Решение № 1912 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12469/2011 г.

Решение № 1912 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12469/2011 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) във вр. с чл. 145 АПК е образувано по жалба на Иван Боянов Кацарски, Румен Боянов Кацарски, Лалка Генадиева Кръстева, Георги Симеонов Кръстев, Виолетка Симеонова Асенова, Лицка Кирилова Кръстева, Силвия Петрова Кръстева, всички със съдебен адрес - адв. Атанас Железчев, София и Румяна Боянова Георгиева от София, против решение № 686 от 13.09.2011 г. на Министерски съвет на Република България, обн. в ДВ, бр. 72 от 16.09.2011 г., за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Струма", Лот 1, от км 305+220,53 до км 322+000" на територията на област Перник и област Кюстендил.

Жалбоподателите обжалват административното решение в частта относно определеното обезщетение за недвижим имоти - № 10,9 "ниви - орна земя", посочен в обжалваното решение под № 518, намиращ се в землището на с. Делян, община Дупница, област Кюстендил, целият с площ от 12 806 дка, от които се отчуждават - 7,813 дка и имот 17,19, сочен в оспореното решение под № 531, представляващ "нива орна земя", в същото землище с обща площ 9 999 кв. м, от които отредени за отчуждаване 5 323 кв. м, като поддържат, че определената цена като обезщетение за отчуждената част от наследствените им имоти е занижена и не съответства на пазарните цени.

Ответникът по жалбата - Министерският съвет и заинтересованите страни, поддържат становище, че оценката на дължимото обезщетение е определена от административния орган в съответствие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС.

Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав на основание проверката по чл. 159 АПК за допустимостта на жалбата, приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима, като разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

1. В процедурата по чл. 34а във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС, с решение № 686 на Министерския съвет от 13.09.2011 г. са отчуждени части от недвижими имоти - № 10,9 "ниви - орна земя", посочен в обжалваното решение под № 518, намиращ се в землището на с. Делян, община Дупница, област Кюстендил, целият с площ от 12 806 дка, от които се отчуждават - 7,813 дка и имот 17,19, сочен в оспореното решение под № 531, представляващ "нива орна земя", в същото землище с обща площ 9 999 кв. м, от които отредени за отчуждаване 5 323 кв. м, собственост на жалбоподателите.

1. Към делото са представени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, които на основание чл. 171, ал. 3 АПК има доказателствена сила и пред съда, включително и оценка на част от поземлените имоти в землището на с. Делян, община Дупница, с възложител Агенция "Пътна инфраструктура", с дата на възлагане на оценката - 04.08.2011 г. Оценката е изготвена по метода, визиран в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС - по Наредбата за условията и реда за определяне на текущи пазарни цени на земеделски земи. В оценката са отразени условията и методиката, при които е направена оценката от ценителя, като е приложена и таблица, по която е определена "крайна оценка" на отчуждените имоти в землището на с. Делян с посочена обща площ на отнемане, като е посочена общата площ на отчуждаване и съответно нейната обща оценка, като оценката на отчуждената част от имотите, собственост на жалбоподателите, възлиза на 2 059 лева за 7,813 дка и 1 403 лева за 5,323 дка.

По искане на жалбоподателите съдът е назначил вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Същото е представило съдебно-оценителна експертиза, в която е посочено, че не са установени в съответната служба по вписванията извършени сделки за подобни на отчуждения за равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Използваният от вещото лице метод за оценката е този, определен в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС, а именно по наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, тъй като отчужденият имот е земеделска земя. При оценката на отчуждената част от имота вещото лице се е съобразило с категорията земя, прилагайки коефициенти за площ на имота и за отстояние до строителните граници на населеното място с оглед представените в административната преписка официални данни от съответните технически служби. Вещото лице е оценило стойността на отчуждената част за първия от недвижимите имот в размер на 2 180 лева, а за вторият имот потвърждава сумата, дадена от оценителя на административния орган.

Съдът възприема заключението на вещото лице, което е обективно и изготвено в съответствие с метода, посочен в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС.

По изложените съображения оценката на дължимото парично обезщетение за отчуждената част за първия имот следва да се увеличи на 2 180 лева.

По делото са представени доказателства за направени разходи от жалбоподателите, както следва: Лицка Кирилова Кръстева и Силвия Петрова Кръстева - сумата от 200 лева - адвокатско възнаграждение; Иван Боянов Кацарски, Румен Боянов Кацарски и Румяна Боянова Георгиева - сумата 200 лева адвокатско възнаграждение; Лалка Генадиева Кръстева, Георги Симеонов Кръстев и Виолетка Симеонова Асенова - 200 лева адвокатско възнаграждение и на Румяна Боянова Георгиева - 204 лева разноски за вещо лице, които следва да се изплатят от МС с оглед изхода на делото.

Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,