Решение № 4971 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10818/2009 г.

Решение № 4971 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10818/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Минко Петков Михайлов от гр. Стара Загора, против решение № 206/23.06.2009 г., постановено от Старозагорския административен съд, втори състав, по адм. д. № 73/2009 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването на Минко Петков Михайлов от гр. Стара Загора, против т. 37 от решение № 12/8.12.2008 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ при ОД "Земеделие" - гр. Стара Загора, в частта му за определяне на таксата за промяна на предназначението на ПИ № 105044, местност "Инджурлюк", землище гр. Стара Загора. За да постанови решението си съдът е приел, че размерът на таксата е определен правилно и съобразно приложимата редакция на разпоредбите на чл. 4 и чл. 5 от Тарифата за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи, приета с ПМС № 112/2002 г. и § 9 от ПЗР на ПМС № 260/27.10.2008 г. за изменение и допълнение на Тарифата /ДВ, бр. 95/2008 г./. Не е възприел заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ за изчисляване на таксата по правилата на Тарифата, в сила от 4.11.2008 г. при приложение на коефициент за площ до 5 декара - 2.00 лв. съгласно площта на ПИ 105044, тъй като спорният въпрос е правен и не е от компетентност на вещото лице. Приел е, че са приложими разпоредбите на чл. 4, т. 2 и чл. 5, ал. 2 от Тарифата вр. § 9, както и че таксата е съобразена с площта на зем. земя, чието предназначение се променя, която е 23 119 дка, както е посочена в предложението на Минко Петков Михайлов и в решение № 3/2.04.2008 г. за утвърждаване на площадка за проектиране в поземлени имоти № № 105042, 105043, 105044, 105007 и 105008. Постановяването на отделни решения за промяна на всеки зем. имот вместо общо, не може да обоснове приложение на коефициент за площ според техния размер. Отделните решения за промяна имат за последица техническо разделяне на дължимата такса за 23 119 дка земя и не могат да доведат до неправилно определяне на размера, защото той се изчислява за един декар площ по формулата на чл. 5 от Тарифата. Административният орган правилно е определил коефициента за площ на земята според размера, необходим за обекта, а не според размера само на ПИ 105044, който е 3.50 и съответно при този коефициент правилно е определена дължимата такса по формулата. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон. Спорен по делото е размерът на таксата, посочена с решение № 12, т. 37 по протокола от 8.12.2008 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ за промяна на предназначението на 4099 кв. м зем. земя III категория, неполивна - имот № 105044 за изграждане на обект "Складове за селскостопанска продукция и техника". Неправилно е определена таксата в размер на 3227.96 лв. вместо в размер на 1844.55 лв. /както е според експертната оценка и доказателствата по делото/. Разликата в размера на таксата произтича от приложението на коефициента за площ по чл. 5, ал. 2, т. 1 от Тарифата за таксите /в редакцията й преди изменението, обн., ДВ, бр. 95/4.11.2008 г. - приложимостта на старата редакция не е спорно/. С обжалваното решение е възприет коефициент за площ "3.50", вместо приложимия коефициент за площ "2". Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 1 от Тарифата, "коефициентът за площта на земята се определя в зависимост от размера на земята, необходима за обекта и от вида на обекта", като според б. "а" - при площ до 5 дка /предмет на обжалвания адм. акт е промяна на предназначението на зем. земя с площ от 4099 кв. м, в която се предвижда изграждане на "Складове за селскостопанска продукция и техника/и следователно е приложим коефициент "2" по чл. 5, ал. 2, т. 1, б. "а" от Тарифата. При изчисляването на дължимата такса по този ред, размерът и възлиза на сума от 1844.55 лв., така както е определена и от вещото лице. Необосновано съдът е приел, че обектът, за чието реализиране се прави промяна на предназначението, включва площта на всички имоти, за които с решение № 3/2.04.2008 г. на Комисията е била утвърдена площадка за проектиране. Това решение касае общо 23119 кв. м земя, като сочи изрично, че това е сбор от площите на пет самостоятелни поземлени имота, един от които е ПИ 105044. Обстоятелството, че за петте имота е постановено едно общо решение да определяне площадка за проектиране не може да обоснове извода, че при промяна на предназначението на един от тях, ще се вземе пред вид общата сумарна площ на всички имоти. Само по себе си предвиждането на свързано застрояване не води до обединяване на имотите-всеки един от тях запазва своята самостоятелност от гледна точка на идентификационен кадастрален номер, площ, вещни права . При това положение за собственика е налице законова възможност за реализиране на предвиденото по план строителство за всеки един от притежаваните от него имоти самостоятелно. Релевантно е не какъв е размерът на земята, необходима като цяло за изграждане на първоначално заплануваните обекти, а площта на зем. земя на конкретния имот, чието предназначение се променя и която площ е включена в границите на определената площадка и одобрения за нея ПУП. Съдът неоснователно е игнорирал заключението на вещото лице, като е счел, че то дава отговор на правен въпрос. Ответната страна не е изпратила представител и не е взела становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. Решението на административния съд е правилно Постановено е в съответствие с материалния закон. Правилен и обоснован е изводът на съда за законосъобразност на решението на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ при ОД "Земеделие" - Стара Загора в частта, с която е определена таксата за промяна на предназначението на процесния ПИ № 105044 в м. "Инджурлюк". Стойността на таксата е определена от административния орган в съответствие с чл. 4, т. 2 и чл. 5, ал. 2 вр. § 9 от Тарифата за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земята и чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ. Правилно е определен и коефициентът за площ на земята, според размера на земята, необходима за изграждане на обекта, определен от границите на утвърдената площадка за проектиране. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът правилно е преценил доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и направените от него изводи са в съответствие с материалния закон. Не е допуснато и процесуално нарушение при преценката на съда на заключението на вещото лице. Съгласно чл. 202 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В конкретния случай приложението на нормативните разпоредби относно коефициентите за площ е правен въпрос, както правилно е приел съдът. Касаторът поддържа, че в конкретния случай е приложима редакцията на Тарифата преди изменението и, като твърди, че този въпрос не е спорен. Съгласно тази редакция на чл. 5, ал. 2 от Тарифата, коефициентът за площта на земята се определя в зависимост от размера на земята, необходима за обекта и от вида на обекта, както следва: при площ до 5 дка включително - 2.00, при площ над 20 дка - 3.50. Съдът правилно е приел, че размера на земята, необходима за обекта е 23 119 дка, съгласно посоченото в предложението на Минко Петков Михайлов и съобразно решението за утвърждаване на площадката за проектиране в петте поземлени имота /което се цитира в касационната жалба като решение № 3/2.04.2008 г. на Комисията за утвърждаване на площадка за проектиране/. Таксата се определя от размера на земята, необходима за обекта, която е в размер на 23 119 дка. Площадката за проектиране е в петте имота с площ от 23 119 дка, собственост на жалбоподателя, както е видно от предложението му. Отделните решения на Комисията за промяна на предназначението на отделните имоти не променя факта, че те са издадени по едно предложение на жалбоподателя и по тях е постановено едно решение № 3/2.04.2008 г. относно утвърждаване на площадката за проектиране за обекта "Складове за селскостопанска продукция и техника" с площ от 23 119 дка. Не са налице твърдяните в касационната жалба пороци на оспореното съдебно решение и същото като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,