Решение № 531 от 4.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 535/2009 г.

Решение № 531 от 4.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 535/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Задочно осъденият С. В. Т. е отправил на 10 август (според регистрацията в Затвора-Плевен) искане (неточно наречено - "молба") по реда за възобновяване на наказателните дела (по глава тридесет и трета от НПК) за отмяна на постановената срещу него осъдителна присъда на Плевенския районен съд. Присъдата е № 116 от 20 юни 2008 г. по нохд № 1622/2003 г. и с нея е наложено наказание три години лишаване от свобода при строг първоначален режим - общо наказание за двете кражби по чл. 196, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и чл. 29, ал. 1, б. "а" НК, извършени в съвкупност и последователно на 2 и 3 април 2002 г., и поотделно наказани със същия размер лишаване от свобода. Съдебният акт е влязъл в сила без да е проверяван от следваща инстанция; не е проверяван и от ВКС по реда на възобновяването. Искането, с което задочно осъденият оспорва посочената присъда, е ръкописно и съдържа известна неяснота, доколкото в него се съдържат данни и за друго дело на Плевенския районен съд - № 538/2003 г., и само позоваване на текста от закона - чл. 423 НПК, който дава на задочно осъдения право да иска възобновяване на наказателно дело поради неучастие в наказателното производство. Настоящото дело е комплектовано обаче с нохд № 1622/2003 г., което ще позволи, от една страна, произнасяне само по него без да прегражда възможността за проверка на другото дело, а от друга страна, някои твърдения в искането, които могат да бъдат отнесени към общото основание за възобновяване по чл. 420, ал. 2 НПК (като например: "Деянията, за които съм осъден, не са извършени от мен"), биха имали значение за изхода на делото при неоснователност на искането за възобновяване по чл. 423 НПК. Искането на задочно осъдения Т. е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, включително и с уточнението, че е разбрал за присъдата, когато е бил задържан за изтърпяването й на 1 юни 2009 г. Прокурорът пред ВКС пледира за отхвърляне на искането, като има предвид само основанията по чл. 420, ал. 2, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Върховният касационен съд намери, че са налице изискванията за възобновяване на делото в чл. 423 НПК. Тези изисквания са значително облекчени в действащата от края на 2008 г. (ДВ, бр. 109/2008 г.) редакция на съответните текстове в глава тридесет и трета от НПК; според чл. 423, ал. 1 "Искането се уважава, освен ако осъденият след изпълнение на процедурата по чл. 254, ал. 4 не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина или се е укрил". Промяната в закона очевидно не се взема предвид от прокурора в тази инстанция, а в случая процедурата по чл. 254 НПК безспорно не е приложена, тъй като към онзи момент все още не е била предвидена. Потвърди се освен това чрез извършената служебна справка датата на узнаване на задочната присъда, поради което е наложително произнасяне от ВКС и по м ярката за неотклонение докато започне новото разглеждане на делото (арг. от чл. 423, ал. 4 НПК). В тази насока съдът взе предвид още, че с оглед причината за задочното провеждане на съдебното производство - нарушението на мярката за неотклонение "подписка", най-подходящо за Св. Т. сега се оказва "задържането под стража" (срв. и чл. 66 НПК). Ръководен от изложеното, съобразно с останалите приложими разпоредби от гл. тридесет и трета от НПК и специално - с чл. 425, ал. 2 НПК, ВКС-I наказателно отделение