Решение № 35 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1452/2013 г.

Решение № 35 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1452/2013 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Деспред" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от изпълнителния му директор Людмил Петров Тасков, срещу решение от 23.11.2012 г., постановено по адм. дело № 536/2012 г. от Административен съд - Монтана. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Монтана, е отхвърлил жалбата на "Деспред" АД, гр. София, с която се иска констатиране на неоснователно бездействие на митнически орган от Митница Лом (правоприемник на Митница Видин) - неизвършване на действия по митнически контрол, дължими по силата на закона относно митнически режим "транзит", иницииран с ЕАД № 4102/Т-5949/1.04.2005 г. и е отхвърлил като неоснователен предявеният от "Деспред" АД, гр. София, срещу Агенция "Митници" иск за имуществени вреди в размер на 4258,88 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна следното: По силата на неформална сделка с физическото лице Красимир Валериев Савовски "Деспред" АД е станало отговорно лице (гарант) по декларация за транзитиране на стоки ЕАД № 4102/Т-5949/1.04.2005 г. С тази декларация бил задействан режим "транзит" от Красимир Савовски на лек автомобил марка "Рено", модел 19, относно който автомобил следвало да приключи режим "транзит" под № Т-5949/2005 г. в получаващото митническо учреждение Митница Лом. Тъй като в законоустановения срок стоката не била представена в получаващото митническо учреждение за оформяне на режим "транзит" и не били внесени дължимите митни сборове, "Деспред" АД било задължено с постановление № 7458/4.09.2006 г. на Митница Видин да заплати митническо задължение, включващо дължимо мито, продуктова такса, ДДС и законната лихва за просрочие за периода от 7.04.2005 г. до датата на издаване на постановлението 4.09.2006 г. Издаденото постановление било връчено на адресата на 11.09.2006 г., като в законоустановения 14-дневен срок не било обжалвано и влязло в сила. На 13.11.2006 г. "Деспред" АД заплатили митническото задължение в общ размер от 3 397 лева. На 16.09.2009 г. дружеството е предявило регресен иск към Савовски чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК пред РС - Враца по ч. гр. д. № 2382/2009 г. Поради постъпило възражение, "Деспред" АД предявили иск по чл. 422 от ГПК за признаване съществуването на вземането. В хода на съдопроизводствените действия, чрез съдебно-графологична експертиза се установило, че подписът, положен в графа "Подпис и име на декларатор /представител/" в Декларация ЕАД № 4102/Т-5949/1.04.2005 г. не бил положен от лицето Красимир Валериев Савовски, поради което с влязло в сила решение № 323/3.05.2010 г. по гр. д. № 3298/2009 г. на Районен съд - Враца, искът на дружеството бил отхвърлен. От правна страна съдът е приел, че е сезиран със съединени на основание чл. 204, ал. 2 от АПК жалба срещу неоснователно бездействие - неизвършване на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона и иск за имуществени вреди, съставляващи пряка и непосредствена последица от претендираното неоснователно бездействие. По отношение на жалбата съдът е приел, че не е било установено неоснователно бездействие на митническите органи. Последните били извършили всички предвидени от закона процедури по надлежното извършване на режим "транзит", иницииран от ЕАД № 4102/Т-5949/1.04.2005 г. с отговорно лице (гарант) "Деспред" АД. След като в законоустановения срок този митнически режим не бил приключен от декларатора, митническите органи издали постановление № 7458/4.09.2006 г. за принудително събиране на държавни вземания. Цитираният административен акт според съда бил правното основание за събирането на съответните митни сборове от ищеца като отговорно лице по ЕАД и именно него той следвало да обжалва по административен и съдебен ред, като именно в това производство пред горестоящ административен орган по реда на чл. 211е от ЗМ и в последващото производство пред съд по реда на чл. 211и, ал. 5 от ЗМ, следвало да направи правни и фактически доводи и възражения, както и да поиска съдебно-графологична експертиза на подпис относно подписа на декларатора. С оглед на това съдът е приел, че липсва и основание за разглеждане на иска за присъждането на обезщетение за имуществени вреди. Съдът се е произнесъл и по направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, като го е приел за основателно. Решението е правилно. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. Доказателствата по делото са обсъдени поотделно и в съвкупност и са изложени подробни мотиви с правни изводи съобразно приложимия закон. В случая претендираното обезщетение за вреди е от незаконосъобразно бездействие на административен орган, поради което искът попада в хипотезата на чл. 204, ал. 4 от АПК, като дали е налице бездействие и дали то е незаконосъобразно се установява от съда, пред който е предявен и искът. Предвид на това, че се претендират вреди от незаконосъобразно бездействие на митнически орган при Митница Лом, с оглед разпоредбата на чл. 205 от АПК, правилно е прието, че Агенция "Митници" е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на основен елемент от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, поради което законосъобразно предявеният иск е отхвърлен. Правилни са изводите на административния съд, че в хода на съдебното производство не е установено твърдяното бездействие на митнически орган. Напротив извършени са били всички предвидени от закона процедури по надлежното извършване на режим "транзит", иницииран от ЕАД № 4102/Т-5949/1.04.2005 г. с отговорно лице (гарант) "Деспред" АД. Заключението на съдебно-графологичната експертиза, направена в хода на друго съдебно производство, установяващо, че положеният върху декларацията подпис не е на Красимир Савовски, не може да обоснове извод за незаконосъобразно бездействие на административния орган, тъй като декларацията съдържа всички предвидени по закон реквизити. То може да бъде, както правилно съдът е приел, предмет на наказателно преследване за извършено престъпление. По отношение на направеното възражение за изтекла погасителна давност, настоящият съдебен състав приема, че неправилно съдът е приел, че такава е започнала да тече от датата на уведомяване на дружеството-гарант за издаденото срещу него постановление за принудително събиране на държавни вземания, а именно от 11.09.2006 г., тъй като от тази дата задължението е станало изискуемо по отношение на отговорното лице. Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ, за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. Отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК е обективна отговорност и не е обвързана с преценка за вина на длъжностното лице. Тя е разновидност на отговорността на възложителя на работа по чл. 49 от ЗЗД. Дали едно действие на администрация е незаконно следва да се прецени съобразно закона, действащ към момента на извършването му. Съгласно нормата на чл. 204, ал. 4 от АПК преценката за законосъобразността на действието, респ. бездействието се извършва от съда, сезиран с исковата претенция. При действието на тази разпоредба обезщетения за вреди от незаконни бездействия на администрацията какъвто е конкретния случай може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по чл. 203 и чл. 204, ал. 4 от АПК като преюдициален въпрос и вземането става изискуемо от влизане на решението в сила. Обезщетението е изискуемо след влизане в сила на решението, с което бездействието е установено за незаконно и от тази дата до окончателното изплащане на сумата са изискуеми лихвите за забава върху обезщетението. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ВКС по т. гр. д. 3/2004 г. на ОСГК. В т. 4 подробно са описани двете становища, предмет на обсъждането от ОСГК на ВКС и е прието за правилно, становището съгласно което "обезщетението за вреди възниква след признаване по законен ред незаконността на акта, бездействието или действието на държавния орган". В тълкувателното решение е прието още, че когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни което се установява в производството по обезщетението. При незаконни фактически действия на администрацията, този момент е тяхното преустановяване По изложените съображения решението на Административен съд - Монтана като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение