Решение № 10613 от 15.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2848/2011 г.

Решение № 10613 от 15.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2848/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) срещу решение № 623 от 13.01.2011 г., постановено по адм. дело № 9430/2010 г. от тричленен състав на седмо отделение на Върховния административен съд (ВАС), с което е отменено решение по т. 37, протокол № 27 от 09.07.2010 г. С последното е прието, че Рени Христова Коджабашева е извършила нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ и е наложено наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 10 на сто за срок от шест месеца". По наведени доводи за неправилност - нарушение на материалния закон и необоснованост касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът Рени Христова Коджабашева в представено писмено възражение оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на тричленния състав. Ответникът - Висш съдебен съвет в представени писмени бележки от процесуалния му представител излага съображения за основателност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отменил посоченото по-горе решение на ВСС, с което на Коджабашева, в качеството й на съдия в Софийски градски съд е наложено наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ - намаляване на трудовото възнаграждение в размер на 10 на сто за срок от шест месеца за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ, изразяващо се в системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони. Тричленният състав, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Решението е правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка, като въз основа на събраните по делото доказателства е установил, че по силата заповед № 196/19.11.2008 г. на главния инспектор в административно отделение на Софийски градски съд (СГС) е извършена тематична проверка, която е приключила с акт № 52 от 15.02.2009 г. Една от констатациите в същия касае постановяване на единадесет съдебни решения от съдия Коджабашева, с оглед на което ИВСС предложил на ВСС на същата да бъде наложено наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ за извършено нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 (отм.) ЗСВ. С решение по т. 36 от протокол № 17/22.04.2009 г. ВСС отхвърлил предложението. Със заповед № 321 от 23.11.2009 г. на главния инспектор е назначена контролна проверка по изпълнение на препоръките от предходната проверка, като в съставения за това акт № 443 от 18.02.2010 г. е констатирано, че съдия Коджабашева е забавила изготвянето на девет съдебни акта. Произнасянето по тях е в рамките на четири - шест месеца, като актовете по четири от тях към датата на извършване на проверката не са били постановени. С оглед на това ИВСС направил извод, че работата на Коджабашева по отношение срочността на изготвяне на съдебните актове не е подобрена и предложил на ВСС да й наложи наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ за извършено нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ. С решение от 15.04.2010 г. ВСС образувал дисциплинарно производство, в хода на което приел доказателства за личната натовареност на Коджабашева, а също и за натовареността останалите съдии от административно и гражданско отделение на СГС през 2009 г. Дисциплинарния състав приел, че извършеното от Коджабашева е противоправно, а допуснатото просрочие е значително, въпреки че констатирал висока лична натовареност, разностранност на материята, с която е работела, а също и много доброто качество на постановените съдебни актове. Като отегчаващо вината обстоятелство отчел, че през 2009 г. имало образувано дисциплинарно производство спрямо Коджабашева за същото дисциплинарно нарушение, което било изпратено по компетентност на Председателя на СГС. Дисциплинарния състав предложил на ВСС да приеме, че Коджабашева е извършила дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ, за което да й наложи наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ. На заседание, проведено на 09.07.2010 г. ВСС разгледал предложението и наложил предложеното наказание. В обжалваното решение съдът, правилно е приел, че срокът по чл. 172, ал. 1 АПК и този по чл. 235, ал. 5 ГПК е инструктивен, а постановеният след него съдебен акт е валиден и допустим. Съдебният състав е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 13 ГПК, приложима субсидиарно по силата на чл. 144 АПК и в административното производство съдът разглежда и решава делата в разумен срок, а това функция от фактическата и правна сложност на делото. Законосъобразен е изводът му, че формалното неспазване на процесуалния срок не води автоматично до извод за извършено дисциплинарно нарушение, тъй като за всеки конкретен случай следва да бъде установено дали същото е било обусловено от обективни фактори - фактическа и правна сложност на делото. Правилно, въз основа на установената конкретна натовареност на съдия Коджабашева тричленният състав е приел, че с оглед общия брой разпределени дела - 603, от които разгледани в съдебно заседание 301, като решените са 257 е следвало дисциплинарно наказващия орган да събере доказателства за фактическата и правна сложност на деветте дела, постановяването на решенията по които е след инструктивния срок. Не е отчетена високата лична натовареност на съдията, както и на административното отделение като цяло. Не е отчетен и фактът, че поради липса на достатъчно съдии е имало преразпределение на дела, което е довело до допълнително натоварване, както относно броя на постановените съдебни актове, така и по отношение на администрирането на делата. Не бил отчетен и факта, че от средата на годината съдия Коджабашева е започнала да разглежда и граждански въззивни дела, а също много доброто качество на постановените от нея актове. Въз основа на така установените факти законосъобразен е изводът на съда, че в случая не било налице виновно поведение от страна на Коджабашева. По законодателната дефиниция за дисциплинарно нарушение, неизпълнението на служебните задължения следва да е извършено виновно. В случая съвкупната преценка на установените от доказателствата по делото факти и обстоятелства не установява констатираното осъществяване на елементи от фактическия състав за нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ да е извършено виновно, за да се определи за дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3 от ЗСВ. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав