Решение № 527 от 5.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1702/2012 г.

Решение № 527 от 5.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1702/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. от НПК е образувано по искане на осъдения А. П. Ц. за проверка по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда № 24 от 4.04.2012 г. постановена по НОХ дело № 1907/2011 г. на Ловешкия районен съд, потвърдена с въззивно решение № 79 от 5.07.2012 г. по ВНОХ дело № 208/2012 г. на Ловешкия окръжен съд. От осъдения се релевират основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК и в условията на алтернативност се иска присъдата да бъде изменена, като деянието бъде квалифицирано по чл. 133 НК с произтичащите от това последици или да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В подкрепа на оплакването за неправилно приложение на материалния закон се развиват доводи, че признатите от него факти неправилно са квалифицирани като умишлено престъпление, извършено при евентуален умисъл като форма на вината. Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се мотивира с липсата на отговор по доводите му относно съставомерността на деянието. В съдебно заседание осъденият не се явява и не взема становище по искането си. Гражданският ищец и частен обвинител не е взел становище по искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и с пределите по чл. 347 от НПК служебно провери правилността на влязлата в сила присъда, за да се произнесе по искането съобрази следното: С присъда № 24 от 4.04.2012 г. постановена по НОХ дело № 1907/2011 г. Ловешкият районен съд е признал подсъдимия А. П. Ц. за виновен в това, че на 16.06.2011 г. в гр. Л. причинил средна телесна повреда на М. К. М. от гр. Л., изразяваща се в счупване на дясната бедрена кост, довело до трайно затруднение на движенията на десния крак за период около 8-9 месеца, поради което и на основание чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил на четири месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия А. П. Ц. да заплати на М. К. М. сумата 5000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане, като гражданския иск за разликата до пълния му размер е отхвърлил. С въззивно решение № 79 от 5.07.2012 г. постановено по ВНОХ дело № 208/2012 г. Ловешкият окръжен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и присъдата е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено в срок, от легитимна страна и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения: По довода за наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК: Оплакването за нарушение на материалния закон се мотивира с неправилна квалификация на установените по делото факти. В този смисъл са изложените съображения, че решаващите съдилища незаконосъобразно са квалифицирали деянието като престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, защото липсва субективният елемент от състава му. Съображения, че деянието му е непредпазливо и следва да бъде квалифицирано като престъпление по чл. 133 от НК с произтичащите от това последици, са релевирани при разглеждане на делото в първата инстанция и като оплакване пред въззивната инстанция. Съдилищата са ги обсъдили и мотивирано са ги отхвърлили като неоснователни, като са изложили достатъчно и убедителни съображения, подкрепени от доказателствата по делото. Касационната инстанция не може да установява нови фактически положения, поради което следи за точното приложение на закона в рамките на приетите от съдилищата фактически констатации, а в настоящият случаи те изцяло съвпадат в обстоятелствената част на обвинителния акт. В съдебно заседание на 15.03.2012 г. преди да започне разглеждането на делото по общия ред, подсъдимият е изразил становище да протече по реда на глава двадесет и седма от НПК, като е признал изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. От признатите от него факти, подкрепени с достатъчно, събрани по реда на НПК в досъдебното производство доказателства, е прието за установено, че след като влезли в словесен конфликт от дворните си места, подсъдимият отишъл до портата на пострадалия въоръжен с дървена тояга, газов пистолет и нож, извикал го да излезе и когато застанали един срещу друг на улицата му нанесъл удари с тоягата, възпроизвел изстрел с газовия пистолет в лицето му, а когато пострадалия му ги отнел и на свой ред му нанесъл удари с юмрук по лицето, извадил ножа и го намушкал три пъти, като от тези му действия пострадалият загубил равновесие и паднал на земята на дясната си страна, при което получил счупване на десния крак в областта на бедрената кост. При тези фактически констатации съдилищата са приложили точно материалният закон и са квалифицирали деянието като умишлено причинена средна телесна повреда, извършена при форма на вината евентуален умисъл. Правният им извод не е произволен, а е направен въз основа на цялостното му поведение и действията, в които се е обективирало по време на деянието, за което са събрани достатъчно доказателства. Умисълът на дееца се установява от действията, в които се е обективирало деянието, а не от твърденията му. От значение за установяването му са използваното оръжие, насочеността на ударите към определена част от тялото на пострадалия, обективно причиненото увреждане. Предварително въоръжен в оръжия, всяко от които годно да причини телесно увреждане, е извикал пострадалия да излезе на улицата, като намерението му е било да ги използва и реално ги е използвал. Упражнил е значителна по своя интензитет принуда, като последователно и непрекъснато във времето е извършил редица целенасочени действия, целящи увреждане на телесното му здраве. Не е бил лишен от годност да съзнава, че с тях може да причини телесно увреждане и обективно е причинил такова. В процеса на продължилата агресия спрямо пострадалия е допускал да настъпят телесни увреждания и се е съгласил с този резултат. Бил е в състояние правилно да се ориентира в обективната действителност, като е съзнавал, че действията му могат да доведат до причиняване на някаква телесна повреда и въпреки това е продължил с агресивното си поведение до падането на пострадалия на земята. Тази последователност и целенасоченост в действията му, която не е преустановена при отнемането на тоягата и газовия пистолет води до извод, че макар пряко целеният резултат да не е бил причиняване на конкретното телесно увреждане на крака на пострадалия е допускал възможността такова да настъпи. Този извод се налага от оръжието, с което е извършил последните действия и състоянието, в което пострадалия се е намирал в този момент. Ножът с дължина на острието 17.5 см и ширина 2.5 см е средство, което само по себе си е годно да причини сериозно телесно увреждане и е причинило такова, видно от данните в огледния протокол и съдебно медицинската експертиза. Пострадалият се е намирал в зашеметено състояние от обгазяването и е изпитал силна болка от намушкването. Тези два факта съчетани помежду си са причина за падането му на земята, в какъвто смисъл са показанията му и тези на свидетелите, които непосредствено са наблюдавали инцидента. Подсъдимият е признал факта, че пострадалият е паднал, когато бил намушкан с ножа, поради което неоснователно поддържа, че то е резултат на пияното му състояние. Съдебно медицинската експертиза е дала заключение, че този механизъм на увреждане е възможен. По довода за наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК: Досъдебното производство и производството пред двете решаващи съдебни инстанции са проведени в съответствие с изискванията на процесуалния закон, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348, ал. 3 НПК, довели до ограничаване правата на подсъдимия. Първоинстанционният съд е осигурил на подсъдимия справедлив процес, като е разгледал делото по поискания от него процесуален ред с произтичащи от него последици при индивидуализацията на наказанието. След изслушване на пледоарията на защитника му по същество и в съответствие с направеното искане да му се даде възможност да възстанови причинените имуществени вреди е възобновил съдебното следствие и е отложил делото за друга дата. В следващото съдебно заседание отново е изслушал становището му по съществото на обвинението, обсъдил е възражението му, че се касае до непредпазливо престъпление и следва да бъде приложен различен от предлагания от обвинението материален закон. В постановената осъдителна присъда правилно е обсъдил и решил въпросите по чл. 301 от НПК, като е отговорил на възраженията му и е мотивирал решението за отхвърлянето им. Въззивната инстанция, която е сезирана с жалба на подсъдимия, в която са развити доводи за необоснованост, нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието, в съответствие с правомощията си изцяло е проверила правилността на невлязлата в сила осъдителна присъда. Провела е съдебно следствие, при което е събрала писмени доказателства за здравословното състояние на пострадалия, дала е възможност на страните да представят и да поискат събиране на други доказателства, изслушала е становището им по жалбата и по съществото на обвинението, дала е последва дума на подсъдимия. Решението си за потвърждаване на присъдата е взела по вътрешно убеждение, след като самостоятелно е анализирала цялата доказателствена съвкупност. На стр. 4-5 от мотивите на съдебният акт е отговорила на оплакванията на подсъдимия и е изложила съображения, поради които ги е отхвърлила като неоснователни. Решението е изготвено по реда на чл. 339, ал. 2 НПК, който позволява подсъдимият да узнае защо е осъден правилно с присъдата. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлата в сила присъда на Ловешкия районен съд не са допуснати твърдяните от осъдения нарушения и като неоснователно искането му да възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл