Решение № 6270 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12377/2009 г.

Решение № 6270 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12377/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба на Милко Рачев Тодоров от гр. Варна подадена от процесуалният му представител адвокат Пламен Велчев срещу решение № 1089 от 22.06.2009 г., постановено по адм. д. № 2883 по описа за 2008 г. на Административен съд - гр. Варна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователни предявените искове с правно основание чл. 203 от АПК, във връзка чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ срещу Община гр. Варна. В касационната жалба се релевират доводи за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила, без конкретното им посочване и аргументиране и необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърденията за процесуални нарушения се извеждат от изложеното в обстоятелствената част на касационната жалба, като липса на произнасяне по основни доводи и искания, несъответствие на изводите на съда с представените доказателства по делото за наличие на бездействия на администрацията. Оплакванията за нарушение на материалния закон също не са конкретизирани и се свеждат до оплакване, че съдът неправилно приел липса на претърпени вреди и липса на причинна връзка с действията на администрацията. Оплакването за необоснованост е също без конкретно твърдение . Ответната страна - Община - Варна не се представлява. В писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно. Настоящият състав на Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която постановеният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: От доказателствата по делото се установява, че Административен съд град - Варна е бил сезиран с искова молба от Милко Рачев Тодоров срещу Община - Варна с претенция за изплащане на обезщетение по на чл. 203 от АПК, във връзка с 1, ал. 1 от ЗОДОВ имуществени и неимуществени вреди вследствие на бездействие на длъжностни лица от общината. Твърденията са свързани с това, че до ЖСК където живее има баскетболно игрище, което през 2003 г. е приспособено за футболно такова. Играещите на него затормозяват живущите, а освен това са му чупени многократно стъклата. Игрището Общината е направила на недопустимо разстояние от жилищните сгради и многократно сигнализирал общината, но действия не са предприети, поради което претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева и имуществени такива в размер 594 лева. Съдът е отхвърлил изцяло исковите претенции като е приел, че твърдяните имуществени и неимуществени вреди не са настъпили за ищеца в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразно бездействие от страна на длъжностни лица от общината. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила. Правното основание на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативно наличие на всички предпоставки, като при липса на една от тях не може да бъде реализирана отговорността на държавата, респ. общината. Първоинстанционният съд правилно е приел, че така подадената искова молба срещу община Варна за имуществени щети от 500 лева, за претендирано бездействие от неизграждане ограда на игрище и 5000 лева неимуществени вреди, по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е неоснователна. В хода на съдебния процес не е било установено действие или бездействие от страна на общината, което да е довело до описаните в молбата щети. Съдебният състав не е открил нормативни разпоредби, които да задължат собственика на имота да го огради с ограда (което е сторено) с определена височина. Доказателства в тази насока не са били представени и от жалбоподателят. В тази връзка отговорност за щетите следва да се търси по общия граждански ред от причинителите на щетите. Жалбоподателят не е представил и доказателства, че причинената имуществена вреда е била причинена точно от общинското игрище. Правилно съдът е приел, че липсва причинна връзка и между твърдените бездействията, описани в обстоятелствената част на исковата молба и твърдяните вреди. В случай, че действително на игрището се допуска системно нарушаване на обществения ред, то следва да бъдат ангажирани съответните държавни и административни органи натоварени със задължението да го опазват. Неоснователни са и оплакванията за съществени нарушения на процесуални правила, които доводи по същество се изразяват в несъгласие с формираното вътрешно убеждение на съда при тълкуване на доказателствата, противно на търсения от жалбоподателя правен резултат. Обоснован от доказателствата по делото е изводът на съда, че за дори и да има причинени вреди то отговорност за тяхното имуществено изражение не може да се търси обезщетение по реда на чл. 203 от АПК, тъй като по начало както се посочи по-горе в решението не е налице нормативно задължение за общината да постави ограда с височина повече от 4.40 м. Решението не е постановено при поддържаните доводи за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила и следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение