Решение № 8813 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9148/2015 г.

Решение № 8813 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9148/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от В. К. П. от гр. Г., против решение № 46/29.06.2015 г. по адм. д. № 70/2015 г. на Административен съд - Г., с което е отхвърлена жалбата и срещу Заповед № 649 от 6.04.2015 г., издадена от кмета на община Г. В касационната жалба поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът е обсъдил единствено представените доказателства от община Г. и не е взел предвид установените със свидетелски показания факти, че живее в процесното жилище. Иска да бъде отменено решението и бъде уважена жалбата й. Ответникът по жалбата - кметът на община Г., редовно призован, не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима и основателна. Необоснован е изводът на съда, че оспорената заповед на кмета на общита Г. е законосъобразна. В решението на Комисията по протокол № 4/25.03.2015 г. е прието, че наемното правоотношение не следва да бъде продължено поради нарушаване на чл. 13, т. 2 от договора - забрана за преотдаване на жилището на други лица. Този извод е резултат на еднократно посещение на служители на РПУ - Г. на 3.11.2014 г. и тази проверка не е достатъчна да обоснове, че лицето не обитава процесното жилище. При формиране на правните изводи съдът не е преценил в съвкупност събраните по делото доказателства, включително и показанията на свидетелката И. П. Поради това изводът на съда се явява необоснован. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - Г., е образувано по жалба от В. К. П. срещу Заповед № 649 от 6.04.2015 г., издадена от кмета на община Г. С оспорената Заповед, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 46, ал. 2 от ЗОС, във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС и чл. 16, ал. 1, т. 2 от НУРУЖННОЖ, са прекратени наемните правоотношения между община Г. и жалбоподателката, възникнали по силата на Договор № 227-ОССД-12 от 8.05.2012 г., за отдаване под наем на имот, частна общинска собственост, представляващ жилище, намиращо се в гр. Г., ул. "С. В." № ..., ет. ..., ап. ..., актувано с АОС № 752 от 28.07.2000 г., поради изтичане срока на настаняване и Решение на комисията по чл. 8, ал. 1 от НУРУЖННОЖ, обективирано в Протокол № 04 от 25.03.2015 г. С обжалваното решение Г. административен съд е отхвърлил жалбата. Приел е, че при издаване на заповедта са спазени процесуалните правила съобразно ЗОС и НУРУЖННОЖ. Заповедта е издадена въз основа на становище на Комисията по чл. 8 от Наредбата - Решение по Протокол № 04 от 25.03.2015 г., на което се е позовал и кмета на община Г. Съдът не е констатирал нарушение на материалния закон и въз основа на доказателствата по делото е приел, че заповедта е съобразена и с целта на закона. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. От фактическа страна по делото е установено, че по силата на договор за отдаване под наем на общинско жилище, собственост на община Г., № 227-ОССД-12 от 8.05.2012 г., сключен между жалбоподателката и община Г. и Заповед № 620 от 21.04.2012 г. на кмета на община Г., на жалбоподателката е предоставено за обитаване общинско жилище - апартамент, находящ се в гр. Г., ул. "С. В." № ..., ет. ..., ап. ..., актувано с АОС № 752 от 28.07.2000 г. Заповедта за настаняване е издадена за срок от три години и за този срок е сключен договор за наем на основание чл. 14, ал. 5 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища (НУРУЖННОЖ). Срокът на договора изтича на 8.05.2015 г., видно от приложения по делото договор и от протокола на Комисията по чл. 8 от НУРУЖННОЖ. Поради изтичане срока на договора на 8.05.2015 г., със свое решение обективирано в Протокол № 04 от 25.03.2015 г, комисията по чл. 8, ал. 1 от НУРУЖННОЖ е решила наемното правоотношение с наемателката и жалбоподател в настоящото производство, да бъде прекратено на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС и чл. 16, ал. 1, т. 2 от НУРУЖННОЖ, поради изтичане срока на договора. Въз основа на Решението на комисията по чл. 8 от НУРОЖННОЖ, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 46, ал. 2 от ЗОС, във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗОС и чл. 16, ал. 1, т. 2 от НУРОЖННОЖ, кметът на община Г. със Заповед № 649 от 6.04.2015 г. е прекратил наемното правоотношение между община Г. и В. П. за ползваното от същата жилище общинска собственост. Правилно съдът е приел, че условията и редът за предоставяне и ползване под наем на жилище общинска собственост, са уредени в Закона за общинската собственост /ЗОС/ и издадената въз основа на чл. 45а от същия НУРОЖННОЖ. В чл. 4, ал. 2 от същата Наредба са посочени изчерпателно условията, на които следва да отговарят гражданите за настаняване под наем в жилища собственост на община Г. Съгласно чл. 8 от Наредбата, кметът на общината назначава комисия, която картотекира нуждаещите се граждани въз основа на подадените от тях молби декларации, в зависимост от това дали отговарят на условията по чл. 4, ал. 2 от Наредбата, като взема решение за включване или не включване на гражданите в картотеката и определя степента на жилищна нужда при наличие на такава. Съгласно чл. 46, ал. 4 ЗОС при изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище. На това основание Комисията по чл. 8 от НУРУЖННОЖ на община Г. е извършила преценка на условията, на които отговаря В. П., за да бъде продължен срока на договора и за наем с община Г. Това е административната процедура, в хода на която се установяват предпоставките за продължаване или не на наемното правоотношение. Поради това съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата решението на Комисията се съобщава по реда на АПК. Ако заинтересованото лице не е съгласно с констатациите на Комисията, следва в отделно производство пред съда да защити правата си. Нито кметът на общината в производството по издаване на заповед за прекратяване на наемното провоотношение, нито след това съдът в съдебно производство по обжалване на тази заповед може да установява факти и обстоятелства, касаещи производството пред Комисията по чл. 8 от Наредбата. В това производство кметът и съдът имат право само да преценят предпоставките на чл. 46, ал. 1 от ЗОС. В преписката и по делото не са представени доказателства, че протоколът на Комисията е бил съобщен на В. П. и е било указано, че решението на Комисията подлежи на самостоятелно обжалване. Именно в хода на обжалване на това решение тя е имала възможност да оборва изводите на Комисията и да установява факта на своето местожителство. Административният съд не е съобразил приложението на разпоредбата на чл. 45а, ал. 1 във вр. с чл. 8, ал. 3 от НУРОЖННОЖ на община Г. Поради това не е указал на кмета на община Г. да представи доказателства относно съобщаването на В. П. на Протокол № 04 от заседание на 25.03.2015 г. на Комисията по чл. 8, ал. 1 от НУРУЖННОЖ, за да прецени доколко това решение на Комисията е влязло в сила. Противно на законоустановения ред, съдът е събирал доказателства относно факти, които подлежат на установяване в друго производство, а именно - по обжалване на решението на Комисията по реда на чл. 8, ал. 3 от Наредбата. С оглед на това решението е неправилно и следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на съда за ново разглеждане при спазване на дадените в настоящото решение указания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,