Решение № 5776 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6527/2016 г.

Решение № 5776 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6527/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ Х. чрез процесуален представител юрисконсулт, срещу решение № 101/27.04.2016 г. на Административен съд Х. по адм. дело № 37/2016 г. С него се отменя решение № 1012-26-194-1 от 21.12.2015 г. на директора на ТП на НОИ Х., ведно с потвърденото с него разпореждане № РП-3-26-00081380/13.11.2015 г. на ръководителя на "Контрол на разходите на ДОО" при ТП на НОИ Х.. Поддържат с доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответницата, Ц. Г. К. не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Ц. Г. К. срещу цитираното решение. С него е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане на ръководителя на "Контрол по разходите на ДОО" при ТП на НОИ Х., с което се разпорежда на основание чл. 114, ал. 5 КСО прихващане от изискуемо вземане на осигурения от държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за безработица по чл. 54"б" от КСО. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. От фактическа страна е установено безспорно, че Караджова в качеството си на майка на детето М. В. К. е получавала парично обезщетение за отглеждане на малко дете, считано от 3.09.2008 г. по подадено заявление - декларация по чл. 53 от КСО с вх. № 26-263-01-00002803/29.09.2008 г. В заявлението е декларирано, че детето не настанено в детско заведение. С писмо О. С. е представила списък на деца до 2 годишна възраст, посещаващи ОДЗ "З." между които е и детето М. К. с дата на постъпване 1.06.2009 г. При промяна на обстоятелствата, свързани с изплащане на паричните обезщетения, не е била подадена декларация образец Приложение № 12, водеща до спиране на плащането от 1.06.2009 г. На основание чл. 114, ал. 3 КСО с разпореждане № 147/29.04.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО на К. е разпоредено да възстанови недобросъвестно получените суми за периода от 1.06.2009 г. до 7.12.2009 г. представляващи парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 КСО в размер на 1684.28 лева от които 1497.14 лева главница и 187.14 лева лихва към датата на издаване на разпореждането. Установено е, че към датата на издаване на разпореждането е погасена част от задължението като е останало изискуемо вземане в размер на 274.56 лева представляващи лихви. Установено е, че е било отпуснато парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО с разпореждане от 29.04.2015 г. считано от 11.03.2015 г. до 10.12.2015 г. по заявление от К.. С това парично обезщетение за безработица е било разпоредено прихващане с изискуемото вземане към ДОО до размер на 274.56 лева. Установено е също така, че разпореждане № 147/29.04.2010 г. на ръководителя на "Контрол по разходите на ДОО" при РУ СО Х., сега ТП на НОИ Х. не е било обжалвано и е влязло в сила на 19.05.2010 г. При установеното от фактическа страна съдът е приел незаконосъобразност на решението и разпореждането, постановяващи прихващане, поради противоречие с материалния закон-разпоредбите на ДОПК. При установеното от фактическа и правна страна са отменени обжалваното решение и разпореждане. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Разпоредбата на чл. 114, ал. 5 КСО предвижда, че дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на ДОПК, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от ДОО. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководство на контрола по разходите на ДОО в съответното териториално поделение на НОИ или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. Съгласно чл. 114а, ал. 1 КСО върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на ГПК и ДОПК, или да се извършват други удръжки, освен за задължения към ДОО и за задълженията за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114, ал. 5. Цитираните разпоредби са еднозначни и категорични като настоящият случай е в хипотезата на чл. 114, ал. 5 КСО и е допустимо разпореденото прихващане между парично обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53, ал. 1 КСО с обезщетение за безработица по чл. 54б КСО. В настоящият случай вземането за неоснователно направени разходи по ДОО е установено с разпореждане без да е съставян ревизионен акт, дължимите суми които не са погасени доброволно и подлежат на принудително изпълнение. В случая създадения ред на прихващане и принудително изпълнение е по специален ред - чл. 114, ал. 5 КСО и допустим в предвидените изключения съгласно чл. 163, ал. 1 ДОПК. При тези съображения решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото в полза на касатора следва да се присъди исканото юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 200 лева, по 100 лева за всяка, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК ВАС шесто отделение