Решение № 7015 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7839/2015 г.

Решение № 7015 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7839/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на сдружение с нестопанска цел "Независим обществен контрол" и сдружение с нестопанска цел "Гражданско сдружение Хармония" против решение № 2900 от 24.04.2015 г., постановено по адм. д. № 10435/2014 г. по описа на Административен съд С. - град. К. навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Молят решението да бъде отменено. По делото е депозирана и касационна жалба от [фирма] срещу решението в частта му за разноските. Ответникът - директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) [населено място] не изразява становище по касационните жалби. Ответникът - [фирма], чрез процесуалния си представител, оспорва касационните жалби. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът [фирма] не изразява становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Касационните жалби на сдружение с нестопанска цел "Независим обществен контрол" и сдружение с нестопанска цел "Гражданско сдружение Хармония" са подадени в срок и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд С. град отхвърля жалбата на касаторите против решение № СО-33-ЕО/08.10.2014 г. на директора на РИОСВ - С., с което е постановено да не се извършва екологична оценка на Подробен устройствен план - План за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) в обхвата на поземлени имоти, подробно описани в решението, находящи се в землището на [населено място], район П., Столична община, при прилагането на които няма вероятност да се окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано, като направените от съда изводи за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, са в съответствие със събраните по делото доказателства. Законосъобразен е изводът на съда, че процесното решение е издадено от компетентен орган съобразно изискванията на чл. 84, ал. 1 Закон за опазване на околната среда (ЗООС), а именно директорът на РИОСВ във вр. чл. 4, т. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (Наредбата за ЕО). Правилен и в съответствие със събраните по делото доказателства е изводът на съда за законосъобразност на оспорения административен акт. От събраните по делото доказателства е установено, че процесния ПУП - ПРЗ обхваща територия, определена като далеко перспективна територия, съгласно ОУП на [населено място] и съгласно изискванията на чл. 15 Закона за устройството и застрояването на Столичната община. ПУП обособява два квартала - 1 и 2, като в тях са разположени 28 УПИ, предвидени за Обществено обслужване и трафопост и отделно 3 УПИ за задържателни резервоари и озеленяване, 1 УПИ за пречиствателно съображение, 1 за трафопост и 1 за преминаващ в западната част на територията колектор отводнител. За участъка се предвижда изграждане на локално платно към автомагистрала "Т. " и банкет съобразно ОУП на С.. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден в предписаната от закона форма. Решението на директора на РИОСВ съдържа всички задължителни реквизити съобразно изискването на чл. 14, ал. 2 вр. ал. 3 от Наредбата за ЕО в редакцията й към момента на постановяване на административния акт. Доводите на касаторите, че мотивите са формални, са неоснователни. Решението на административният орган съдържа данни за възложителя и подробна характеристика на плана, изложени са мотиви в. т. ч. и обосноваващи заключението, че при прилагането на плана не се предполага значително въздействие върху околната среда и човешкото здраве, като е съобразен вида на плана и предвидените в него мероприятия и са обсъдени и становищата на компетентните ведомства. Поставени са и условия при реализирането на ПУП-ПРЗ. Законосъобразни са и изводите на съда, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. По несъмнен начин по делото е установено, че ПУП-ПРЗ подлежи на преценяване необходимостта от извършване на екологична оценка, като възложителят уведомява компетентния орган съгласно изискването на чл. 8 от Наредбата за ЕО и прилага изискуемите се приложения. Административният орган уведомява възложителя, че следва да се проведе процедура и по оценка за съвместимостта на плана с предмета и целите на опазване в защитените зони, която се извършва чрез процедурата по екологична оценка съгласно чл. 35 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за ОС), като от възложителя на плана са изискани допълнително информация и документация, съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Наредбата за ЕО. Спазени са и нормите на чл. 13, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Наредбата за ЕО, като са изискани и становища от съответната регионална здравна инспекция и от Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център П.. Дадено е и становище от отдел "ОВОС и ЕО" при РИОСВ С.. С. при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което изводите на първоинстанционния съд в този смисъл са законосъобразни. Правилно съдът приема, че предвид характера на производството - преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка не се провежда обществено обсъждане. В случая процедурата е по реда на Г. втора от Наредбата за ЕО, в която не се предвижда провеждане на обществено обсъждане. Ето защо доводите на касаторите в обратния смисъл, са неоснователни. Законосъобразни са и изводите на Административен съд С. - град, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. При постановяването му са спазени изискванията на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за ЕО във вр. чл. 85, ал. 4 от ЗООС. Взети са предвид представената от възложителя информация, критериите по чл. 85, ал. 4 от ЗООС и становищата на специализираните органи по чл. 13 от наредбата. Спазено е и изискването на чл. 88, ал. 1 ЗООС като се има предвид характера на ПУП - ПРЗ, както и че изискването на цитираната норма е детайлизирано в разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Наредбата за ЕО. Доводите на касаторите, че даденото от РЗИ С. становище е формално, са неоснователни. В становището е посочено, че степента на очаквания здравен риск с реализацията на ПУП-ПРЗ не се променя. От една страна в случая следва да се има предвид, че имотите, включени в плана са с предназначение - Обществено обслужване, озеленяване, трафопост, пречиствателно съоръжение и път т. е. не се предполага изменение на здравния риск. От друга страна жалбоподателите не навеждат, каквито и да било конкретни твърдения и не сочат доказателства, опровергаващи становището на РЗИ - С.. Неоснователни са и твърденията, че административният орган при постановяване на решението не е съобразил даденото становище от Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център П.. Видно от решението на директора на РИОСВ е, че е съобразено становището, като изрично е посочено, че е необходимо да се предвиди друг вариант за заустване на пречистените битови отпадъчни води. Твръдението, че Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център П. съгласува инвестиционно предложение, а не ПУП-ПРЗ също е неоснователно. Видно от приложеното по делото становище на басейновата дирекция е, че в същото макар и да е записано инвестиционно предложение, то подробно се обсъжда именно процесния ПУП- ПРЗ. Неоснователни са и доводите, че с административният акт не е извършена оценка за съвместимостта на плана с предмета и целите на опазване на защитените зони. По несъмнен начин по делото е установено, че плана не засяга защитени територии и защитени зони, като най-близката защитена зона се намира на разстояние повече от 2.36 км. По тези съображения и на основание чл. 31, ал. 4 и 6 от Закона за биологичното разнообразие във вр. чл. 37, ал. 4 от Наредбата за ОС е преценено, че няма вероятност планът да окаже значително отрицателно въздействие върху защитена зона, като в решението са изложени и фактическите основания за това. Позоваването в касационните жалби на чл. 95, ал. 1 ЗООС е некоректно, тъй като цитираната разпоредба е относима към оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения, но не и към екологична оценка на планове и програми. Твърдението, че екологичната оценка е поискана за Долни Л., а е дадена такава за Г. Л., са неоснователни. Видно от искането на възложителя е, че същото се отнася за ПУП- ПРЗ за имоти, находящи се в землището на [населено място], което е посочено, както в обжалвания административен акт, така и в административната преписка. Единствено в заповед № РД-09-50-144/01.02.2011 г. на Главния архитект на Столична община е посочено [населено място], като е очевидно, че се касае за фактическа грешка. Изложените доводи в приложеното уточнение към касационната жалба на "Гражданско сдружение хармония" (л. 73) са неотносими към процедурата за преценяване на необходимостта за извършване на екологична оценка, поради което не следва да се обсъждат. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В изпълнение на задължението по чл. 171, ал. 4 АПК съдът указва доказателствената тежест на страните. Проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания съобразно чл. 168 АПК, обсъжда доводите и възраженията на страните и прави обоснован извод за законосъобразност на оспореното решение. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се остави в сила. Касационната жалба на [фирма] срещу решението в частта му за разноските е недопустима. С нея се обжалва решението само в частта му за разноските. В чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК е предвиден специален ред за изменение на решението в частта му за разноските. В случая посоченият процесуален ред не е изпълнен, поради което подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да се прекрати. Касационната жалба представлява искане за изменение на решението в частта му за разноските, поради което делото следва да бъде изпратено по подсъдност на Административен съд С. град за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК. Предвид изхода на делото следва де се осъдят сдружение с нестопанска цел "Независим обществен контрол" и сдружение с нестопанска цел "Гражданско сдружение Хармония" да заплатят на [фирма] направените в касационното производство разноски в размер на 900 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в касационното производство. Разноски, направени по повод изготвяне на частна жалба против решението в частта му за разноските в размер на 300 лв. не следва да се присъждат, предвид недопустимост на същата. Възражението на касаторите за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е неоснователно предвид действителната правна и фактическа сложност на делото и с оглед характера на спора, който засяга правна материя, регламентирана в множество нормативни актове. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,