Решение № 8286 от 26.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13485/2019 г.

Решение № 8286 от 26.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13485/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 5078 от 19.07.2019 г., постановено по адм. д. № 3655/2018 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Първата касационна жалба е подадена от И. Д. и А. М., чрез процесуален представител, срещу решението, в частта, с която е отхвърлен искът им за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за сумата над 404, 90 лева до претендирания размер от 5193 лева и искът за присъждане на неимуществени вреди за сумата над 1000 лева до претендирания размер от 9500 лева. Твърди се неправилност на съдебното решение в обжалваните части като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло. Ответникът по първата касационна жалба - Областната дирекция на МВР - Благоевград, чрез процесуален представител, изразява становище за нейната неоснователност. Втората касационна жалба е подадена от Областна дирекция на МВР – Благоевград, чрез процесуален представител, срещу решението, в частта, с която частично са уважени исковете на И. Д. и А. М. и дирекцията е осъдена да заплати сумата от 202, 45 (двеста и два лева и 45 стотинки) на И. Д., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, сумата от 202, 45 (двеста и два лева и 45 стотинки) на А. М., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, сумата от 1000 (хиляда) лева на И. Д., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и направените разноски от ищците в производството в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева. Иска отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, с което исковете бъдат изцяло отхвърлени. Ответниците по втората касационна жалба - И. Д. и А. М., не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационната жалба на И. Д. и А. М. е частично основателна, а касационната жалба на Областна дирекция на МВР – Благоевград е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е осъдил Областна дирекция на МВР – Благоевград да заплати сумата от 202, 45 (двеста и два лева и 45 стотинки) на И. Д., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, сумата от 202, 45 (двеста и два лева и 45 стотинки) на А. М., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, сумата от 1000 (хиляда) лева на И. Д. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и направените от ищците в производството разноски, в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева. Наред с това съдът е отхвърлил исковете за претърпени имуществени вреди на И. Д. и А. М. срещу дирекцията в останалата част и иска на А. М. срещу дирекцията за заплащане на обезщетение в размер на 4500 лева за претърпени неимуществени вреди, като неоснователни. Предмет на първоинстанционното производство са обективно и субективно съединени искове предявени от И. Д. и А. М. за присъждане на обезщетения произтичащи от незаконосъобразно фактическо действие на служител от администрацията на Областна дирекция на МВР – Благоевград. Съдът е приел за установено, че ищците са се явили на Аерогара София за предприето пътуване до Канада със самолет през гр. Истанбул, Франкфурт до Торонто на 13.12.2017 г., с връщане по същият маршрут на 13.01.2018 г. Паспортът на Д. е бил иззет от лицето, с основание "обявен за недействителен", като е върнат около 5 часа по-късно. Паспортът е бил обявен за "невалиден" документ, поради това, че системният оператор в "Пътна полиция" при ОД на МВР - Благоевград е допуснал грешка при въвеждането на данни в АИС във връзка с подмяна на СУМПС с №[номер], като вместо цифрата "2" е била вписана цифрата "3", поради което бил обявен документ с №[номер] (този на ищцата Д.) за невалиден. Ищците с нови билети са заминали за Канада на следващия ден, след като паспортът бил върнат на Д. АССГ е приел, че е налице незаконосъобразно действие от страна на служител от администрацията на ответника, предпоставка за ангажиране на отговорността на последния. Приел е за пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия единствено изпускането на полет ТК 1030 от гр. София до гр. Истанбул на 13.12.2017 г. от 21. 15 часа. Съдът е обосновал извод, че претърпяната имуществена загуба за ищците е само размерът на платените самолетни билети от София до Истанбул. Приел е, че за останалите полети по маршрут София - Истанбул - Франкфурт - Торонто не е доказано, че е невъзможно да бъдат осъществени на 14.12.2017 г., при все че статусът на паспорт №[номер] е бил възстановен в рамките на 5 часа. Наред с това е отхвърлил иска, в частта, с която са претендирани имуществени вреди, изхождащи от заем в канадски долари за закупуване на нови самолетни билети и ползване на таксиметров превоз. Присъдил е обезщетение за неимуществените вреди на Д., в размер на 1000 лева, а по отношение на М. съдът е приел претенцията му за присъждане на неимуществени вреди за неоснователна и недоказана. Решението е частично правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът правилно е извел основанието на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 204, ал. 4 от АПК. Претенцията за обезщетение на ищците се основава на твърдения за извършени незаконосъобразни действия от служител на Областна дирекция на МВР – Благоевград. Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК тези незаконосъобразни действия се установяват от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Безспорно е установеното от АССГ, че паспорт с №[номер], издаден от СДВР на 03.07.2015 г. е бил иззет от И. Д., с основание че е обявен за недействителен. Личният документ е върнат на ищцата на 14.12.2017 г., в 03. 30 часа, в следствие на което Д. и М. са възпрепятствани да осъществят заплануваното пътуване от София до Торонто. Неоснователен е изводът на АССГ, че обедняването на ищците е изцяло в зависимост от тяхната воля и е опосредено от изпускането на полет София – Истанбул. Съдът не е отчел невъзможността на ищците да се придвижат до Истанбул за следващия полет, който е бил на 14.12.2017 г. в 07. 10 часа местно време, при условия че паспортът на Д. е върнат едва в 03. 30 часа на същата дата. Основателен се явява искът за имуществени вреди, изразяващи се в закупуването на нови самолетни билети за цялото пътуване и превоз до аерогара София на 14.12.2017 г., а не както е присъдил АССГ за сумата от 404, 09 лева (цената на двата билета София - Истанбул). Пряката и непосредствена вреда е настъпила в патримониума на ищците вследствие закупуването на нови самолетни билети, което не би се случило, ако паспортът на Д. не е бил обявен за невалиден. Предвид приетата в първоинстанционното производство и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза и представените доказателства, искът следва да се уважи за сумата от 3370, 38 лева, представляваща направени разходи за закупуване на нови самолетни билети и превоз с такси до Аерогара - София на 14.12.2017 г. Претенцията на ищците за два билета от София до Истанбул - Истанбул до София - на цена 404, 09 лева за двамата и за два билета от Истанбул от Торонто и обратно на цена 1640, 80 лева или по 820, 20 лева на човек, следва да се остави без уважение, защото претърпяната вреда е именно тази, която не би била последица, ако административният орган е изпълнил точно задълженията си. Неоснователни са доводите за занижен размер на присъденото на Д. обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства. Изхождайки от степента на стреса и неудобствата, така определеният от АССГ размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на Д., е справедлив с оглед критериите на чл. 52 от ЗЗД. Правилно АССГ не е уважил предявения от А. М. иск за присъждане на неимуществени вреди. Претенцията на ищеца не е доказана, не са ангажирани доказателства за преживени болки и страдания от М. Действително, последният е преживял отрицателни емоции на Аерогара - София, но същите не следват непосредствено от незаконосъобразно, административно действие, а са опосредени от състоянието на И. Д. Разноски по делото не са претендирани от страните, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение