Решение № 6621 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3241/2013 г.

Решение № 6621 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3241/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника юр. Тихомир Ламбев, против решение № 222 от 10.01.2013 г., постановено по адм. дело № 77/2012 г. на Административен съд София - град. С него е отменено уведомително писмо изх. № 02-1040-2600/4363 от 10.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция /РА/, в частта му, с която е отказано финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" /"АЕП"/ от програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 - 2013 за кампания 2010 г. Със същото решение е върната преписката на административния орган за процедиране в съответствие с дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде оставено в сила уведомителното писмо. Ответникът - "Белла 93" ЕООД - с. Царевец, община Свищов, обл. В. Търново, чрез пълномощник адв. Николай Бадев, с представени писмени бележки, оспорва жалбата и излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник против уведомително писмо с изх. № 02-1040-2600/4363 от 10.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА, в частта му, с която по подадено от касационния ответник "Белла 93" ЕООД общо заявление за плащания на площ за 2010 г. с приложение за кандидатстване за агроекологични плащания, е отказано финансово подпомагане в размер на 5600,14 лв. по мярка 214 "Агроекологични плащания" /"АЕП"/ от програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 - 2013 за кампания 2010 г. С решение № 222 от 10.01.2013 г., постановено по адм. дело № 77/2012 г. на Административен съд София - град, е отменено уведомителното писмо в обжалваната му част и е върната преписката на административния орган за процедиране в съответствие с дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Същият бил издаден и в предвидената от закона форма, като съдържал изискуемите реквизити. Същевременно обаче в хода на административното производство били допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в нарушение на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК администрацията не била дала възможност на касационния ответник да участва в отделните етапи на административното производство, включително не го била запознала с допустимия слой. Не му била дадена възможност да представи допълнителни доказателства във връзка с поддържане на заявените БЗС. Фактите и обстоятелствата, които са от значение за спора, не били служебно изяснени от административния орган. Не били взети предвид резултати от реално извършена на място проверка. Административният орган се задоволил да приеме безкритично подаденият му от МЗХ "допустим слой", изготвен в хода на административната процедура. Нарушени били и основните принципи на административния процес, регламентирани в чл. 12 и чл. 13 от АПК за достъпност, публичност и прозрачност, последователност и предвидимост. Първоинстанционният съд е обсъдил и дали изложените процесуални нарушения са съществени, като ги е приел за такива, тъй като се били отразили на правилността на крайните фактически и правни изводи на административния орган. В тази насока е обсъдил материално - правните предпоставки за получаване на финансовото подпомагане. Счел е, че извършената теренна проверка от Общинска служба по земеделие - Свищов удостоверявала, че заявените имоти са поддържани в добро земеделско състояние. Като краен извод административният съд е приел, че извършените процесуални нарушения са повлияли на фактическите изводи на административния орган. Затова те били съществени, поради което уведомителното писмо било незаконосъобразно и следвало да бъде отменено. Обжалваното решение е правилно. От доказателствата по делото се установява, че касационният ответник е подал общо заявление за плащания на площ за 2010 г. с приложение за кандидатстване за агроекологични плащания, с което по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 за кампания 2010 г. е заявил искане за подпомагане по 9 броя блокове на земеделско стопанство /БЗС/ с обща площ 19,80 ха. С процесното уведомително писмо е прието, че е налице наддеклариране /недопустима площ/ за части от всеки от деветте БЗС - обща площ от 1,89 ха, съставляващи 10,56 % от допустимата за подпомагане площ. Затова и в съответствие с чл. 16 от регламент (ЕО) № 1975/2006 на Комисията от 7.12.2006 г. е отказано частично финансово подпомагане на касационния ответник в размер на удвоения размер на наддекларираната площ. Правилни са изводите на административния съд, че атакуваният акт съдържа фактически и правни основания. Няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, описаните в таблиците имоти, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане, както и данните от административната преписка обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на касационния ответник, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано. Същевременно процесното уведомително писмо в обжалваната му част е незаконосъобразно поради допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, предвид следното: Установява се, че при подаване на заявлението за подпомагане за кампания 2010 г. касационният ответник е декларирал същите парцели с размери, както за предходната 2009 г. При изчертаване на деветте БЗС, заявени за подпомагане, е ползвал актуалната към него момент цифровата ортофотокарта, изготвена по самолетни снимки от 2006 г. и актуализирана със сателитни изображения от 2009 г. Към него момент те са попадали в допустимия за подпомагане слой. След подаване от касационния ответник на заявлението за подпомагане, едностранно е променен допустимият слой за подпомагане на земеделските производители. Площите, които са приети за недопустими за подпомагане с процесното уведомително писмо са изключени от него. Намалението на допустимите площи в повечето случаи се дължи на изместване на границата на блока, както и поради очертаването й плътно покрай насажденията, които са ясно различими. По този начин са изключени ивици земя в периферията на парцелите, които при очертаването към момента на декларирането са били част от тях. Съгласно чл. 19, § 2 от Регламент /ЕО/ № 73/2009 г. от 19.01.2009 г. административният орган е бил задължен да представи графичен материал, посочващ местоположението на заявените за подпомагане площи. Съгласно същата разпоредба формулярите за кандидатстване се базират на площите, определени през предходната година. Същият извод се извежда и от чл. 10, ал. 2 вр. чл. 3, ал. 1, т. 3 от /изм./ от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Целта на тези разпоредби е да бъде осигурена възможност обективно да бъдат индивидуализирани заявените за подпомагане имоти въз основа на графичния материал, ползван от административния орган. В случая след подаване на заявлението за кандидатстване едностранно е променен допустимият слой за подпомагане на земеделските производители. Приетите "Допустими за подпомагане площи за 2010 г. "представляват ново доказателство, което е от съществено значение за постановяване на административния акт. В нарушение на чл. 34, ал. 4 от АПК касационният ответник не е уведомен за него, не му е осигурена възможност да изрази становище по него. Част от изключените като недопустими за подпомагане площи касаят изключването на синори, за които обаче назначената по делото експертиза установява, че те не могат да се разграничат на картата. За тях на касационния ответник е ограничено правото да обори доказателствената сила на приетия нов допустим за подпомагане слой - с посочване и представяне на допълнителни доказателства за стопанисване на заявените БЗС. В останалата си част приетите за недопустими за подпомагане площи касаят парцели, при които има изместване на целия парцел, при който част от неговата площ вече е недопустима за подпомагане, за сметка на друга част, която вече става допустима за подпомагане, но пък не е била заявена за подпомагане. За тях е ограничено правото на касационния ответник да уточни или частично измени искането си за подпомагане в частите, в които има изместване на посочените блокове земеделски стопанства, допустими за подпомагане към момента за заявленията му и приети за недопустими след приемането на нов допустим за подпомагане слой. За всички имоти касаторът се е основал изцяло на нововъзникналото доказателство, като не се е възползвал от възможността по чл. 28, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. да извърши допълнителна административна проверка или проверка на място. Затова процесуалното нарушение е съществено, тъй като ако не беше допуснато, би могло административният орган да достигне до други изводи. Съобразно това обжалвания административен акт в оспорваната му част е незаконосъобразен. Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд за несъобразяване на административния орган с теренната проверка, извършена от Общинска служба по земеделие - Свищов, удостоверяващи, че заявените за подпомагане имоти са поддържани в добро земеделско състояние. Установеното обстоятелство с теренната проверка /поддържане на имотите в добро земеделско състояние/ няма отношение към основанието, на което е отказано финансово подпомагане с оспорваното уведомително писмо - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Това обаче не се отразява на правилността на оспорваното решение поради изложените по-горе мотиви. Неоснователно е възражението на касатора, че на касационния ответник при подаване на заявлението за подпомагане са били предоставени данни за недопустимост на заявените от него площи. Видно от цитираната от касатора стр. 10 към заявлението за подпомагане, това доказателство касае проверка на входните данни и при нея е установена недопустимост на много по-малка площ от санкционираната с процесното уведомително писмо. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на направените от него разноски по делото - сумата от 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Липсва искане за намаляването му поради прекомерност, поради което разноските за адвокат следва да бъдат присъдени в пълен размер. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,