Решение № 12419 от 23.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6832/2009 г.

Решение № 12419 от 23.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6832/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "БГ-Груп" ООД, гр. София, чрез пълномощника му - адв. Иванов, против Решение от 04.11.2008 г. постановено по адм. дело № 13/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III "а" състав, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № РД-14-263/24.06.2005 г. на зам.-началника на ДНСК, с която е наредено премахването на незаконен строеж - "ограда", построена в поземлен имот (ПИ) № 000631, м. "Гюлченица", землището на яз. "Искър", район "Панчарево"-СО, в територия с особена териториалноустройствена защита (СОЗ - пояс II). С касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба - началника на ДНСК - гр. София, чрез пълномощника си, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Софийски градски съд, административно отделение, е отхвърлил жалбата на касатора "БГ-Груп" ООД, гр. София, срещу Заповед № РД-14-263/24.06.2005 г. на зам.-началника на ДНСК - София, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж - "Ограда", изграден в имот № 000631, м. "Гюлченица" в землището на язовир Искър, район "Панчарево" - СО, в територия с особена териториалноустройствена защита (СОЗ - пояс II), с извършител "БГ-Груп" ООД. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, извършен през периода месец юли-август 2004 г., без издадено разрешение за строеж. Съдът е приел още, че представеният от дружеството Акт № 36/18.03.2005 г. за категоризация на земеделската земя установява, че е налице извършена промяна в предназначението на земята, противно на приетото от административния орган, но този акт, не може да замести липсващото разрешение за строеж на оградата, поради което тази ограда, при посочените в констативния акт характеристики и параметри си остава незаконен строеж, който подлежи на премахване, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Така постановеното решение е правилно. По делото е безспорно установено обстоятелството, че процесната "ограда" е изградена без строителни книжа, което е достатъчно основание за квалифициране на същата като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, във вр. с § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 2-6602-361/2005 г., частично поправени с Констативен протокол от 18.02.2005 г., правилно е прието, че не са оборени в хода на съдебното производство, а липсата на разрешение за строеж не се оспорва от жалбоподателя, както пред първата, така и пред настоящата касационна инстанция. Съдът не е изложил съображения за търпимостта на строежа, по смисъла на § 16 от ДР на ЗУТ, като пречка за премахването, но с оглед годината на изграждането му - 2004 г., разпоредбата е неприложима, поради което и не е обсъждана. Поради тази причина не са налице и предпоставките за узаконяването му, след датата 25.01.2004 г., поради което изводите на съда за неузаконяемост и за наличието на незаконен строеж по чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, са законосъобразни и обосновани. Доводите в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения, с оглед датата на издаване на обжалваното решение, са неоснователни. Съгласно чл. 172, ал. 1 от АПК, съдът постановява решението си в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. В случая този срок е започнал да тече от 04.11.2008 г., който съвпада с датата на постановяване на обжалваното решение и не е налице твърдяното нарушение. От друга страна, видно от протокола на съдебното заседание от 03.11.2008 г., на която дата е приключило разглеждането на делото, не е отразена възможността за представяне на писмени бележки от страните в 3 дневен срок след заседанието. Поради това съдът не е допуснал процесуално нарушение, свързано с необсъждане на писмените бележки от жалбоподателя, представени след приключване разглеждането на делото, респ. след постановяване на съдебното решение по спора. Изложеното налага извода за отсъствие на касационни основания основания за отмяна на обжалваното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,