Решение № 11679 от 17.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3821/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Костадинов, чрез адв. Иванов като процесуален представител, против Решение 119 от 29.01.2021 г., постановено по адм. дело 1678/2020 г. по описа на Административен съд - Бургас. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът - кметът на община Царево, чрез пълномощника си адв. Николов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд Бургас е сезиран с жалба от П. Костадинов срещу заповед РД-01-448/17.07.2020 г. на кмета на община Царево, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахването на изпълнен от него незаконен строеж: Две постройки, представляващ две свързани в общ обем масивни постройки, изграден в югоизточната част на ПИ с идентификатор 10094.501.45 по КК на [населено място], изпълнен без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено като неоснователно. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Като се позовава на приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, обосновава извод за установен строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Съдът приема, че с оглед неговите характеристики, същият не попада сред изключенията по чл. 147, ал. 1 и чл. 151, ал. 1 ЗУТ, в които случаи не се изисква одобрение на инвестиционен проект и разрешение за строеж. Изложени са мотиви за квалифициране на строежа като незаконен по смисъла на посочената в заповедта разпоредба на чл. 225, ал. 2 , т. 2 ЗУТ. Съобразно декларираното от жалбоподателя и констатациите на вещото лице, установеното строителство е прието за извършено след 2006 г., което изключва приложението на условията за търпимост съгласно § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ и законосъобразно с оспорената заповед е разпоредено премахването му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти са установени след обстоен анализ на събраните по делото доказателства, включително и заключението по назначената съдебно-техническа експертиза. Изложени са подробни мотиви по възраженията на оспорващия. Приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени обосновани и законосъобразни правни изводи. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че оспорената заповед е валиден акт и отговаря на изискванията за форма. Спазена е установената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура и заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон. Законосъобразен е изводът, че процесният обект е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. От съставения констативен акт и от проверката на вещото лице се установява, че нареденото за премахване представлява две свързани в общ обем постройки, съставляващи масивна стоманобетонова сграда с дървена покривна конструкция, с бетонови фундаменти, стоманобетонови колони и греди, както и стени от тухлена зидария, с предназначение за търговски обект и склад към него. Характеристиките на сградата и използванитие материали сочат на невъзможност за отделянето й от повърхността на терена и от мрежите на техническата инфраструктура, както и преместването й в пространството без загуба на нейната индивидуализация, в каквато насока е и заключението по съдебно-техническата експертиза. Съдът обосновано извежда извод за наличието на строеж, а не на преместваем обект съгласно чл. 56, ал. 1 във вр. с § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Представените по делото схема по чл. 56 ЗУТ за процесния имот и разрешение за поставяне на преместваем обект 29/01.07.2003 г. на главния архитект на община Царево визират метален павилион, а не констатираната стоманобетонова, тухлена конструкция с дървен покрив. Отделно от това е разрешено поставянето на обект с параметри 5м/2,5м (описано и като 12 кв. м.), които съществено се различават от тези на установеното строителство. За наредената за премахване постройка не са налице одобрени инвестиционни проекти и не е издадено разрешение за строеж, каквито се изискват по чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Липсата на необходимите строителни книжа обуславя извод за нейната незаконност в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че за констатираното нарушение е следвало да му бъде наложено наказание по чл. 232, ал. 2 ЗУТ, вместо да се издава заповед по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Провеждането на административнонаказателното производство не е поставено в условие на алтернативност спрямо производството, в което се постановява акт за премахване на незаконен строеж на някое от основанията по чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Процедурата по чл. 225а ЗУТ има за цел констатиране и отстраняване на незаконно строителство, а глобата по чл. 232, ал. 2 ЗУТ се налага на лицето, участник в строителството, което извършва, разпореди или допусне извършването на такъв строеж. Противно на доводите в касационната жалба, административният орган не разполага с правомощие да избере кое от двете производство да проведе. Административнонаказателното производство може да се реализира при издадена и влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж. Обосновано съдът приема, че строежът не може да се определи като търпим. В първоначалната жалба са изложени твърдения за изграждането му след 2010 г., а административният орган възприема по-ранен период - след 2006 г., предвид времето на одобряване на кадастралната карта на [населено място], в която не фигурира констатираната постройка. Предпоставките за търпимост по § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ са приложими само по отношение на строежи, изградени преди 31.03.2001 г. Като изпълнена след този момент, процесната постройка не попада във времевия период и обхвата на посочените разпоредби. Възражението в касационната жалба за нарушаване на принципите за съразмерност и пропорционалност по чл. 6 АПК е неоснователно. В процедурата по издаване на заповеди по чл. 225а ЗУТ административният орган действа служебно, като при установен незаконен строеж, който не е търпим, за него не е налице друга законова възможност освен да разпореди премахването му. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата, съответно на общинската администрация в случая е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. Премахването на незаконния строеж, изпълнен без строителни книжа и при липса на предпоставките за търпимост е единственият способ, чрез който може да се постигне тази цел. Инициирането от жалбоподателя на производство по узаконяване на обекта, за което няма данни да е приключило с позитивен акт или соченото от него ползване на сградата за осигуряване на допълнителни средства за препитание не съставлява основание да се приеме, че е налице нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 5 АПК. Като достига до извод, че в случая безспорно е установен незаконен строеж съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване и отхвърля жалбата против оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява решението си в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените от касатора отменителни основания на чл. 209 АПК, поради което съдебният акт като правилен следва да бъде оставен в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника, П. Костадинов дължи на община Царево направените за тази инстанция разноски в размер на 900 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 23.03.2021 г., преводно нареждане и списък по чл. 80 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,