Решение № 13041 от 13.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9166/2010 г.

Решение № 13041 от 13.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9166/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Николай Александров-пълномощник на Коста Петров Костов от гр. Варна, против решение № 672 от 29.03.2010 г., постановено по адм. д. № 3261 по описа за 2009 г. на Административен съд-Варна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил подадената жалба против изричния отказ на кмета на община Аксаково, направен с писмо изх. № УТ70-К/12/ от 11.11.2009 г. да извърши въвод във владение по заявление, подадено от касатора в настоящото производство. В касационната жалба и допълнението към нея се прави оплакване за неправилност на решението, като се релевира необоснованост. Твърди се, че съдът не е обсъдил и не се е произнесъл по част от имотите, собствеността върху която е възстановена с решения на районния и на окръжния съд. По изложените съображения се моли, решението да се отмени. Ответната страна не е взела становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за обосновано и законосъобразно, постановено след обсъждане на цялата фактическа обстановка по спора и приложените и събрани писмени доказателства. Намира, че касаторът в жалбата си не отрича, че за някои от имотите има спор за материално право, като предлага, решението на съда да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: Административният съд-Варна е бил сезиран с жалба, подадена от Коста Петров Костов, против изричния отказ на кмета на община Аксаково да извърши въвод във владение на имотите, възстановени с решения, съответно на районния съд и на окръжния съд. Отказът е направен с писмо изх. № УТ70-К/12/ от 11.11.2009 г. по заявление вх. № УТ70-К/12/ от 13.10.2009 г. на жалбоподателя. Съдът е изложил съображения защо възприема писмото на кмета на общината за изричен отказ, приел е че подадената против изричния отказ жалба е процесуално допустима и я е разгледал по същество. От приложените писмени доказателства е установил имотите, възстановени с решение № 236 от 20.02.2006 г. на Районен съд-Варна и имотите, възстановени с решение № 96 от 30.01.2007 г. на Окръжен съд-Варна. От служебно събраните писмени доказателства съдът е установил, че с четири заповеди, издадени през 2006 г. кметът на община Аксаково е одобрил изменението на действащия регулационен и застроителен план, което изменение засяга процесните имоти, правото на собственост върху които е възстановено на наследодателя на жалбоподателя. На следващо място от регистъра към кадастралния план на гр. Аксаково съдът е установил, че имотите се водят записани на различни собственици-физически лица, както и на юридическо лице, като е вписано и правното основание за това. На последно място съдът е установил, че с предходно заявление вх. № УТ-48-С/1/ от 16.01.2008 г. жалбоподателят е поискал от кмета на община Аксаково да попълни кадастралния план с имотите, признати за собственост на наследодателя на жалбоподателя с двете съдебни решения. Кметът е уведомил заинтересованите лица, които са направили възражения против искането за попълване на плана, за което е съставен и констатитвен протокол. Въз основа на така установените факти съдът е направил правен извод, че претенцията на жалбоподателя попада в приложното поле на чл. 30, ал. 1 ППЗСПЗЗ, според изречение второ на която в границите на урбанизираните територии имотите се трасират от техническата служба на общината по искане на собствениците. По делото не се е спорило, че имотите се намират в строителните граници на гр. Аксаково. Не се е спорило и относно това, че за поземлените имоти № VI - 541, VII - 541 и IХ-541 в кв. 79 е имало спор за собственост между лицата, вписани за техни собственици и жалбоподателя. При установените факти съдът е приел, че е налице спор за собственост между общината и жалбоподателя по отношение на УПИ IV -542 и УПИ V "за сондажен кладенец" за които имоти общината е записана за техен собственик. При преценката относно законосъобразността на отказа на кмета на общината съдът е приел, че последният също е достигнал до извод, че между жалбоподателя и лицата, вписани за собственици на имотите, за които е поискан въвод във владение също съществува спор за собственост, поради което е направил отказ на искането, който отказ е приет от съда за законосъобразен. Въз основа на така изложените съображения съдът е отхвърлил подадената жалба. Постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е твърдението, че то е необосновано. Съдът е изследвал всички събрани по делото писмени доказателства, които е съпоставил към приложимата материалноправна норма, въз основа на което е извел и правилни правни изводи. В касационната жалба се твърди, че съдът не е обсъдил фактите относно 404 кв. м от имот УПИ V- 542 в кв. 79 по плана на гр. Аксаково, който представлява част от терен за спортен комплекс. Твърдението е неоснователно, тъй като за този имот съдът е приел, че е записан за собствен на общината. Направил е извод, че между жалбоподателя и общината е налице спор за принадлежността на материалното право на собственост върху него, който спор не може да се реши в рамките на административното производство. Същите мотиви са относими и относно твърдението за имот представляващ УПИ V в кв. 79, който е отреден "за сондажен кладенец". По делото е установено, че и този имот е записан като собствен на общината. Неоснователно е и твърдението относно неправилното включване от общината на частите от имотите за тупик и сондажен кладенец в имотите, представляващи УПИ IХ-541, УПИ VI-541 и УПИ VII-541 в кв. 79, по искане на съседи, закупили тези имоти, което се установявало от издадените скици. Скиците са издадени в изпълнение на заповеди на кмета за изменение на регулационния и застроителен план на кв. 79, които заповеди са влезли в законна сила, а регистъра на имотите към кадастралния план сочи за собственици лица, различни от жалбоподателя. По изложените съображения решението на съда като правилно, обосновано и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение