Решение № 7636 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11043/2017 г.

Решение № 7636 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11043/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от К. К., чрез пълномощниците му адв. Богацевски и Цоков, против заповед № 8121 К-6040 от 19.07.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В жалбата са развити доводи за неправилност на заповедта, поради неспазване на срока за ангажиране на дисциплинарната отговорност, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до невъзможност за осъществяване на защитата на наказаното лице, материална незаконосъобразност - не е налице извършване на вменените нарушения и липсва основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. Иска се отмяна на оспорената заповед като неправилна и немотивирана. Претендира се присъждане на направените разноски за производството. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б. Пиперкова оспорва жалбата като неоснователна. Подробни доводи са развити в представени писмени бележки. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване административен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 8121 К-5078 от 19.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, въз основа на предложение рег. № 295 р-14543 от 06.12.2016 г. на директора на ОДМВР-Л., в което се съдържат данни за неправомерни действия на държавния служител инспектор К. К. - полицейски инспектор в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР-Л., за които е образувано досъдебно производство. Поводът за образуване на дисциплинарното производство са постъпилите в ОДМВР-Л. предварителни данни, че на 22.01.2016 г. в С., ж. к. "Студентски град", бл. ..., ет. ..., стая 612, за времето от 23, 50 до 00, 40 часа в качеството му на командир на отделение в група "Охрана на обществения ред"/ООР/, в сектор "Охранителна полиция"/ОП/ при 07 Районно управление /РУ/ при Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/, заедно с И. Галчов и Б. М., е принудил Е. Й. и Н. Делибалтов да дадат на Милев парична сума, в размер на 250 лева, която не му се следва, като ги заплашили, че ако не предоставят сумата "ще ги приберат в районното и ще стане страшно", без да е било налице основание за тяхното задържане. Деянията са квалифицирани като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и 2 ЗМВР, като виновно нарушение на чл. 82, ал. 1, чл. 83, ал. 2 ЗМВР и чл. 59, ал., т. 1 от Инструкция № 8121 з-929/02.12.2014 г. и е използвал служебното си положение, с което е подпомогнал Б. М. да мотивира Йовков да му даде парична сума, в размер на 250 лева- дар, като неследваща му се облага и е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят е запознат със заповедта и разпоредените с нея последици на 28.12.2016., което е удостоверено с подписа му. Назначеният дисциплинарно-разследващ орган (ДРО) е започнал извършването на проверка, като срока на производството е удължаван със заповед № 8121 к-2691 от 17.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, която също е връчена на жалбоподателя, удостоверено с неговия подпис и отразяване на дата. След събиране на доказателства, проверката е приключила с изготвянето на становище с рег. № 295 р-5905 от 18.05.2017 г. и обобщена справка с рег. № 295 р-5797/16.05.2017 г., в които са описани извършените от ДРО действия и е направен извод, че от събраните доказателства се установява, че К. К. е извършил три установени дисциплинарни нарушения в продължение на една година, което по смисъла на чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР представлява "системни нарушения на служебната дисциплина", за което се предвижда дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години". Посочено е също така, че съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ЗМВР, преклузивния срок за реализиране на дисциплинарна отговорност, респ. за налагане на дисциплинарно наказание при извършено нарушение на служебната дисциплина, е една година от извършването му, поради което към момента на изготвяне на становището дисциплинарната отговорност на служителя е погасена по давност. Жалбоподателят е поканен и се е запознал с обобщената справка и е уведомен за възможността да даде обяснения, но не е депозирал такива. Със заповед № 8121 к-5338 от 14.06.2017 г., ДНО е приел за неоснователно предложението на ДРО в докладваните справка и становище да бъде прекратено дисциплинарното производство, поради което е разпоредил да бъдат събрани допълнителни доказателства, указани в заповедта. Разпоредено е издаване на нова справка и становище от ДРО. Жалбоподателят е запознат със заповедта, видно от саморъчната му отметка от 15.06.2017 г., удостоверена с подпис и дата. След събиране на указаните допълнителни доказателства, ДРО е изготвил ново становище рег. № 295 р-7582/04.07.2017 г. и обобщена справка рег. № 295 р-7519 от 03.07.2017 г., в което отново е направил изводи, че е извършил няколко нарушения, в продължение на една година, което представлява "системни нарушения на служебната дисциплина", за което се предвижда дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност, за срок от една до три години", за което срокът за реализиране на дисциплинарна отговорност е погасен. С докладна записка, с рег. № 8121 р-15/13.07.2017 г. директорът на дирекция "Човешки ресурси", предлага на министъра на вътрешните работи да приеме, че проведеното дисциплинарно производство е проведено обективно и пълно; както и, че ДРО не е извършил пълна и обстоятелствена оценка на събраните доказателства, поради което е направил необосновани и неправилни изводи за извършеното от инспектор Кирилов дисциплинарно нарушение. Въз основа на самостоятелен анализ и оценка на събраните в дисциплинарното производство доказателства в докладната записка се предлага да се приеме, че е налице извършено дисциплинарно нарушение от инспектор К. К. по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 ЗМВР- "неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове", във вр. с чл. 82, ал. 1 и чл. 83, ал. 2 ЗМВР, във вр. с чл. 59, ал. 1, т. 1 от Инструкция № 8121 з-929/02.12.2014 г-, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. 2 ЗМВР- "използване на служебното положение за облага на трети лица", се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Кирилов е запознат с докладната записка на 13.07.2017 година, 15, 10 часа. В указаният срок писмени възражения от Кирилов не са постъпили. След преценка на доказателствата и всички данни от преписката, ДНО е издал оспорената заповед, в която е прието, че инспектор Кирилов, като командир на отделение в група "Охрана на обществения ред" в сектор "Охранителна полиция" при 07 РУ-СДВР- на 22.01.2016 г., около полунощ в гр. С., в ж. к. "Студентски град", на шестия етаж в блок ..., стая 612, като член от състава на наряд по утвърден месечен график, рег. № 3382 р- 16886/23.12.2015 г., за месец януари 2016 г., за непосредствено изпълнение на Патрулно постова дейност на служителите от 01-ви взвод на група "Охрана на обществения ред"/ООР/, заедно с И. Галчов полицай в група ООР и Б. М., служител на 07 РУ –СДВР, не е изпълнил задължението си по чл. 59, ал. 1, т. 1 от Инструкция № 8121 з-929/02.12.2014 г. за патрулно постовата дейност "Нарядите своевременно докладват в ОДЦ/ОДЧ за всяко извършено правонарушение... и без да уведоми дежурната част на 07 РУ-СДВР за постъпила от Милев информация/ за притежание и продажба на наркотични вещества/ е извършил обиск на Е. Й. и проверка на обитаваното от него и от Н. Делибалтов помещение, при което са използвани помощни средства- белезници по отношение на Йовков. В нарушение на чл. 82, ал. 1 и чл. 83, ал. 2 ЗМВР/ "За всеки случай на извършен обиск или проверка по чл. 81 полицейският орган съставя протокол" и "след приключване на проверката полицейските органи са длъжни да съставят протокол"/ - Кирилов не е изготвил протокол за осъществените действия. С извършените заедно с Галчов и Милев обиск на Е. Й., с използване на белезници и проверка на обитаваното от него и Делибалтов помещение, чрез бездействието си да уведоми ОД на О7 РУ-СДВР и да състави нормативно определените протоколи, с отправяне на заплахи към Йовков/реплики от Кирилов, Галчов и Милев, че ако не измисли какво да им даде "ще ги приберат в районното и ще стане страшно"- инспектор Кирилов е подпомогнал Б. М. да мотивира Йовков да му даде парична сума, в размер на 250 лева- дар, като неследваща му се облага. Прието е, че с описаните деяния инспектор К. К. е извършил тежко нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗМВР –"неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове", като виновно е нарушил чл. 82, ал. 1, чл. 83, ал. 2 ЗМВР и чл. 59, ал. 1, т. 1 от сочената по горе инструкция и е използвал служебното си положение –командир на отделение в група "ООР", в сектор "ОП" в 07 РУ-СДВР, с което е подпомогнал Б. М. да мотивира Йовков да даде парична сума от 250 лева- дар като неследваща се облага и е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. 2 ЗМВР - "използване на служебното положение за облага на трети лица", за което се налага дисциплинарно наказание- "уволнение". В заповедта е извършена и подробна преценка на обстоятелствата по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Въз основа на цялостен анализ на доказателствения материал, ДНО приема за установена следната фактическа обстановка: На 22.01.2016 г. в гр. С. инспектор Кирилов, към него момент командир на отделение в група "Охрана на обществения ред", в сектор "Охранителна полиция" при 07 РУ-СДВР, е бил назначен наряд с полицай И. Галчов и полицай Г. Б., по утвърден месечен график за определяне на полицейски органи, деня и времето за непосредственото изпълнение на Патрулно- постова дейност /ППД/на служителите от 01 взвод на група "Охрана на обществения ред" при 07 –СДВР, за периода от 01.01.2016 г. до 31.01.2016 г., рег. № 3382 р-16886/23.12.2015 г., за времето от 19: 00 ч. на 22.01.2016 до 07: 00 ч. на 23.01.2016 г., тримата полицаи са работили по маршрут № 164-5, като пеши патрул. Съгласно Заповед № 3282 р-30/22.01.2016 г. относно организацията на ППД за обособяване на участъци, в участък 16495, попада за обслужване територията на ж. к. "Студентски град" С.. Сочи се също така, че по информационна карта на наряда серия Б № 393617 на 22.01.2016 г., около 22: 00-22: 30 часа, нарядът е бил позициониран до бл. ..., като след 22: 30 часа са извършвали обход на междублоковото пространство. При него е било задържано лице, което е държало наркотично вещество. За случая е било поискано съдействие от автопатрул и лицето е задържано и откарано в 07 РУ-СДВР, придружено от полицай Г. Б.. Около полунощ, инспектор Кирилов и полицай Галчов са срещнали своя колега Б. М./който бил в отпуск/ и му споделили, че задържали лице с наркотични вещества. Милев им предложил да им посочи още едно лице с наркотични вещества, за което има информация и ще им съдейства за задържането му. След проведен телефонен разговор Милев уговорил среща в [адрес]. Без да уведоми дежурната част на 07 РУ-СДВР за постъпилата информация за извършено правонарушение/притежание и продажба на наркотични вещества/, инспектор Кирилов не е изпълнил задължението си по чл. 59, ал. 1, т. 1 от Инструкция № 8121 з-929/02.12.2014 г. за патрулно-постовата дейност, а е отишъл заедно с Галчов и Милев в [адрес], където се прикрили зад колона, а Милев продължил сам към мястото на срещата. Лицето, дошло на срещата/разпознато като Е. Й./ виждайки униформени полицаи, пъхнало нещо в устата, възприето от полицаите като наркотично вещество. Спрямо Йовков са използвани помощни средства- белезници, а след това инспектор Кирилов и Галчов го обискирали, като лицето извикало "Чисти се". В този момент Милев, разбивайки вратата на стаята от която Йовков излязъл, нахлул вътре насочвайки пистолет срещу намиращият се там Делибалтов/ съквартирант на Йовков/. Поради широко отворен прозорец полицаите предположили, че е възможно Делибалтов да е изхвърлил през прозореца наркотични вещества. При извършена проверка на помещението, наркотици не са открити, поради което тримата полицаи уведомили Йовков, че ако не измисли какво ще им даде ще ги "приберете в районното и ще стане страшно". Йовков провел разговор с Делибалтов, който излязъл навън и връщайки се след малко дал нещо на Йовков и двамата с Милев влезли в банята. Въз основа на гласните доказателства на Йовков и Делибалтов- даденото е парична сума, изтеглена от Делибалтов при излизането му от банкомат. За случая не са изготвяни никакви документи от инспектор Кирилов, Галчев и Милев, за проведените действия по чл. 82 и 83 ЗМВР, липсват данни за задържане в 07 РУ-СДВР на Йовков и Делибалтов на сочената дата. При така приетото за установено от фактическа страна се налагат следните правни изводи: Заповедта е издадена от компетентен административен орган по чл. 204, т. 1 от ЗМВР, по което не се спори. Основните възражения поддържани в жалбата и в хода по същество е, че с оспорената заповед са игнорирани становищата на дисциплинарноразследващите органи, както и за нарушение на чл. 203, ал. 1, т. 1 и чл. 195, ал. 4 от ЗМВР. Същите са неоснователни. Неоснователно е и възражението в жалбата, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С съответствие с чл. 207, ал. 1 от ЗМВР, изискващ при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 2-15 от ЗМВР, да се издаде нарочна писмена заповед от компетентния ДНО, в случая е издадена заповед за образуване на дисциплинарното производство от министъра на вътрешните работи, която е съобщена на дисциплинарно привлеченото лице, с което е изпълнено и изискването на чл. 207, ал. 8, т. 1 от ЗМВР. В хода на дисциплинарното производство, жалбоподателят е уведомяван за удължаването на срока на дисциплинарното производство, получавал е покани за даване на обяснения, за връчване на обобщената справка, за връчване на заповедта, с която не е прието становището за прекратяване на дисциплинарното производство и събиране на допълнителни доказателства. Служителят активно е участвал в дисциплинарното разследване, като е давал възражения и обяснения. Същият не се е възползвал от правото си даде обяснения само след връчване на обобщената справка, в която е прието, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Спазени са изискванията на чл. 207, ал. 8, т. 1-6 от ЗМВР. Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалноправните норми на чл. 203, ал. 1, т. 7, предложение трето от ЗМВР /тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение", а именно, "използване на служебното положение.... за облага на трети лица". Правилно ДНО е приел, че деянията на Кирилов следва да бъдат квалифицирани като дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗМВР. Цитираната разпоредба от ЗМВР предвижда, че дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР и се изразяват в: 1. Неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на Министъра на вътрешните работи, Заместник - министрите и Главния секретар на МВР, и на преките ръководители; 2. Неизпълнение на служебните задължения; 3. Неспазване на служебните правомощия и 4. Неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Неизпълнението по т. 1 "неизпълнение на разпорежданията на преките ръководители" по т. 2 неизпълнение на служебните задължения" са правните основания, на които е издадена оспорената заповед. Изрично, в ал. 3 на с. закон се сочи, че държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо, че деянията им могат да са основание за търсене и на друга отговорност. Действията на жалбоподателя са приети като виновно е нарушил чл. 82, ал. 1 /За всеки случай на извършен обиск или проверка по чл. 81 полицейският орган съставя протокол/, чл. 83, ал. 2 ЗМВР/След приключване на проверката по ал. 1 на чл. 83 полицейските органи са длъжни да съставят протокол /и чл. 59, ал. 1, т. 2 от Инструкция № 8121 з-929/02.12.2014 г. /нарядите своевременно докладват в ОДЦ/ОДЧ- за всяко извършено правонарушение. Като не е уведомил по надлежния ред ОДЦ/ОДЧ и не съставил съответните протоколи за извършени обиск и проверка на помещение, Кирилов е използвал служебното си положение за облага на трето лице –полицай Милев да получи сумата 250 лева – дар който не му се следва, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, предложение трето от ЗМВР "Използване служебното положение за облага на трети лица", е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Неоснователно е и възражението, че не е установено извършването на дисциплинарните нарушения. Този довод се обосновава с твърдения, че не е извършена обективна преценка на установените данни, не е отчетено, че наказателното производство не е довършено с краен акт, както и че е пренебрегнато обстоятелството, че първоначално дисциплинарноразследващият орган приема, че деянията на Кирилов не обуславят налагане на наказание "уволнение", а по-леко такова, сроковете за налагане на което са изтекли. Заповедта е издадена въз основа на факти, които са доказани в хода на административното производство. Категорично е установено, от представените графици, ежедневна ведомост и другите отчетни книжа, че Кирилов е бил наряд на 22.01.2016 г., като около полунощ се е намирал в бл. ... в "Студентски град", по което време свидетелите Делибалтов, Йовков и обитаваното от тях помещение са проверени/като не са съставени дължимите за това протоколи, не е уведомен ОДЧ/, а са им поискани пари, за да не бъде образувано наказателно производство срещу тях за държане и разпространение на наркотици. Показанията на свидетелите и в дисциплинарното производство и в досъдебното производство са подробни, непротиворечиви, последователни. Дисциплинарно наказващият орган е обсъдил възраженията на Кирилов отричащи напълно установеното, но правилно същите са отхвърлени, тъй като са изолирани, в противоречие със събраните доказателства и израз на защитна теза. Неотносимо е обстоятелството, че наказателното производство не е приключило, тъй като дисциплинарната отговорност може да се носи, независимо дали за деянието е налице основание и за търсене на друг вид отговорност. ДНО е изпълнил и задълженията си по чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като е оценил всички събрани доказателства - т. е. цялостната негова дейност в системата на МВР, последиците от деянието, като е определил правилно вида и размера на дисциплинарното наказание така, че да съответства на извършеното нарушение. Обсъдени са и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба. С оглед на тези обстоятелства е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Предвид на изложеното, оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правил, разпоредбите на материалния закон и неговата цел. Същата е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена. Ответникът не е претендирал разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение