Решение № 16608 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10984/2013 г.

Решение № 16608 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10984/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Денис Миланов Недялков срещу решение по адм. д. № 690/2013 г. по описа на Административен съд - Бургас. Иска отмяна на решението с оплакване за материална незаконосъобразност. Твърди, че в чл. 105 от ЗДвП има две хипотези: 1. ограничаване на видимостта и намаляване на прозрачността на предни стъкла, а съдът не е обсъдил разминаването между констатациите в акта и основанието, на което е наложена принудителната административна мярка. Няма мотиви нито в заповедта, нито в решението в какво се изразява ограничеността на видимостта. Поставянето на фолио на страничните стъкла не представлява техническа неизправност на автомобила по смисъла на чл. 10, т. 6, б. "б" от ППЗДП.

Ответната страна, началникът на Сектор "Пътна полиция" КАТ при Областна дирекция на МВР - Бургас не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Производството е започнало по жалбата на Денис Миланов Недялков против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 604/2013 г. на началник сектор ПП при ОД на МВР гр. Бургас с правно основание чл. 171, т. 2, б. "а" от ЗДвП на две основания - по чл. 105 и чл. 100, ал. 3, предл. 5 от ЗДвП. С решение № 1143/23.05.2012 г. Административен съд - Бургас е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу цялата заповед. Съдът приел, че на 16.02.2013 г. на жалбоподателя като водач на МПС е съставен акт за установяване на административно нарушение № 828349/16.02.2013 г., тъй като Денис Недялков е управлявал автомобил с намалена прозрачност на предни ляво и дясно стъкла, чрез поставяне на фолио и освен това на преден обзорен прозорец нямало залепен стикер към полица за гражданска отговорност. Развил мотиви, че е налице неизправност на МПС по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "б" от ППЗДвП, която е доказана с акта за установяване на нарушението. Приел, че незалепването на стикер на предното стъкло за сключена застраховка "Гражданска отговорност" не препятства и не ограничава видимостта през предно стъкло на МПС, поради което не е основание за налагане на принудителна административна мярка, но отхвърлил изцяло жалбата като неоснователна.

1. Касационната жалба е основателна в частта, в която съдът е отхвърлил като неоснователна жалба срещу заповедта за прилагане на принудителна административна мярка "временно спиране от движение на МПС" поради нарушение на чл. 100, ал. 3 от ЗДвП.

Правилно съдът е приел в мотивите, че няма основание за временно спиране на МПС поради незалепване на валиден стикер за сключена застраховка "Гражданска отговорност" в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно средство. Задължението за залепване на валиден стикер е регламентирано в чл. 100, ал. 3 от ЗДвП, но законодателят не е предвидил принудителна административна мярка за неспазване на задължението. Съгласно чл. 23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. В тази част заповедта е материално незаконосъобразна и на основание чл. 146, т. 4 от АПК е следвало да бъде отменена. Непоставянето на стикер за сключена застраховка не е техническа неизправност на автомобила по смисъла на чл. 171, т. 2, б. "а" от Закона за движението по пътищата. Като е отхвърлил жалбата изцяло съдът е постановил в тази част незаконосъобразно съдебно решение, което следва да бъде отменено, а по същество жалбата следва да се уважи като заповедта бъде отменена, но само в тази част. В противен случай като индивидуален административен акт заповедта подлежи на принудително изпълнение, а принудителната административна мярка няма да бъде отменена докато не отпаднат и двете основания за нейното налагане, т. е. докато не бъде изпълнено и задължение по чл. 100, ал. 3 от ЗДвП.

1. Касационната жалба е неоснователна срещу решението в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу наложената принудителна административна мярка за неспазване на чл. 105 от ЗДвП. Съдът не е обсъдил оплакването за несъответствие между констатациите в констативния акт за "намалена прозрачност на стъклата на предните стъкла чрез поставяне на фолио" и посоченото в заповедта фактическо основание за прилагане на ПАМ "ограничена видимост през страничните стъкла, осигуряващи видимостта на водача към пътя". В случая обаче това не се отразява на правилността на решението в тази част и законосъобразността на приложената ПАМ по чл. 171, т. 2, б. "а", вр. чл. 105 от ЗДвП.

Заповед № 604/2013 г. е наложена поради ограничена видимост през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя. Правният проблем по делото е дали намаляването на прозрачността на стъклата на автомобила представлява техническа неизправност и дали е самостоятелна хипотеза, различна от ограничаването на видимостта по чл. 105, ал. 1 от ЗДП.

Целта на принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. На основание чл. 171, т. 2, б. "а" от ЗДвП временно се спира от движение пътно превозно средство до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно. С чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "в" от ППЗДвП е определено кога моторното превозно средство е технически неизправно и сред хипотезите са посочени стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи. Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП забранява ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Тълкувана през определението на § 1, т. 21 от ДР на ЗДП за "ограничена видимост", разпоредбата означава, че законодателят забранява ограничаване на видимостта чрез външни за автомобила обстоятелства. Прозрачността на стъклата не е такова външно обстоятелство, но е важен фактор за видимостта на водача към пътя. Следователно в чл. 105, ал. 1 от ЗДП няма уредени две различни хипотези. Забранено е намаляването на видимостта през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, каквато представлява намалената прозрачност на стъклата на моторното превозно средство чрез поставяне на тъмно фолио (хипотеза, различна от фабричното потъмняване). Това представлява техническа неизправност на автомобила, тъй като стъклата в този случай не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи и е основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "а" от ЗДвП.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от ЗДП, Върховният административен съд, VII отделение