Решение № 4513 от 11.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4251/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Е. Стоянова и П. Стоянов против решение 2511/ 22.12.2022 г. на Административен съд - Пловдив с искане за отмяна на решението като неправилно. Твърдят, че има и други учители в прогимназиален и начален етап на образование към датата на първото уволнение на Стоянов, които обаче не са били уволнени поради липсата на ОКС "магистър" от Делинова. След второто уволнението на Стоянов директорката е пуснала нови обяви за назначаване на учители бакалаври. Стоянов е обучаван по магистърска програма, но получава диплома за бакалавър при проведената реформа във висшето образование. Твърди, че е преподавал и "български език и литература", освен "история и цивилизация". Посочват 20 имена на учители в училището, които са в заповед РД-10-2649/ 13.07.2018 г. на Е. Делинова за одобряване на поименно щатно разписание, бакалаври са, но не са уволнени заради това нито през 2016 г., нито през 2018 г. Петима от тях са учители в прогимназиален етап на образованието. Директорът е въвел различни изисквания по отношение на учители в едно и също училище. Съдът и КЗД не са обсъдили представените доказателства. Изискване за "магистър" по закон има само за длъжността "директор" и "главен учител", но не и за "учител" и "старши учител". Налице е неравно третиране от Е.Делинова. Не е твърдяна дискриминация от училището или от Х. Димитрова, която е била директор на мястото на Делинова, затова следва да отпаднат присъжданията на разноски в полза на тези лица. В допълнително уточнение посочват, че е проявена дискриминация по признак "образование". Със заповеди 339/2.11.2016 г. и РД-10-1778/ 21.03.2018 г. са допълнени длъжностни характеристики за длъжността " учител, общообразователен предмет в прогимназиален етап" и за "старши учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап" като е въведено изискване ОКС "магистър". Видно от поименното разписание три лица, които заемат длъжността "старши учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап", продължават да са бакалаври и не са уволнени: М. Д.Здравчева, В. Марков, М. Казанджиян. Съдът неправилно е приложил чл. 9 от ЗЗДискр. Цитират съдебна практика на ВКС, според която преценката на работодателя за въвеждане на определени изисквания за заемане на длъжността е въпрос на целесъобразност и тя не подлежи на съдебен контрол, ако няма злоупотреба с права или дискриминационен подход / гр.д. 760/2012 г., ВКС, четвърто г.отд., гр.д. 3086/ 2014 г. на ВКС, четвърто гр.отд./. Училището е обявено за иновативно с Решение 391/ 17.07.2017 г. на Министерския съвет, а иновативната дейност стартира на 15.09.2017 г., но първото уволнение, обяснено с посочените факти е година по-рано, след повишаване на изискването за заемане на длъжността "учител" и "старши учител". Иновативната дейност се прилага от класните ръководители на вторите класове, като са разкрити и три групи в ЦОУД. За учебната 2018/2019 г. към иновативните класове се прибавя още един клас, но нито един от иновативните класове, не попада в прогимназиалния етап на обучение, където е учител касатора. За учителите от началния етап, макар да преподават в "иновативно училище" няма изискване да са магистри. В хода на производството не са събрани доказателства за какъв период се отнася иновативния процес, спрямо кои ученици се прилага, какво представляват иновативните методи, за кои предмети се отнасят. В Стратегията за развитие на ОУ"П.Славейков" гр.Пловдив, утвърдена с ПС14/ 13.09.2017 г. и заповед 3597/ 13.09.20217 г. на директора на училището е посочено, че въвеждането на иновация се осъществява само в начален етап на училищното обучение. Искат налагане на най-високата глоба за Делинова.

Ответникът Комисията за защита от дискриминация оспорва касационната жалба като неоснователна. Извършена е процедура по проучване по чл.55 от ЗЗД и е спазен чл.9. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

Ответната страна Е. Делинова, чрез адвокат К.Гьошев, оспорва касационната жалба и иска оставяне на решението в сила. Претендира присъждане на разноски в размер на 1500 лв.,

Основно училище "Пенчо Славейков" не изразява становище.

Представителят на Върховната прокуратура намира касационната жалба за неоснователна.

Върховният административен съд, състав на пето отд, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима.

1.При извършена служебна проверка по чл.218 от АПК на допустимостта на постановеното решение, Върховният административен съд, състав на пето отд., намира, че решението е недопустимо по отношение на касатора Е. Стоянова, следва да бъде обезсилено, а съдебното производство спрямо нея следва да бъде прекратено по следните съображения:

Е. Стоянова е подала сигнал пред КЗДискр, по повод на който е започнало административното производство за проверка на фактите дали е допуснато дискриминационно отношение по отношение на съпруга й П. Стоянов. Никъде няма твърдение, че самата сигналоподателка е дискриминирана поради това, че е съпруга на Стоянов. Въпреки създадената съдебна практика, КЗДискр. продължава да не прави разлика между жалбоподател и сигналоподател по чл. 50, т. 1 и т. 3 от ЗЗД. Сигналоподателят само уведомява КЗД за наличието на неравно третиране на конкретен правен субект от конкретен правен субект, т. е. за увредени чужди права и интереси, като КЗД с решението си установява или не установява неравно третиране по отношение на трето на сигналоподателя лице. Относно сигналоподателя не се изисква наличие на личен и пряк правен интерес по чл. 15, ал. 2 от АПК. Той не става страна в административното производство, защото не попада в хипотезата на чл.15, ал.1 от АПК, негови лични права, свободи и законни интереси не са и не биха били засегнати от административния акт. Поради това сигналоподателят не е страна и в съдебното производство по чл. 153, ал.1 от АПК, а в случай, че подаде жалба до съда, тя е недопустима.

Жалбоподателят по чл. 50, т.1 от ЗЗД сезира КЗД за нарушени негови лични субективни права от твърдяното неравно третиране, поради което се изследва и правен интерес на търсената защита. При наличието на право на жалба жалбоподателят става в страна в административното производство пред КЗД с цел да получи благоприятно за него решение, а впоследствие и страна в съдебното производство.

Правилното конституиране на страните в съдебното производство има значение за силата на пресъдено нещо на решението, поради което неспазването на чл. 153, ал. 1 от АПК влече след себе си постановяване на недопустим съдебен акт /Решение 282 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. 4987/2016 г., V отд./. В случая няма спор и КЗД изрично посочва, че административното производство е започнало по сигнала на Е. Стоянова с цел да бъде защитен от неравно третиране нейния съпруг П. Стоянов. Макар сигнаподател Е. Стоянова е била призовавана в административното производство и същата е участвала активно в развитието му. КЗД е административен орган и следва да спазва правилата на чл. 15 от АПК. В нарушение на посочената правна норма сигналоподателката е допусната да участва в административното производство пред КЗД, същата е навеждала спорни факти и е проявявала активност. Впоследствие е подала и жалба срещу решението на КЗД, а съдът е приел жалбата за допустим. С определение 991/ 20.06.2022 г. по адм.д. 836/ 2022 г. съдът недопустимо конституира Стоянова като страна по делото и се произнесъл с оспореното решение по същество като отхвърля жалбата й и присъжда разноски на ответниците. Като е конституирал като страна в административната преписка лице, което няма качеството нито на жалбоподател, нито на заинтересовано лице КЗД е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело впоследствие и до съществено нарушение на съдопроизводствените правила на чл. 153, ал. 1 от АПК от съда, а оттам постановяване на недопустим съдебен акт спрямо Стоянова. Решението следва да бъде обезсилено по отношение на Е. Стоянова, а производството прекратено. /В този смисъл решение по адм. д. 4987/2016 г., пето отд, ВАС, адм. д. 697/2017 г. на пето отд., ВАС, адм. д. 4040/2014 г. седмо отд, ВАС, решение по адм. д. 2851/2016 г., пето отд., ВАС, решение по адм. д. 12379/2016 г., пето отд, ВАС, Решение 3834 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. 7058/2021 г., пето отд./.

1. Касационната жалба на П. Стоянов е допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 211 от АПК и лице, за което съдебното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С решение 148/ 10.3.2022 г. по преписка 910/2019 г. КЗД установява, че Е. Делинова, директор на ОУ "Пенчо Славейков", гр. Пловдив и ОУ "Пенчо Славейков" гр. Пловдив като работодател, през "процесния период" не са осъществили дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. вр. с чл. 4, ал. 1 вр. с пар.1, т.7 от ДР на ЗЗДискр. по признак "образование" спрямо П. Стоянов. За да отхвърли жалбата на П. Стоянов против против решение 148/ 10.03.2022 г. по преписка 910/2019 г. на четвърти специализиран състав на Комисията за защита от дискриминация, съдът приема, че производството е проведено при спазване на чл. 54 от ЗЗД, след направено проучване съобразно изискванията на чл. 55 от ЗЗД, събрани са доказателства за пълно и всестранно изясняване на обстоятелствата, спазени са задълженията по чл. 56 от ЗЗД, правилно е разпределяне доказателствената тежест по чл. 9 от закона. Посочено е, че решението е постановено при спазване на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК при задълбочен обсъждане на обяснения и възражения на страните. Прието е, че със заповед 339/ 2.11.2016 г. на директора на ОУ" Пенчо Славейков" Е. Делинова са утвърдени нови длъжностни характеристики за редица длъжности, в това число и тази на Стоянов, като със заповед РД-10-1778/ 21.03.2018 г. е допълнена първоначалната заповед. За длъжностите "учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап" и "старши учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап е въведено изискване лицата да са придобили висше образование с ОКС "Магистър" и професионална квалификация "учител" по т.4.1 Приложение 1 към чл. 24 от Наредба 12/ 1.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалности. Двете уволнения от 2016 г. и 2018 г. ,след възстановяването на Стоянов на работа със съдебно решение по въззивно дело 1325/2017 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, са на основание, че П. Стоянов няма ОКС "магистър", а само "бакалавър". Съдът изцяло споделя мотивите на КЗД, че не е допусната дискриминация по признак "образование" в сравнение с други лица. Второто уволнение е потвърдено от гражданския съд. Първоначалният съд в настоящото съдебно производство е обсъждал съдебна експертиза, приета по делото на Районен съд- Пловдив, според която всички останали колеги на Стоянов в прогимназиален етап имат ОКС "магистър", а учителите от начален етап са с ОКС "бакалавър". Съдът се е обосновал с практиката на ВКС по въпроса, че работодателят има право и компетентност да въвежда образователно - квалификационни изисквания за заемане на дадена длъжност, които са по-високи от минимално нормативно установените. С решението е отхвърлена като неоснователна жалбата на П. Стоянов и същият е осъден да заплати разноски.

Решението е необосновано и материално незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, по същество решението на КЗД също следва да бъде отменено, като преписката бъде върната за ново разглеждане и произнасяне.

След като КЗД е преценила, че следва да се произнесе по сигнала дали е допуснато неравно третиране спрямо П. Стоянов, същата дължи спазване на разпоредбите за пълно и всестранно изясняване на обстоятелствата, включително чрез ползване на експертизи, предвид чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, като изисква документи и друга информация, свързана с проучването по чл. 56, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. КЗДискр. не е орган по разрешаване на трудовоправни спорове, а за разрешаване на спорове за неравно третиране. В случая комисията избирателно се е съобразила с решение 1386/ 11.04.32019 г. по гр.д. 16474/ 2018 г. по описа на РС-Пловдив, потвърдено с решение от 14.06.2019 г. по гр. д. 1065/2019 г. на Окръжен съд- Пловдив за законосъобразно уволнение със заповед РД-11-2730/ 22.08.2018 г. на директора на ОУ "Пенчо Славейков" с правно основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, игнорирайки предходно решение 909/ 6.07.2017 г. по гр. д . 1325/ 2017 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което е отменено като незаконно уволнението на жалбоподателя от същия директор на същото правно основание с предходна заповед 3196/ 11.07.2016 г. Двата съдебни спора са разрешени различно въз основа на действащите чл. 2 и чл.3, ал.2 от Инструкция 2/ 29.07.1994 г. и Наредба 12/1.09.2016 г. С първото съдебно решение е прието, че работодателят не може да въвежда по-високи изисквания за заемане на длъжността "учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап", предвид чл. 2 от Инструкция 2/1994 г., според който за заемането на длъжността "учител" или "възпитател" се изисква завършено висше образование на образователно-квалификационна степен "магистър", "бакалавър" или "специалист" по специалност от професионално направление съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалнитe направления, приет с ПМС 125 от 2002 г. (ДВ, бр. 64 от 2002 г.), и професионална квалификация "учител" или "педагог" съгласно приложението. Съдът посочва, че не е въпрос на целесъобразност въвеждане чрез длъжностна характеристика на различни предпоставки за заемане на длъжността, защото се дерогират нормативни разпоредби, регулиращи държавни образователни изисквания за заемане на длъжността "учител". С второто решение, постановено при действието на Наредба 12/1.09.2016 г. е прието точно обратното, че работодателят има правото да въведе нови изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа чрез промяна в длъжностната характеристика, когато не са определени в нормативен акт, като волята е подчинена на суверенна преценка.

Проблемът, който е в компетентността на КЗДискр да разреши, е дали тази воля на директора на училището има легитимна цел при прекратяване на трудовото правоотношение със Стоянов през 2016 г. и през 2018 г., предвид доказан в исковите производства по КТ и в административното производство пред КЗДискр. конфликт между П.Стоянов и Е.Делинова. Този конфликт във времето, особено след първото уволнение, става все по-сложен и остър и е налице, както към момента на възстановяване на работа през м. 03.2018 г., така и към момента на второто уволнение. Пред КЗДискр. са наведени доводи за различно третиране не само между Стоянов и преподавателите в начален етап на обучение, но и между него и други негови колеги в прогимназиален етап на обучение, също с ОКС "бакалавър", които не са уволнени. КЗД не е извършила проверка на този довод.

КЗДискр. не е изяснила пълно и всеобхватно и тезата на Делинова, че училището е иновативно и затова се налага да се повишат изискванията към заемането на длъжността учител в прогимназиален етап на образованието в училището. В заседание пред КЗДискр. от 29.09.2022 г. /л.348/ и в писмени бележки от 12.12.21 г. /л.349/ Стоянов заявява, че иновацията се отнася само за началния курс на образование, но не и за прогимназиален етап на образование. Този довод въобще не е обсъждан. Кога и как е обявено училището за иновативно, в какво се изразява това, спрямо кои класове се прилага, на кой етап от образованието, как влияе на работата на прогимназиалния етап на обучението- въобще не е проверено от страна на КЗД. Мотивите, че директорът въз основа на подзаконов нормативен акт, има право по свое усмотрение да въведе нови изисквания към длъжностната характеристика, са относими към трудоворправен спор, но не могат да дадат отговор на въпроса дали е осъществена дискриминация през 2016 г. и 2018 г. спрямо Стоянов. Поради това не е проверено дали липсата на ОКС "магистър" не е предлог за уволнение на учител, с когото директорът е в конфликт. Въобще не е проверено кои от учителите в прогимназиален етап имат ОКС "бакалавър" и дали същите са уволнени, защото нямат ОКС "магистър". В случая е от значение проверката на тези факти, защото от тях може да се направи извод дали има данни за злоупотреба с права с цел да се осигури привидно легитимно основание за прекратяване на трудово правоотношение с конкретно лице / в какъвто смисъл е цитирана практика на ВКС - решения по гр.д. 760/12 г. и по гр.д. 3086/2014 г. на ВКС, четвърто отд/.

Посоченото по-горе има за последица непопълване на административната преписка с доказателства относно релевантни за случая факти и неспазване от КЗДискр. на чл. 55 от ЗЗидскр. относно проучването, чл.56 от ЗЗДискр. за събиране на доказателства. Пред настоящата съдебна инстанция е представено поименно разписание на длъжности на ОУ "П.Славейков", съгласно заповед РД-10-2649/13.07.2018 г.на директора на училището, от което е видно, че има и други учители на същата длъжност с ОКС "бакалавър". В решението на КЗД това поименно разписание не е събрано като доказателство, не е обсъждано, което сочи за съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Това разписание е представено и пред първата инстанция- л.331, но не е взето предвид от съда. Няма събрани доказателства от административния орган за други учители, които към момента на уволненията през 2016 г. и 2018 г. да работят с ОКС "бакалавър". В решението на първоинстанционния съд по гр.д. 16474/2018 г. - по описа на РС-Пловдив /л.145/ изрично е посочен конкретен преподавател, който също не е "магистър", но не е уволнен. Пред настоящата инстанция поименно са посочени и други учители с ОКС "бакалавър", с които не са прекратени трудовите им правоотношения.

Съдът е приел, че спорът е изяснен от КЗДискр и споделил изводите за липсата на данни за неравно третиране по признак "образование". Ценил е изслушана по гражданско дело съдебна експертиза /л.131/, според която другите учители са с ОКС "магистър". Обсъждането на съдебна експертиза по друго дело е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото експертизата представлява гласно доказателство и като такова не може да бъде ценена в друго съдебно производство.

Няма събрани доказателства за средния успех на учениците по различните предмети, което също е от значение за спора с оглед установяване на мотивацията на директора на училището да промени длъжностностната характеристика в посока по-високи изисквания към длъжността, която се заема от касатора.

Въпреки едностранно обсъдените факти и доводи, като се обосновава с решението по гр.д. 16474/ 2018 г. по описа на РС-Пловдив и практика на ВКС /която се оказва противоречива/, КЗДискр. приема, че при уволненията няма дискриминация, уволнението през 2018 г. е законосъобразно. Направен е извод за липсата на умишлено неравно третиране по признак "образование" от страна на Е.Делинова при неизяснена от административния орган фактическа обстановка, в нарушение на чл.35 и чл.36, ал.3 АПК за проверяване и изясняване на факти по образуваната преписка за неравно третиране на П. Стоянов от страна на директор Е.Делинова.

В решението на КЗДискр. -л.355 от делото, изрично е посочено, че работодателят не е третирал различно Стоянов и твърдението за неравно третиране е "неистинско". Няма мотиви защо училището като работодателят е конституирано въобще в административното производство. Срещу самото училище няма сигнал, нито жалба, не са събирани доказателства, няма мотиви за дискриминация по чл. 4 ат ЗЗДискр, или по Раздел I "Защита при упражняване на право на труд", Глава II на ЗЗДискр.

Отхвърлителното решение на съда е неправилно като материално незаконосъобразно и необосновано. Касационната жалба е основателна, решението на съда следва да бъде отменено, по същество следва да бъде отменено и решението на КЗДискр., като преписката следва да бъде върната на КЗДискр. за правилно конституиране на страните на Е.Делинова и ОУ " П. Славейков" на ответната страна и П. Стоянов като заинтересовано лице и ново произнасяне при спазване на чл. 55, чл. 56 от ЗЗДискр., чл. 35 и чл.36, ал.3 от АПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение