Решение № 76 от 5.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2490/2022 г.

Решение № 76 от 5.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2490/2022 г., VIII о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Р. К., в качеството му на ЕТ "ДАР – Р. Кирилов", [ЕИК], подадена чрез адв. Нечев, против Решение № 9 от 06.01.2022 г., постановено по адм. дело № 742/2021 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 150992100842132/26.02.2021 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 71/25.06.2021 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – Велико Търново при ЦУ на НАП, както и са присъдени разноски в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено в нарушение на закона и съдопроизводствените правила и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Въпреки подробната касационната жалба, на практика единствените конкретни оплаквания са насочени към преценката на съда относно редовността на връчването на процесния Акт за дерегистрация на адресата му, които нередовности се счетат че са самостоятелно основания за отмяната му, и наличието на образувано изпълнително производство, в рамките на което са били погасени част от задълженията по ЗДДС на едноличния търговец. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на акта за дерегистрация. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски. В представено по делото писмено становище, се поддържа касационната жалба и оплакванията, свързани с начина на връчването на Акта на адресата. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Велико Търново при ЦУ на НАП чрез юриск. Василева, я оспорва и моли да се остави в сила обжалваното решение, по съображения, изложени в депозиран писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, представя списък на разноските. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на едноличния търговец срещу оспорения акт за дерегистрация по ЗДДС, първоинстанционният съд, че законосъобразно приходният орган е намерил основание за дерегистрация по негова инициатива по чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" във връзка с чл. 176, т. 3 ЗДДС, когато лицето системно не изпълнява задълженията си по този закон. Съдът е приел, че според визираното в чл. 176, т. 3 ЗДДС "неизпълнение на задължения по този закон" попада нарушението по чл. 89, ал. 1 ЗДДС – когато е налице резултат за периода – данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на НАП в срока за подаване на справка-декларация за този данъчен период. В тази връзка съдът е приел, че задълженото с акта лице в период за 13 данъчни периода не е внесъл дължимия ДДС в размер на общо на 70 806, 96 лева. Съдът е приел, че законосъобразно органът по приходите е приел, че е налице системно неизпълнение, което е основание по чл. 176, т. 3 ЗДДС за дерегистрация. Оспореният административен акт според съда е мотивиран, постигната е целта на закона, тъй като е констатирана системност в неизпълнението на законово задължение от страна на дружеството по чл. 89, ал. 1 ЗДДС. За неоснователно съдът е приел възражението на дружеството, че актът е незаконосъобразен, тъй като е на лице допуснато нарушение в процедурата по чл. 32 от ДОПК за връчването му, както и че е на лице образувано изпълнително производство по събирането на вземанията на държавата, вкл. и тези по ЗДДС. Органът по приходите в случая действа при условията на оперативна самостоятелност и съдът е приел, че проверява дали е разполагал с такава. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 176, т. 3 ЗДДС представлява санкция за данъчнозадълженото лице чрез дерегистрация. За да се стигне до тази санкция, е необходимо данъчнозадълженото лице системно да не изпълнява задълженията си по ЗДДС. Системността не е дефинирана в ЗДДС, но съдебната практика приема, че е налице такава, когато неизпълнението е поне три пъти, което означава регулярност на неизпълнението, а то води до загуба на данъчни приходи (в този смисъл виж решения по адм. дело № 12402/2018 г., № 7486/2018 г. и др.). В процесния случай правилно първостепенният съд е установил, че адресатът на акта системно не изпълнява задълженията си по чл. 89 ЗДДС, като не внася дължимия ДДС в републиканския бюджет за 13 данъчни периоди на 2018 г. и 2019 г. Правилно съдът е приел, че при дерегистрацията по ЗДДС на основанията по чл. 176 ЗДДС административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност. Съдът е извършил необходимата проверка по чл. 169 АПК във връзка с препращащата разпоредба на § 2 от ДР на ДОПК и правилно е приел, че с избраната от приходният орган възможност е постигнал целта на закона, а тя е да се преустанови извършваната системност на нарушенията на дружеството-жалбоподател. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че съдът не е отчел факта, че дружеството притежава активи, които са били предмет на публична продан, в резултат на която част от задълженията са били погасени. По този начин касаторът смесва две отделни хипотези на чл. 176 ЗДДС – по т. 3 и по т. 4, които са различни. В процесния случай съдът е приел, че не е на лице основанието по чл. 176, т. 4, като е приел за изпълнен фактическия състав на чл. 176, т. 3, поради което това оплакване е неоснователно. Наличието на активи/възможност за погасяване на публичните задължения, правилно първоинстанционният съд е приел, че е правно ирелевантно предвид, че основанието на дерегистрация е по чл. 176, т. 3 ЗДДС. Правилно е прието и за правно ирелевантен въпросът е ли е връчен редовно на адресата му Актът за дерегистрация – същото има отношение към срока за оспорването му (очевидно производството е прието за процесуално допустимо) и няма отношение към кумулативните предпоставки на приложената материално правна норма. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, сочени от касатора, поради което същото е правилно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от юриск. Василева, на Национална агенция за приходите (така § 1, т. 6 от ДР на АПК) следва се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. за касационната инстанция. Водим от горното Върховният административен съд, състав на осмо отделение