Решение № 12463 от 4.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8386/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ гр. София против Решение 21129 от 19.06.2025 г. по адм.д. 12945/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 74, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Наведени са доводи, че административният орган е действал в условията на обвързана компетентност и е следвало да се съобрази само с изготвените медицински експертизи. Поддържа се становището, че ответникът няма изискуемата възраст по чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, както и че първоинстанционният съд неправилно е счел, че отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 3 от КСО. Твърди се, че не е следвало да се обсъждат представените с жалбата на ответника експертни решения, тъй като са неотносими към спора. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът А. И. П., чрез адвокат В. Игнатова, редовно уведомен, в съдебно заседание се представлява от процесуалния представител. Оспорва жалбата, като излага съображения за неоснователност. Прави доказателствено искане за приемане от настоящата инстанция на експертно решение (ЕР) на НЕЛК 91410 от зас. 99/11.07.2025 г. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София - град е Решение 2153-21-304/04.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ - гр. София и потвърденото с него разпореждане [номер]/83 от 25.10.2024 г. на длъжностното лице по Пенсионно осигуряване (ПО) при ТП на НОИ гр. София, с което е постановен отказ да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. От фактическа страна съдът е приел, че на 15.04.2024 г. ответникът е подал заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с вх. 2112-21-2129/15.4.2024 г., ведно с приложено ЕР на ТЕЛК с 00115 от 20.02.2024 г., с което е определена оценка на работоспособността/вида и степента на увреждане 70 % със срок на определения процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане до 1.02.2027 г. Като дата на инвалидизиране е определена 6.11.2013 г. Към заявлението е приложено също съдебно решение 5250/04.08.2023 г. на Административен съд София - град, Решение на НЕЛК София 00655/13.12.2023 г., както и Решение на ТЕЛК 0830/21.09.2021 г. С Решение 5250/4.08.2023 г., Административен съд София - град е приел, че съгласно изготвената в хода на производството съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), заболяването, от което страда жалбоподателят е окачествено като вродено и е прието като такова в мотивите на постановения съдебен акт. С процесното разпореждане [номер]/83 от 25.10.2024 г. на длъжностното лице по ПО, е зачетен осигурителен стаж на П. от датата на инвалидизиране в размер на 1 година 7 месеца и 26 дни, и след датата на инвалидизиране 5 години, 7 месеца и 9 дни. С жалба с вх. 1012-21-1335 от 22.11.2024 г., А. П. е обжалвал разпореждането пред директора на ТП на НОИ- гр. София като е приложил сертификат от 1.03.2022 г., издаден от Клиника по пластична и лицева хирургия Франция, съгласно който П. е носител на [заличен текст], както и че няколко [заличен текст] са вече извършени в детството и ще се наложат други. Приложен е също и медицински картон от [дата] и протокол от ЛКК от 14.06.1995 г., съгласно който [заличен текст]. Директорът на ТП на НОИ гр. София, с Решение 2153-21-304/4.12.2024 г., е оставил жалбата без уважение като неоснователна, позовавайки се на ЕР на ТЕЛК 00115/20.02.2024 г. Приел е, че постановеният отказ е правилен, тъй като П. няма придобит осигурителен стаж до датата на инвалидизиране над 30 годишна възраст 5 години, от които 1/3 действителен осигурителен стаж 1 г. и 8 м. Съгласно решението на директора на ТП на НОИ гр. София, не е приложима нормата на чл. 74, ал. 3 от КСО, тъй като с ЕР е определена дата на инвалидизирането и то не е по рождение. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при неточно приложение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Преценил е, че административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и че не е обсъдил представената медицинска документация от ответника. Приел е, че лицето отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 3 от КСО има [заличен текст] до постъпване на работа и една година действителен осигурителен стаж, следователно обжалваното решение следва да бъде отменено. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, осигурените лица придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, когато са над 30-годишна възраст - 5 години. В случаите, предвидени в чл. 74, ал. 3 КСО, лицата с вродени и лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година действителен осигурителен стаж. Правилно първоинстанционният съд се е позовавал на приложените по делото медицински документи, от които несъмнено се установява, че А. П. е с [заличен текст], поради което в случая е приложима нормата на чл. 74, ал. 3 от КСО и са налице условията лицето да получи лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година действителен осигурителен стаж. Атакуваният съдебен акт не страда от твърдените от касатора пороци по чл. 209, т. 3 от АПК. Нещо повече, неправилно е изложеното в касационната жалба, че обвързаната компетентност на административния орган изключва разглеждането на медицински документи от значение за случая, а следва да се позове само на актовете на медицинската експертиза. Обвързана компетентност на административен орган е вид компетентност, при която законът напълно определя условията, съдържанието и начина, по който органът трябва да действа, т.е. органът няма право на преценка когато са налице законоустановените предпоставки, той е длъжен да извърши точно определено действие и не може да избира между различни варианти. В конкретния случай, позоваването само на ЕР на ТЕЛК 00115/20.02.2024 г., определящо процента намалена работоспособност и дата на инвалидизиране, следва да се приеме като нарушение на чл. 35 от АПК. Нещо повече, изясняването на фактите и обстоятелствата от значение за случая, следва да се разгледат в съвкупност, а не индивидуално по преценка на административния орган (чл. 39 АПК). Проверка и преценка следва да се извърши по отношение на всички събрани доказателства (чл. 36, ал. 3 АПК). Неизпълнението на тези законови задължения предполага нарушаване на принципа на истинност и служебно начало в административния процес по издаване на индивидуални административни актове. Безспорно, от приобщената медицинска документация, както и представеното и прието от настоящата касационна инстанция писмено доказателство ЕР на НЕЛК 91410 от зас. 99/11.07.2025 г., А. П. е с установено вродено заболяване. Водим от горното, решението на Административен съд София град, с което е отменено Решение 2153-21-304/04.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ - гр. София, е обосновано и постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, което обуславя изведения от съда извод за законосъобразност на оспореното решение. На следващо място и във връзка със задължението на касационната инстанция по чл. 218, ал. 1 от АПК да провери дали е налице твърдяната в касационната жалба необоснованост, следва да се посочи, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че оспореното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, въпреки своевременно заявеното искане за присъждане на разноски, в полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски за касационната инстанция, тъй като по делото няма доказателства за сторени такива, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение