Решение № 11183 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9235/2015 г.

Решение № 11183 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9235/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на И. И. И., чрез адвокат П. Н. К., срещу решение № 519/29.06.2015 г., постановено по адм. дело № 489/2015 г. по описа на Административен съд С. - област, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за задържане на лице рег. № 1163/06.05.2015 г., издадена от Началник група 01 при ГКПП Калотина при ГПУ Калотина. Наведени са доводи за нищожност, недопустимост, неправилност на съдебното решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу оспорения административен акт. Ответната в производството страна - Началник група 01 при ГКПП Калотина при ГПУ Калотина не ангажира становище по касационната жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Поддържа становище за оставянето му в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на И. И. И. срещу заповед рег. № 1163/06.05.2015 г., издадена от Началник група 01 при ГКПП Калотина при ГПУ Калотина, с която е разпоредено задържането му за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, а като фактическо основание за издаването й "Лицето след надлежно предупреждение и разпореждане пречи на служителите да изпълняват служебното си задължение". За да отхвърли жалбата, решаващият съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, в кръга на неговите правомощия, предоставени по силата на закона. Установено е, че заповедта е в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което я прави процесуално законосъобразна. Изследвано е правното основание за издаване на оспорената заповед - чл. 72 от ЗМВР, по силата на която именно полицейски орган в това си качество е издал акта. Анализирана е разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР и правилно е прието, че същата регламентира мерки за административна, в случая полицейска принуда, с оглед обезпечаване дейността на тези органи, подсигуряване на своевременното протичане на мероприятия по установяване на самоличността на проверявани лица, както и по опазване на обществения ред. Посочено е, че тези разпоредби нямат характер на мерки за наказание и назидание на лицата за осъществено от тях поведение в разрез с установените обществени правила, нито на принудителни мерки по НПК. Това задържане не е санкция за поведение, с което се накърнява обществения ред, нито наказание за осуетяване на полицейска проверка, а е инструмент за преустановяване на недопустимо поведение и създава условия за безпрепятствено установяване самоличността на дееца. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Следователно, за да бъде задържано лице на това основание е необходимо да са изпълнени две предпоставки: 1. полицейският орган да изпълнява свое задължение по служба и 2. лицето, въпреки че е надлежно предупредено, съзнателно да пречи на органа да изпълни служебните си функции. Задълбочено е изследвано и съответствието на обжалвания акт с целта на закона. Върховният административен съд - Пето отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за правилно и законосъобразно. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за нищожност на съдебния акт. Решението е постановено от законен съдебен състав, при наличието на компетентност, в изискуемата форма и съвместимо с правовия ред. При настоящата касационна проверка не се установяват пороци на съдебния акт, които да водят до неговата недопустимост, в резултат на неизпълнение от страна на първоинстанционния съд на задължението му служебно да провери редовността и допустимостта на жалбата, с която е сезиран. Неоснователни са възраженията за немотивираност на административния акт. Съгласно Тълкувателно решение /ТР/ № 16/1975 г., ОСГК на Върховния съд и ТР № 1/2006 г. на ОС на Върховния административен съд неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в последващ такъв. Настоящата инстанция намира, че надлежността на извършеното предупреждение е категорично доказана, осъществена е законосъобразно от полицейски орган и фактите са обективирани в съответните писмени доказателства, част от административната преписка. Решаващият съд възприема фактическа обстановка, съответстваща на доказателствата по делото и излага подробни мотиви по релевантните за спора факти. Правилна е правната оценка на установените факти, обуславяща наличието на необходимото съдържание и реквизити на процесната заповед за задържане с правно основание по чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Безспорно е установено по делото и е видно от приложените материали по административната преписка, с които касаторът е запознат /обстоятелствен протокол от 06.05.2015 г., АУАН № 29 от 06.05.2015 г. за нарушение на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР, декларацията приложение 1 към чл. 14/, че се е държал грубо и арогантно с органите на гранична полиция на ГПКК Калотина, с което безспорно е попречил да извършват служебните си задължения. По този начин фактическият състав на чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР е осъществен. Изложеното налага извода, че принудителната административна мярка е приложена спрямо касатора в съответствие с материалноправните изисквания на закона и доводите му в този смисъл са неоснователни. С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че решаващият съд правилно е определил приложимата в казуса материалноправна норма спрямо конкретните фактически обстоятелства и е направил обоснован правен извод за законосъобразност на заповед рег. № 1163/06.05.2015 г., издадена от Началник група 01 при ГКПП Калотина при ГПУ Калотина. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - Пето отделение,