Решение № 13952 от 11.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6750/2020 г.

Решение № 13952 от 11.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6750/2020 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив моли да бъде отменено като неправилно решение № 112/20.02.2020 г. по адм. д. № 1328/2019 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отменен акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-16001319137490-004-001/29.08.2019 г. на ТД на НАП-Пловдив. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на процесуалния и материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Оспорва извода на съда за липса на изискуемо вземане, с което законосъобразно да се извърши прихващане. Моли да бъде потвърден АПВ като му бъдат присъдени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции 1000 лв. Поддържа, че присъденото и претендирано адвокатско възнаграждение е прекомерно. Ответникът по касационната жалба "Илтрейд" ЕООД по съображения в писмен отговор и защита, моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-16001319137490-004-001/29.08.2019 г. на ТД на НАП-Пловдив, с който е извършено прихващане на сумата 11 302, 76 лв, представляваща ДДС за възстановяване по справка-декларация от 8.08.2019 г. за м. 7. 2019 г., със задължения по PA № Р-160294-091-001/19.08.2019 г., издаден на "Илтрейд" ЕООД, издаден на основание чл. 177 от ЗДДС. В мотивите си съдът е приел, че към момента на издаване на обжалвания АПВ, публичното задължение на дружеството, което е прихванато с обжалвания акт, не отговаря на условието да бъде изискуемо, тъй като прихващането е извършено преди да е изтекъл 14 дневният срок за доброволно изпълнение, а според съда определените с РА публични задължения са изискуеми по смисъла на чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и с тях може да бъде извършено прихващане, едва след изтичане на 14-дневния срок по чл. 127, ал. 1 от ДОПК за доброволно плащане. В допълнение съдът е изложил, че независимо, че прихващането е способ за погасяване на публично вземане, а не действие на принудително изпълнение, прихващането е приложимо само по отношение на задължение, което подлежи на изпълнение – такова, за което е изтекъл срока по чл. 127, ал. 1 от ДОПК. Решението е правилно. По молба на дружеството е извършена проверка по справка-декларация от 8.08.2019 г. с резултат ДДС за възстановяване 11 302, 76 лв за м. 07.2019 г. и е издаден процесния АПВ. След проверка в данъчно-осигурителната сметка на "Илтрейд" ЕООД е установено, че към датата на издаване на АПВ дружеството има непогасени публични задължения по PA № Р-16001319002294-091-001/19.08.2019 г. в размер на 262 453, 37 лв главница и 39 334, 03 лв лихви. С процесния АПВ на основание чл. 92, ал. 5 от ЗДДС е извършено прихващане на подлежащия за възстановяване ДДС за м. 07.2019 г. с част от дължимите публични задължения на дружеството, установени с посочения по-горе РА от 19.08.2019 г. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е достигнал до правилен извод за незаконосъобразно извършено прихващане с процесния АПВ. Съгласно чл. 127, ал. 1 от ДОПК установеното с ревизионен акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчване на акта. Според чл. 127, ал. 2 от ДОПК след изтичане на срока по ал. 1 ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс. РА за установяване на задълженията е издаден на 19.08.2019 г. Процесният АПВ е издаден на 29.08.2019 г. – преди да изтече срокът по чл. 127, ал. 1 от ДОПК за доброволно плащане. Изискуемостта на задължението по РА настъпва с изтичането на срокът по чл. 127, ал. 1 от ДОПК, както правилно е приел съдът. По чл. 128, ал. 1 от ДОПК може да се извърши прихващане на суми за възстановяване за погасяване на изискуеми публични вземания от органите по приходите. Изискването насрещното публично задължение да е изискуемо в случая не е изпълнено, както правилно е приел съдът, поради което липсва законова предпоставка за извършване на прихващане с установени за възстановяване суми на дружеството. Относно правната същност на института на изискуемостта доколкото в ДОПК няма специални разпоредби, приложение намират общите правила на правната теория. Изискуеми са задълженията, чието изпълнение може да се иска – проф. А. Кожухаров, "Облигационно право", изд. ДИ "Наука и изкуство" 1958 г., стр. 410, т. 4. Изискуемостта е моментът, в който кредиторът може да иска изпълнение от длъжника, включително като разчита държавата да окаже принуда, ако длъжникът не изпълни доброволно. Предвиденият в чл. 127, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок от връчване на акта дава възможност на задълженото лице доброволно да изпълни установените с РА задължения, преди да се пристъпи към принудително изпълнение. До изтичане на срока, данъчната администрация не може да поиска изпълнение на задълженията, установени с РА, тъй като е налице неизискуемо вземане. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на разноски за настоящата инстанция в размер 870 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Адвокатите не са длъжни да работят за минималното възнаграждение по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, VIII отделение,