при събиране на доказателствата по делото, а тяхната доказателствена стойност е оценена правилно в съответствие с разпределението на доказателствената тежест в процеса. При тази фактическа обстановка първата инстанция е приложила правилно материалния закон и е отменила заповедта на министъра на земеделието относно площи, които неправилно са определени като недопустими за подпомагане. По изложените съображения съдебен състав намира, че касационната жалба е неоснователна и наведените в нея доводи не обуславят наличие на касационни основания за отмяна на съдебното решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо, обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът е направил разноски в размер на 1000 лв., които с оглед изхода на спора, направеното искане и при липса на възражение за тяхната прекомерност, трябва да му бъдат възстановени в пълен размер от бюджета на касационния жалбоподател. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение,