Решение № 10585 от 18.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 322/2012 г.

Решение № 10585 от 18.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 322/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 100 от 21.11.2011 г., постановено по административно дело № 207/2011 г. по описа на Административен съд - Силистра, е отхвърлена жалбата на РПК "Наркооп" със седалище и адрес на управление гр. Дулово, обл. Силистра, ул. "Васил Левски" № 8, чрез председателя Йорданка Желева Христова, срещу решение № 021/23.08.2011 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Силистра, с което е оставена без уважение жалбата на РПК "Наркооп" - Дулово и са потвърдени задължителни предписания с изх. № 18-00-3591/25.07.2011 г. на гл. финансов ревизор. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от РПК "Наркооп" гр. Дулово, ЕИК 000552283, чрез пълномощника адв. Стоянова. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на решението на Силистренския административен съд. Претендира се и присъждане на сторените деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Аргументи в подкрепа на исканията са изложени от касаторовия повереник и в писмена защита. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - Силистра, не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Цитираните задължителни предписания са издадени на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл. 15 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. С тях са дадени указания на РПК "Наркооп" гр. Дулово за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 1, т. 4 от КСО за Стойчо Димитров Андреев и да се подадат нови данни - указва се подаване на коригираща информация за периода април 2009 г. - март 2011 г. Те са обжалвани от РПК "Наркооп" гр. Дулово по реда на чл. 84, ал. 1 във връзка с чл. 81 от АПК пред ръководителя на ТП на НОИ - Силистра, който е осъществил административен контрол и се произнесъл в производство по чл. 97 от АПК, като не е уважил жалбата, с която е бил сезиран. С процесният контролно-отменителен акт горестоящият административен орган е потвърдил атакуваният пред него индивидуален административен акт. Обжалването по административен ред на задължителните предписания пред директора на ТП на НОИ - Силистра е довело до издаване на контролно-отменителен акт, който не решава спорните въпроси по същество и поради това е изключен от хипотезите на съдебен контрол. Съдът не е съобразил, че съгласно чл. 98, ал. 2, изр. 2 от АПК на оспорване пред него подлежи първоначалният административен акт. В същият смисъл разпоредбата на чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК повелява, че на оспорване пред съда по отношение на неговата законосъобразност подлежи първоначалният индивидуален административен акт. Правните последици произтичат от акта, издаден от главния финансов ревизор. Произнасяйки се по законосъобразността на акта на горестоящия орган, Административен съд - Силистра е постановил своето решение по различен от надлежния предмет. Видно от мотивите на проверяваният съдебен акт, съдебният контрол за законосъобразност е бил съсредоточен и осъществен изцяло върху решение № 021/23.08.2011 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Силистра, без да бъде извършена преценка на подлежащите на оспорване по съдебен ред задължителни предписания с изх. № 18-00-3591/25.07.2011 г. При преценката относно предмета на подадената до него жалба съдът е следвало да вземе предвид приложимите процесуални правила (чл. 98, ал. 2, изр. 2 от АПК), и в съответствие с това служебно да определи предмета на оспорване (ако се наложи в тази връзка, и да обездвижи сезиралата го жалба), като приеме, че жалбата е подадена против подлежащия на обжалване административен акт (задължителните предписания). Като е определил погрешно спорният предмет и се е произнесъл по законосъобразността на акт, който не подлежи на съдебен контрол, Силистренският административен съд е постановил недопустимо решение по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК. Поради това и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК така постановеното решение трябва да бъде обезсилено и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да съобрази изложеното по-горе относно предмета на спора и да упражни контрол за законосъобразност върху задължителни предписания с изх. № 18-00-3591/25.07.2011 г. на главен финансов ревизор при Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО, ТП на НОИ) - Силистра, потвърдени с решение № 021/23.08.2011 г. на директора на ТП на НОИ (РУСО) - Силистра. За пълнота на изложението следва да се отбележи и, че изводите на съда, които са в унисон с развитите от административните органи съображения, не могат да бъдат споделени, защото са в противоречие с относими в случая материалноправни разпоредби (касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК). При постановяване на атакувания съдебен акт съдът е тълкувал и приложил неправилно материалния закон и не е приложил материалноправни норми, които уреждат установените по делото факти. Съгласно чл. 338 от Кодекса на труда, трудовото правоотношение, възникнало от избор, може да бъде прекратено без предизвестие от съответното избирателно тяло. Във връзка с тази разпоредба и съобразно специалната касателно процесния казус норма на чл. 15, ал. 4, т. 2а от Закона за кооперациите, прекратяването на трудовото правоотношение на дотогавашния председател на кооперацията (Стойчо Димитров Андреев), възникнало въз основата на избор, се е извършило предсрочно с решението на Общото събрание на РПК "Наркооп" гр. Дулово на 18.04.2009 г. Противно на приетото от решаващия съдебен състав, не е налице продължаване на трудовото правоотношение на бившия председател с кооперацията поради постановеното от Дуловския районен съд с определение № 292 от 23.04.2009 г. по гр. дело № 190/2009 г. като обезпечителна мярка спиране на изпълнението на решенията на Общото събрание на РПК "Наркооп" гр. Дулово, взети на 18.04.2009 г. От една страна следва да се има предвид, че това определение е отменено от Силистренския окръжен съд с определение № 114/16.02.2011 г. (окончателно и неподлежащо на обжалване) по ч. тр. д. № 48/2011 г. От друга страна, в частта относно освобождаване на бившия председател Стойчо Димитров Андреев и избора на нов председател (новоизбраният такъв е Йорданка Христова Желева) решението на Общото събрание на РПК "Наркооп" гр. Дулово от 18.04.2009 г. не е било обжалвано и е влязло в сила. Извън горното, не може да бъде споделена и развитата в мотивите на проверяваното съдебно решение теза, че прекратяване на осигуряването на бившия председател на РПК "Наркооп" гр. Дулово не е било налице към датата на взетото решение за освобождаването му като такъв, защото било налице продължаване на трудовото му правоотношение до датата на вписване на решението на общото събрание за освобождаването му в търговския регистър, а именно 27.03.2011 г. Осигуряването на председателите на кооперации се провежда на основание чл. 4, ал. 1, т. 5 от КСО за времето, през което те упражняват трудова дейност в това си качество. За дата на прекратяване на осигуряването на лице от тази категория, се счита датата на общото събрание, с което се прекратяват правомощията му, при условие, че на тази длъжност е избрано друго лице и в периода между решението на общото събрание и датата на вписване в търговския регистър, освободеното лице не е упражнявало трудова дейност в това си качество. В случая има новоизбран председател - Йорданка Желева, която е встъпила в длъжността, и не може да се приеме, че Стойчо Андреев правомерно е продължил да упражнява дейността като председател за периода 18.04.2009 г. - 26.03.2011 г. Това, че последният е извършил в този период поредица от действия, с които, макар и неуспешно, е опитал да докаже упражнявана през него дейност като председател на РПК, при данните по делото е ирелевантно за преценката досежно това дали е било прекратено осигуряването му към 18.04.2009 г. Юридическият факт, който прекратява трудовото правоотношение на председателя с кооперацията, е решението на общото й събрание, и то е породило правни последици от датата на взимането му. Вписването в търговския регистър на освобождаването на председателя няма конститутивно действие (т. е. не е конститутивен юридически факт), а е действие по изпълнение на вече взетото решение на общото събрание, и същото не е меродавно за определяне на датата на прекратяване на правоотношението. Вписването има предназначение да защити интересите на трети добросъвестни лица, а невписването на освобождаването до 27.03.2011 г. не обуславя съществуване на осигурително правоотношение между РПК и бившия й председател до този момент. Това е така, защото вписването на освобождаването в търговския регистър няма правопораждащ ефект за съществуването на трудовото правоотношение, а само относно представителната власт на кооперацията спрямо трети лица. Овластяването (респ. отмяната на същото), има действие по отношение на трети добросъвестни лица едва след вписването му, но във вътрешните отношения на кооперацията промяната в овластяването има действие дори когато освобождаването на стария и избора на новия председател не са вписани в търговския регистър. Търговските отношения на РПК с контрагенти и трети лица се различават от трудовите и осигурителните отношения между кооперацията и нейния председател. Невписването в търговския регистър не отразява на съществуването, действието и прекратяването на възникналото по реда на чл. 4, ал. 1, т. 5 от КСО осигурително отношение. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО и продължава до прекратяването й. Дори когато освобождаването на председателя не е вписано в търговския регистър, при подаването на информацията по чл. 5, ал. 4 от КСО кооперацията не може да се отклони от факта, че трудовото правоотношение на бившия председател е прекратено и той вече не упражнява легитимно трудова дейност като такъв. С настоящото решение не се решава спорът за законосъобразността на процесните задължителни предписания, поради което и предвид нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК по направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,