Решение № 2780 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10291/2024 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. Б. П. с адрес в гр. София, срещу Решение 12753/24.07.2024г. на Административен съд София град по адм. дело 2313/2024г. С него се отхвърля жалбата на Д. Б. П. против Експертно решение 00043 от 013/26.01.2024г. на Специализиран състав по хирургични, ортопедични и СЗЗ на Национална експертна лекарска комисия. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Поддържаното в касационната жалба нарушение на процесуалните правила не може да се вземе предвид при касационната проверка тъй като касационно отменително основание е само същественото нарушение на съдопроизводствените правила. С жалбата и впоследствие в касационното производство са приложени писмени доказателства. Ответникът, НЕЛК чрез процесуален представител юрисконсулт Дончев взема становище за неоснователност на жалбата. Ответникът, Университетска многопрофилна болница за активно лечение св. Иван Рилски , ЕАД не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответникът, ДКЦ-ХХIV-София ЕООД не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответникът, Топлофикация София ЕАД чрез процесуален представител юрисконсулт Тодоров взема становище за неоснователност на жалбата. Ответникът, ТП на НОИ- София град не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответникът, Регионална дирекция Социално подпомагане- София-град не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от Д. Б. П. срещу Решение 00043 от зас. 013/26.01.2024г. на НЕЛК специализиран състав по хирургически, ортопедични и сърдечно -съдови заболявания. С това решение се потвърждава решение на ТЕЛК към УМБАЛ Св. Иван Рилски 0257 от 30.10.2023г., с което не се потвърждава болничен лист /БЛ/ Е2023 2271748, издаден с решение 566/07.082023г. на Обща ЛКК към ДКЦ ХХIV-София, издаден като продължение за 30 дни неработоспособност от 27.07.2023г. до 25.08.2023г. с вписана причина: придружаване, гледане на болен член от семейството-майка Ц. Н. Т. с диагноза по [заличен текст]. Възраженията са за незаконосъобразност на решението на НЕЛК с искане за отмяната му. Поддържа доводи, че е налице хипотезата на чл. 12, т. 4 и т. 6 от Наредбата за медицинската експертиза, които дават основание за издаване на болничен лист. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. От доказателствата по преписката е установил, че с експертните решения е определена на Ц. Н. Т. 100% вид и степен на увреждане с чужда помощ с пожизнен срок. Поради това, издадения болничен лист е издаден в нарушение на чл. 12, т. 5 от НМЕ. При установените с доказателствата факти съдът е извел фактически и правни изводи за неоснователност на жалбата и като такава я е отхвърлил. Решението е правилно. Видно от приложения болничен лист, същият е издаден на Д. Б. П. с причина и основание придружаване и гледане на болен над 18г. възраст. Така описаното вписване в болничния лист на диагнозата и освидетелстването с ЕР на ТЕЛК1602 от 14.05.2020г. със 100% вид и степен на увреждане с чужда помощ с пожизнен срок е в хипотезата на чл. 12, т. 5 от НМЕ, разпоредбата на който гласи, че не се издава болничен лист за временна неработоспособност за гледане на лице с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, на което е определена чужда помощ, с изключение на децата до 16г. възраст, с определени вид и степен на увреждане. За да бъде налице и да се обсъждат хипотезите на чл. 12, т. 4 и 6 от НМЕ следва да е налице такова основание за издаване на болничния лист. Такива факти, като причини и основания не се посочват в болничния лист, поради което нито ТЕЛК, нито НЕЛК имат задължение да обсъждат такива хипотези, при условие че не се поддържат и доказват изначално с издаване на болничния лист. Поради това, са неоснователни доводите в жалбата пред Административния съд и в касационната жалба, че такива основания са били налице и не обсъждането им е нарушение на материалния закон. Представените писмени доказателства в касационната инстанция са не относими към спора и са не относими към поддържаните касационни основания, поради което не се разглеждат при касационната проверка за правилността на решението. Неоснователни са доводите относно факта, дали е назначен личен асистент. Това обстоятелство е без значение за законосъобразността на административните актове, тъй като осигуряването само на правната възможност за личен асистент/чужда помощ, е достатъчно да изключи като като основание издаване на болнични листов, освен в изрично предвидените случай, какъвто не се установява в настоящето производство. При изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането на ответниците НЕЛК и Топлофикация София ЕАД за юрисконсултско възнаграждение в размер по 150 лева за всеки от тях. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд шесто отделение