Решение № 14270 от 14.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4957/2011 г.

Решение № 14270 от 14.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4957/2011 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Столична здравноосигурителна каса срещу решение № 756 от 21.02.2011 г. по адм. д. № 8617/2010 г. по описа на Административен съд - София-град, Второ отделение, 37 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - "ДКЦ - ХХVIII - София" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, се явява основателна. С решение № 756 от 21.02.2011 г. по адм. д. № 8617/2010 г., Административен съд - София-град, Второ отделение, 37 състав, е отменил писмена покана изх. № 29-07-38 от 28.09.2010 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса. Съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Административното производство е започнало със заповед № РД-18-1045 от 17.08.2010 г. на Директора на СЗОК със задача да се извърши финансова проверка на "ДКЦ - ХХVIII - София" ЕООД по изпълнение на броя на определените специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности за първо, второ и четвърто тримесечие на 2009 г. и първо тримесечие на 2010 г. Заповедта е издадена на основание чл. 20, ал. 1, т. 2, чл. 72, ал. 2 и чл. 76а, ал. 1 ЗЗО, § 10 от НРД 2010 г., чл. 9, ал. 2, чл. 10, ал. 2 и чл. 26 от Инструкция № РД-16-6 от 22.02.2010 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2 и 3 ЗЗО на Директора на НЗОК. Проверката е осъществена и е съставен протокол за неоснователно получени суми № ФВ-190 от 23.08.2010 г. Цитираната заповед и протокол са надлежно връчени. Лечебното заведение е упражнило правото си на обжалване по административен ред. Производството е приключило с издаване на процесната писмена покана. От казаното се налага изводът, че административното производство е образувано през м. август 2010 г., когато са в сила разпоредбите на чл. 76а ЗЗО. В чл. 76а, ал. 1 ЗЗО се съдържа и административнопроизводствено правило, а именно изискването за установяване на нарушение от контролните органи по чл. 72, ал. 2 ЗЗО, които констатират това при извършване на проверка. Съгласно чл. 76а, ал. 2 ЗЗО, в случаите по ал. 1 се съставя протокол за неоснователно получени суми, а лицето - обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред директора на РЗОК (в случая СЗОК) в 7-дневен срок от връчване на протокола. Според третата алинея на същия законов текст, след изтичане на срока за възражение по ал. 2, директорът на РЗОК (в случая СЗОК) издава писмена покана. Цитираните норми са от процесуален характер и са приложими за административни производства, които са започнали през 2010 г., независимо, че част от нарушенията са извършени през I, II и IV тримесечие на 2009 г. Съгласно § 10 от преходните и заключителните разпоредби на НРД 2010 г., в случаите на констатирани нарушения, извършени до 31.12.2009 г. през периода на действие на предходния индивидуален договор с изпълнител на медицинска помощ се прилага реда на ЗЗО. По изложените съображения не се споделя тезата на ответника, която е в смисъл, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не бил издаден констативен протокол. Правният спор, с който е сезиран първоинстанционният съд, е бил относно законосъобразността на писмена покана изх. № 29-07-38 от 28.09.2010 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса, с която е поискано от "ДКЦ - ХХVIII - София" ЕООД възстановяване на суми за превишени регулативни стандарти за първото, второто и четвъртото тримесечие на 2009 г. и за първото тримесечие на 2010 г. През 2009 г. спорните правоотношения са се уреждали с решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО, обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила от 01.01.2009 г. Редът за определяне на регулативните стандарти (РС) е регламентиран в текстовете на точки 166, 167 и 168 от цитираното решение. Точка 169 от решението препраща към чл. 233, ал. 1 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и съюза на стоматолозите в България, 2006 г. Съгласно този текст, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил от НЗОК суми без правно основание и това е установено при проверка на контролните органи на РЗОК, респ. длъжностни лица на НЗОК, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Със същия текст е и разпоредбата на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО, в сила от 01.01.2010 г. Следователно за нарушенията от 2009 г. не е приложена материалноправна норма, която не е била в сила през тази година. През 2010 г. правоотношенията между страните са се уреждали от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз, и Българския зъболекарски съюз. Съгласно чл. 24 от цитирания, контролът по изпълнение на договорите за оказване на медицинска помощ се извършва в съответствие с раздел Х от ЗЗО. Задължение за възстановяване на процесните суми е отразено и в текстовете на чл. 55, ал. 1 от договор № 22-2244 от 06.03.2009 г. и договор № 222244 от 29.01.2010 г. Няма пречка за осъществяване на проверка по изпълнението на договор от 2009 г. през следваща година и отговорността да се реализира по посочения по-горе ред, тъй като договорните отношения между лечебното заведение и СЗОК не са прекратени, тъй като е сключен договор и за 2010 г. С протокол за неоснователно получени суми № ФВ-190 от 23.08.2010 г. е било установено нарушаването от лечебното заведение на РС за медико-диагностични дейности за първото, второто и четвъртото тримесечие на 2009 г. и първото тримесечие на 2010 г. Налице са извлечения от електронните отчети за изпълнени медико-диагностични дейности от специалистите, работещи в "ДКЦ - XVIII - София" ЕООД. Представени са спесификации за извършена медицинска дейност през процесните периоди, които са одобрени от служителите на НЗОК без възражение. По делото няма данни СЗОК да не е заплатила назначените над определените с РС надвишения, нещо повече, административното производство е проведено именно защото плащанията са били осъществени. Ако жалбоподателят е искал да докаже различни факти и обстоятелства, то негова е била доказателствената тежест. Процесните медицински дейности са били назначени от лечебното заведение без основание, тъй като лимитът му за РС вече е бил изчерпан. Заплатените в повече суми от СЗОК представляват реална щета за бюджета на НЗОК. Отговорността се реализира по реда на нормативно регламентирано административно производство и писмената покана представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. В тази връзка тезата на първоинстанционния съд, че отговорността следва да се реализира по гражданскоправен ред не намира нормативна опора. В този смисъл е константната практика на ВАС. С Решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. д. № 12/2006 г., Конституционният съд не възприе тълкуването, дадено с решение № 12098 от 04.12.2006 г. по адм. д. № 3696/2006 г. по описа на ВАС, петчленен състав, Втора колегия и се произнесе в смисъл, че ограничителна норма на чл. 4 ЗБНЗОК не е противоконституционна. В това решение е посочено, че граматическото тълкуване на чл. 4 ЗЗО води до извода, че обхватът и обемът на медицинската помощ трябва да бъдат определени, т. е. да не са неограничени. Прилагателното "определен" показва дадено, определена мяра. Ако целта на закона е достъпът до здравна помощ да е неограничен, подчиненото изречение "чрез определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности" би било излишно. От казаното става ясно, че регулативните стандарти са регулаторен механизъм, който трябва да кореспондира пряко с разполагаемия бюджет. Протоколите за определяне на броя на назначаваните СМД и МДД представляват неразделна част от индивидуалните договори за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. Стигайки до различни фактически и правни изводи първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което противоречи на материалния закон. Ето защо, то следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, вместо отмененото решение се постановява ново решение по съществото на спора, с което подадената жалба се отхвърля. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,