Решение № 4750 от 18.5.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от ЕСТ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Т. Дашинов срещу решение 1410/08.03.2021 г., постановено по адм. д. 7831/2020 г. по описа на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател ЕСТ АД обжалва решението, с доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Моли да се отмени като се постанови друго, с което да се уважи касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Национална агенция за приходите, чрез юрк. Евтимов оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Моли решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил предявените искове от ЕСТ АД срещу Националната агенция по приходите за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразните действия на органите по приходите във връзка образувано срещу него ревизионно производство, както следва: 1) сума в размер на 7999.65 лв., претендирани като пропуснати ползи върху запорирана сума в размер 59 619,95 лв. за периода 26.01.2018 г. - 23.05.2019 г.; 2) сума в размер на 150.41 лв. - пропуснати ползи върху запорирана сума в размер 1121,01 лв. за периода 26.01.2018 г. - 23.05.2019 г.; 3) сума в размер на 17.38 лв., представляващи пропуснати ползи върху запорирана сума в размер 131,18 лв. за периода 01.02.2018 г. - 23.05.2019 г.; 4) сума в размер на 46.72 лв., представляващи пропуснати ползи върху запорирана сума в размер 435,72 лв. за периода 03.05.2018г. - 23.05.2019 г.; 5) сума в размер на 9930.14 лв., представляващи пропуснати ползи върху задържана сума по сметка на ЧСИ С. Петров в размер на 257 163,00 лв., за периода 28.11.2018 г. - 15.04.2019 г. Присъдил е и разноските в исковото производство в размер на 100,00 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в конкретния случай не може да се направи извод за наличието на твърдените от ищеца вреди и причинна връзка с посочените по-горе факти, за да се присъди претендираната от него законна лихва върху запорираните и заделените суми, тъй като ищецът не е бил лишен от запорираните суми, защото сметките са били на негово име и не се установява наличие на други факти напр. необходимост от ползване на запорираните или заделени суми за други цели, по други правоотношения, като не се установява ищецът да се е лишил от тях единствено поради факта на запорирането/заделянето им и именно поради това е претърпял вреди, равняващи са на претендираната законна лихва. Действително, ищецът не е могъл да ползва запорираните суми по предназначение, но пропускането да реализира ползи от нея не се презумира единствено с факта на забрана с разпореждането ѝ. Решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови актове. По делото не е спорно, че срещу касатора са били водени две отделни ревизионни производства, като РА са били оспорени от него и отменени, като при тяхното оспорване е била ползвана адвокатска защита. Не е спорно и обстоятелството, че в хода на ревизионните производства по отношение на ЕСТ АД са били наложени запори и възбрани върху сметките и имуществото на настоящия касатор. За основателността на такъв иск е задължително да бъде установено по несъмнен начин наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди и незаконосъобразен акт на орган или длъжностно лице на Държавата, отменен по съответния ред (в случая РА P-22221516008914-091-001/15.02.2018г. и РА P-22002218004417-091-001/15.04.2019 г., както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния (нищожния) акт и настъпилата вреда. В допълнение следва да се отбележи, че съдът не е обсъдил издадените от органите по приходите Постановления С 180022-023-0000249/24.1.2018 г., С 180022-023-0000524/13.2.2018 г, С 180022-022-0009909/26.2.2018 г. и С 180022-023-0002977/16.8.2018 г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки, доколкото ищецът пряко обвързва претенциите си с тях, както и предявените от настоящия касатор имуществени вреди за адвокатско възнаграждение, във връзка с организираната от него защита по отмяна на двата РА. Процесните постановления са издадени в съответствие с разпоредбата на чл. 121, ал. 1 ДОПК, при наличието на образувано ревизионно производство, като в оспорения съдебен акт не са обсъдени всички постановления, респективно дали същите са били обжалвани и съответно отменено, по реда на чл. 121, ал. 2, вр. чл. 197 ДОПК, като не са обсъдени и предявените от настоящият касатор суми за адвокатско възнаграждение по отмяната на ревизионните актове, както и сумите за претърпени от касатора неимуществени вреди. Поради изложеното по-горе настоящата инстанция приема, че постановеното съдебното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на административния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по всички постановления, респективно дали същите са били обжалвани и съответно отменени, по реда на чл. 121, ал. 2, вр. чл. 197 ДОПК, като и по предявените от касатора суми за адвокатско възнаграждение по отмяната на ревизионните актове, както и сумите за претърпени от касатора неимуществени вреди. След това съдът следва да постанови решение, след преценка на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,