Решение № 9951 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15734/2009 г.

Решение № 9951 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15734/2009 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация. Образувано е по касационна жалба на изпълнителният директор на "Български пощи" АД гр. София против решение № 58/29.07.2009 г., постановено по адм. д. № 2665/2009 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Тодор Теохаров Тодоров, в писмено възражение, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил мълчалив отказ на изпълнителния директор на "Български пощи" ЕАД да се произнесе по заявление вх. № 94-Т-005/11.09.2008 г., за предоставяне достъп до обществена информация, поискана от Тодор Теохаров Тодоров и преписката е върната на административния орган за произнасяне. За да постанови този резултат съдът е приел, че Тодор Тодоров със заявление от 11.09.2008 г., е поискал достъп до обществена информация, изразяваща се в предоставяне на личната му кореспонденция с изпълнителния директор на "Български пощи" ЕАД и поставените във връзка с тази кореспонденция резолюции, дадените доклади, справки и други; копие на всички нормативни актове, регламентиращи отношенията на "Български пощи" ЕАД с потребителите, включително Вътрешните правила и евентуални изменения на Общите условия на договорите с потребителите; да му се предостави отговор във връзка с поискано от заявителя удостоверение, което да послужи пред съда; информация за поставени от него въпроси за други пощенски станции в страна. Първоинстанционният съд е посочил, че с писмо изх. № 94-Т-005/8.10.2008 г. изпълнителният директор на "Български пощи" ЕАД е уведомил жалбоподателя за писмата-отговори, които са му изплащани от дружеството във връзка с направени от него запитвания и какво е било движението на кореспонденцията между страните. Към писмото било приложени и копие от Общите условия на договора с потребителите на пощенски услуги, предоставяни от "Български пощи" ЕАД, в сила от 1.12.2007 г. При така установената фактическа обстановка Административен съд София-град е направил извод, че задължения субект не се е произнесъл по заявлението в законоустановения 14-дневен срок и е приел, че е налице мълчалив отказ. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Изводите на съда, че оспореният отказ за достъп до обществена информация е постановен в нарушение на предписаната от закона форма и в противоречие с материалноправните норми ЗДОИ, са законосъобразни. По несъмнен начин по делото е установено, че е налице мълчалив отказ за предоставяне на достъп до информация по заявлението от 11.09.2008 г., подадено от Тодор Теохаров Тодоров. След като задълженият субект е бил сезиран със заявлението по чл. 24 от ЗДОИ, то същият е бил длъжен да постанови решение в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ. Законосъобразен е изводът на съда, че разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ, постановява изискуемото съдържание на решението за отказ. Според правилото на чл. 38 от ЗДОИ задълженият субект е длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация, с акт, в който, при хипотезата на отказ, мотивирано да посочи кои са фактическите и правни основания, поради които не е възможно предоставяне на достъп до търсената информация. Още повече, и в случаите, когато задълженият субект прецени, че търсената информация не може да бъде получена на основание ЗДОИ, за него съществува задължение да издаде решение, с което да се произнесе по направеното искане. В тази връзка са неоснователни доводите в касационната жалба, че след като информацията не била обществена административният орган не дължал произнасяне по реда на ЗДОИ. По направеното искане следва да се постанови изричен акт и при преценка, че информацията не е обществена да се изложат съображенията за това. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ е правилен. Неоснователни са и доводите, че искането в т. 4 от заявлението било неясно. По делото не са представени доказателства задълженият субект да е упражнил правата си по чл. 29 от ЗДОИ като укаже на заявителя да уточни предмета на исканата обществена информация в законоустановения срок. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и е направил обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,