Решение № 10768 от 3.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2083/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Хасково против решение 25438/29.11.2024г. по адм. д. 6908/2024г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена Заповед УТ-313 от 19.06.2024г. на касационния жалбоподател. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърдението за законосъобразност на посочената заповед, като се твърди, че при издаването и са съобразени административно-производствените правила и е спазен материалният закон. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата - "П. Бояджиев" ООД чрез адв.Николов в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд София град е образувано по оспорване на Заповед УТ-313/19.06.2024 г. на кмета на община Хасково, с която на чл. 73, ал. 3 от Закона за културното наследство (ЗКН) на П. Бояджиев ООД е наредено по отношение на недвижима културна ценност Сграда на тютюнов склад Кочо Господинов , представляваща сграда с идентификатор 77195.712.149.1 КККР на гр. Хасково, да извърши за собствена сметка следното: 1. В 15-дневен срок да се затворят всички пробиви в покрива, както и отворите по стените врати и прозорци с липсващи или повредена дограма, с цел недопускане навлизането на атмосферни води и животни във вътрешността на сградата. Да се поставят предупредителни табели и да се възстанови ограничителната прозирна ограда; 2. В 3- дневен срок да се защити по подходящ начин кулата с купол с цел съхраняване на нейната геометрия и недопускане на по нататъшно разрушаване. Вътрешността на сградата да се почисти от битови и строителни отпадъци. Да се премахне самонастанилата се растителност по фасадите и покрива на сградите, както и от терена в непосредствена близост с нея; 3. В 3-месечн срок да се изготви пълно архитектурно и фото заснемане на недвижимата културна ценност с детайли на характерните части и елементи, включително на характерната кула с купол, както и шаблони на мазилковите фасадни орнаменти. Да се отразят етапите на строителна намеса; 3.1. Да се изготви конструктивно обследване, като се отразят местата с настъпили увреждания и разрушения и се посочат причините за тях; 4. В 6- месечен да се изготви и представи за съгласувателно разглеждане по реда на чл. 84 ЗКН проектна документация за консервация, реставрация, и адаптация на НКЦ. Проектната документация да съдържа част Технология за консервация и реставрация на фасадите и кулата с купол. Да се предвиди единно решение за разполагане на техническите елементи по фасадите външни тела на климатици и пр., както и за евентуално необходимите за функциите в сградата рекламно информационни елементи; 5. Съгласуваната с министъра на културата проектна документация да се представи в Община Хасково за одобряване и издаване на разрешение за строеж; 6. След издаване на разрешението за строеж незабавно да се пристъпи към реализация на проекта. В мотивите на оспорената заповед е прието, че П. Бояджиев ООД е собственик на процесната сграда с идентификатор 77195.712.149.1 по КККР на гр. Хасково (тютюнев склад Кочо Господинов ), която е декларирана като исторически паметник на културата с писмо 1951 от 15.05.1984 г. на НИПК, а съгласно § 12, ал. 1 ПЗР на ЗКН притежава статут на декларирана единична недвижима културна ценност. Състоянието на сградата е установено с констативния протокол от 27.05.2024 г., съставен от комисията по чл. 73, ал. 1 ЗКН, въз основа на който са дадени предписанията, предмет на оспорената заповед. Посочено е, че ъгловата кула и нейния купол са застрашително разрушени и могат да доведат до самосрутване. Изпадала е мазилката и част от дървените елементи са разкачени. Липсват елементи от ламаринената обшивка на купола. Шпилът липсва. Покривното покритие е в лошо състояние счупени и разместени керемиди и наличие на растителност. Фасадите и кулата са застрашени от саморазрушаване и представляват опасност за преминаващите по тротоарите и ползващите паркинга граждани. Невъзстановеният достъп до вътрешността на сградата представлява потенциална опасност от възникване на сериозни инцидентни. Въз основа на това е прието, че са налице обстоятелства, застрашаващи НКЦ от увреждане, а състоянието е определено като общо незадоволително. По делото е приложен Констативен протокол от 14.02.2024 г. (вх. 94-00-237/05.03.2024 г. на Министерство на културата), изготвен от ръководителя на Регионалния инспекторат за опазване на културното наследство в ЮЦРП Пловдив при ГД ИОКН в Министерство на културата, с който на основание чл. 72, ал. 3 ЗКН са дадени указания на П. Бояджиев ООД да се предприемат мерки по ограничаване достъпът на външни лица до сграда с идентификатор 77195.712.149.1 по КККР на гр. Хасково. Указано е на кмета на община Хасково да назначи комисия по чл. 73, ал. 1 ЗКН, която да установи състоянието на недвижимата културна ценност (НКЦ), както и вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно реставрационни и ремонтни действия. В констативния протокол от 14.02.2024 г. е отразено, че сградата е в аварийно състояние, вследствие на дългогодишно неподдържане и неконтролируеми течове по покрива. Посочено е още наличие на растителност по покрива и разрушения на купола на ъгловата кула. Разрушенията са обхванали покрива, фронтоните и фасадите на сградата което може да доведе до самосрутване. Констативният протокол от 14.02.2024 г. (вх. 94-00-237/05.03.2024 г.) е връчен на представител на П. Бояджиев ООД, видно от придружително писмо вх. 33-32-1-3/02.04.2024 г. и известие за доставка. Приложен е и констативен протокол с още по-стара дата - 01.04.2022г., съставен от ръководителя на Регионалния инспекторат за опазване на културното наследство в Южен централен район за планиране (ЮЦРП) Пловдив при Главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство (ГД ИОКН ) в Министерство на културата, с който още тогава са дадени указания на жалбоподателя за предприемане на незабавни укрепителни, консервационно реставрационни и ремонтни действия по отношение на сградата. Няма данни да са извършени дадените предписания. При така установените факти, съдът е приел от правна страна, че заповедта е незаконосъобразна. Макар и издадена от компетентен орган и при спазване на изискуемата форма, заповедта е счетена за противоречаща на процесуалния и материалния закон. Съдът е счел, че административният орган е допуснал смесване на двете процедури по чл. 72, ал. 3 и чл. 73, ал. 2 от ЗКН, като е изложил съображения, че предписани дейности в т. 1 и т. 2 от оспорената Заповед УТ-313/19.06.2024 г. на кмета на община Хасково по своето същество са дейности по аварийно - временно укрепване сградата и в този смисъл са указания по смисъла на чл. 72, ал. 2 ЗКН. Съдът е приел, че в хода на административното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, представляващо отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК, изразяващо се в нарушение на изискванията на закона относно състава на комисията по чл. 73, ал. 1 ЗКН. Сградата е историческа недвижима културна ценност и в този случай съгласно чл. 73, ал. 1, изр. второ ЗКН следва в състава на комисията да участва представител на съответния по тематичен обхват музей. Съдът е счел, че нарушението опорочава взетото решение на комисията за предложените на кмета вид и обем на необходимите укрепителни, консервационно - реставрационни и ремонтни работи, поставящи начало на административната процедура. По тези съображения оспорената заповед е отменена. Решението е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 196, ал. 8 ЗУТ за недвижими културни ценности установяването на състоянието им и последващите мерки и процедури се извършват по реда на Закона за културното наследство. Процедурата е уредена в чл. 73 ЗКН. Според ал. 3 на същата разпоредба въз основа на констативния протокол, съставен от комисия в предвидения в ал. 1 състав, кметът на общината издава заповед в 14-дневен срок от даване на съответното указание по чл. 72, ал. 3 ЗКН, с която задължава лицата по чл. 71, ал. 1 за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2. Адресати на задължението са лицата по чл. 71, ал. 1 ЗКН, а именно собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности. Спорът е изяснен от фактическа страна. В хода на административното и съдебното производство е било установено, че процесната сграда притежава статут на недвижима културна ценност, което не е било и спорно. Настоящият състав приема за безспорно установено и това, че сграда с идентификатор 77195.712.149.1 по КККР на гр. Хасково притежава статут на единична историческа недвижима културна ценност (тютюнев склад Кочо Господинов ), декларирана с писмо 1951 от 15.05.1984 г. на Националния институт на паметниците на културата (НИПК). От извършена служебна справка на интернет страницата на НИНКН се установява, че сградата е вписана в списъка на недвижимите културни ценности на територията на Община Хасково (вписана под 279 като единична историческа недвижима културна ценност). Посоченото обстоятелство се подкрепя от изпратеното до съда писмо от 02/09.2024 г. на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), а и допълнително в съдебно заседание това е обявено за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване. Действително, в този случай, съгласно чл. 73, ал. 1, изр. второ ЗКН в състава на комисията следва да участва представител на съответния по тематичен обхват музей, какъвто не е участвал. Касационната инстанция намира, че допуснатото нарушение не е от категорията на съществените, тъй като не се отразява на крайния резултат. Това е така, защото от една страна жалбоподателят в първоинстанционното производство не е оспорил състоянието на сградата, посочено в констативния протокол, от друга страна съгласно чл. 73, ал. 3 ЗКН кметът издава заповед въз основа на констативния протокол, което означава, че същият е обвързан от предложените от комисията видове и обем на необходимите укрепителни, консервационно - реставрационни и ремонтни работи. Състоянието на сградата е констатирано след извършена проверка на място, което е отразено в констативния протокол от 27.05.2024 г. В същия е посочено, че не е ограничен достъпът до сградата, тъй като е нарушена оградата на терена около нея, а някои от вратите на сградата са разбити. Констатирано е разрушаване на части от вътрешните преградни стени, демонтирани са асансьорът и ескалаторите, изкъртени са вратите, разбити са части от мраморната настилка. Повсеместно има изпадали мазилки, следи от течове, главно в подпокривното ниво. Натрупани са вещи от самонастанили се хора, а в някои помещения са налични замърсявания с биологични отпадъци. Комисията по чл. 73, ал. 1 ЗКН е установила още, че по всички фасади са налични напукани, подкожушени и изпадали мазилки, отлепени и частично изпадали облицовки в партерния етаж, разрушения по бетоновите стрехи, изпадали парчета бетон и оголена арматура. Наличие на разрушения по тухлените корнизи и нарушено покривно отводняване. Оголените тухлени зидове и корнизи са подложени на непрекъснато мокрене от стичащите се атмосферни води, при което е налична поникнала растителност. Богатата фасадна декорация е в напреднала фаза на разрушаване, а на места е напълно обрушена. Фината мазилкова пластика е застрашена от пълно заличаване. Дограмата на прозорците е с неподържано покритие и липсват стъкла. За сградата е проведена процедура по чл. 72 от ЗКН и видно от констативен протокол от 14.02.2024г., на осн.ал.3 от посочената разпоредба, са дадени съответни указания за аварийно-временно укрепване - да се ограничи достъпът до сградата от външни лица. Очевидно, целта е предотвратяване на инциденти предвид установеното от комисията аварийно състояние на сградата и факта, че входната врата е разбита и липсва. Неоснователно е позоваването на съдебна практика, тъй като цитираните съдебни решения са постановени в различни от настоящата хипотези. В единият случай, протоколът на комисията, подготвила с техническите си констатации издаването на заповедта не е бил подписан от представител на засегнатата страна, във втория случай протоколът също не е подписан от всички лица, назначени с нарочната заповед на кмета на общината за изследване състоянието на сградата. И в двата, посочени случая изобщо не е била проведена процедура по чл.72 от ЗКН, докато в конкретния случай такава процедура е проведена. Издадена е заповед на основание чл. 73, ал. 1 за назначаване на комисия с функциите по чл. 73, ал. 2 от ЗКН. Съставът на комисията е бил определен съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗКН - тя включва инспектор от регионалния инспекторат по опазване на културното наследство, представители на НИНКН, на регионалната дирекция за национален строителен контрол и на общината. Комисията е съставила констативен протокол относно състоянието на недвижимата културна ценност, както и вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи. Към протокола е приложено подробно описание на културната ценност според данните за нейната идентификация и регистрация. В него се сочи лошото техническо състояние на сградата и фактът, че тя видимо е занемарена и се руши . Съгласно чл. 73, ал. 3 от ЗКН въз основа на констативния протокол е издадена оспорената заповед, с която лицата по чл. 71, ал. 1 от ЗКН са задължени да извършат в определен срок необходимите укрепителни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на ЗКН, в определени конкретни срокове. Разпоредителната част на заповедта е ясна и конкретна. Посочени са срокове за изпълнение. Задължени лица по заповедта са титулярите на вещни права върху имота, а от техните вещни права именно следва и икономическата тежест за това от кого и в каква степен ще бъдат понесени разноските по изпълнение на заповедта. При тези обстоятелства, правилни са изводите за наличие на компетентност на органа, издал обжалваната заповед и за спазване на изискуемата форма. Неправилни са съображенията на съда за нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Кметът на община Хасково е упражнил правомощието си по чл. 73, ал. 3 ЗКН, съгласно който въз основа на констативния протокол, издаден в процедурата по ал. 1 на чл. 73 от закона издава заповед, с която задължава лицата по чл. 71, ал. 1 за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2. Заповедта съответства на целта на закона, доколкото с нея се възлагат задължения за собствениците и ползвателите на сградите, представляващи недвижими културни ценности за тяхното опазване и съхранение, като защитени ценности по този специален закон от една страна, а от друга да се предотврати възможността, поради състоянието си, сградата да причини вреди на живота, здравето или собствеността на гражданите. Административният съд необосновано и в противоречие със закона е приел, въз основа на аргументи, черпени от самостоятелното производство по чл. 72 ЗКН, че заповедта е незаконосъобразна. В тази връзка следва да се съобразят разпоредбите на чл. 72, ал. 3 и чл. 73, ал. 3 от Закона за културното наследство. Първата от посочените норми предоставя на кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице и на регионалния инспекторат по опазване на културното наследство правомощието да дават незабавно съответни указания на собственика, концесионера или ползвателят на имота за аварийно-временно укрепване и предприемане на незабавни действия по обезопасяването му и да определят срок за изпълнението им при наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване. Заповедта по чл. 73, ал. 3 ЗКИ се издава въз основа на констативния протокол по алинея втора на назначената за целта комисия, а не въз основа на указанията по чл. 72, ал. 3 ЗКН. Тук е мястото да се посочи, че неоснователно е и оплакването на ответника по касация за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неуведомяване за започване на производството по чл.72 от ЗКН. Даването на указание по чл. 72, ал. 3 ЗКН е предпоставка за производството по чл. 73 ЗКН (такова е налице и очевидно не е изпълнено), нопредмет на оспорване в настоящото производство е издадената заповед по реда на чл.73 от ЗКН, а не дадените указания по реда на чл.72, ал.3 от ЗКН.Двете административни производства са протекли отделно, въз основа на специфичните за тях производствено административни правила и при прилагане на съответния материален закон. Всяко от тях е приключило с предвидения в закона краен акт. Няма данни за наличие на жалба срещу Указанията за аварийно временно укрепване , дадени в протокола от от 14.02.2024г. Такава жалба е била допустима и е подлежала на разглеждане и в рамките на това съдебното производство би следвало да се релевира оплакване за нарушение на чл.26 от АПК, допуснато в предхождаща издаването на заповед по чл.73 от ЗКН процедура. За да бъде преценена материалната законосъобразност на заповедта по чл. 73, ал. 3 от ЗКН, следва да се изясни: 1. дали адресатът на заповедта има качеството на собственик, концесионер или ползвател на недвижимата културна ценност; 2. дали в случая се касае за сграда със статут на недвижима културна ценност; 3. нуждае ли се сградата от укрепителни, консервационно - реставрационни и/ или ремонтни дейности; 4. определени ли са конкретни по вид и обем укрепителните, консервационно - реставрационни и ремонтни работи, чиято необходимост е констатирана от помощния орган. Спорът е изяснен от фактическа страна. Всички посочени по-горе предпоставки са налице. В хода на административното и съдебното производство е било установено, че процесната сграда притежава статут на единична историческа недвижима културна ценност и същата е била в състояние, което изисква неотложни мерки по саниране чрез извършване на необходимите укрепителни, консервационни, реставриращи и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл.84, ал.1 и ал.2 от ЗКН. Установената фактическа обстановка обуславя приложимост на административното производство по чл. 73, ал. 3 от ЗКН, поради наличието на съществуващи обстоятелства, непосредствено застрашаващи недвижимата културна ценност от увреждане или разрушаване. С предвидените последици в обжалвания административен акт се осъществяват целите в синхрон с превантивния, саниращ характер на процесното производство по чл. 72, ал. 3 ЗКН. Решението на административния съд следва да бъде отменено, като спорът бъде решен по същество. По изложените по- горе съображения оспорването срещу административния акт следва да бъде отхвърлено. При този изход на делото, съобразно искането за разноски в касационната жалба на Община Хасково се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143 АПК, ал.3 от АПК, П. Бояджиев ООД следва да заплати разноски в размер на 400 (четиристотин) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,