Решение № 2646 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10718/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Чаушев, приподписана от адвокат Р. Ариф, срещу решение 340/23.05.2023 г., постановено по адм. дело 864/2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена неговата жалба против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2019 с изх. 02-130-6500/6701#7 от 26.08.2022 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ). В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател възразява, че в решението си съдът не е изложил мотиви за това кои са фактическите и правни основания за намаляването на субсидиите по заявените схеми и мерки, а в самия административен акт не е посочена правна норма, която не е относима за конкретния случай. По отношение на извършената в хода на делото експертиза, която е кредитирана от съда, счита, че не изяснява наддекларирани площи от 1,04 ха за които му се налагат санкции. Иска отмяна на атакуваното съдебно решение. Не претендира разноски. Ответникът по касационната жалба заместник изпълнителен директор на ДФЗ, чрез пълномощника юрисконсулт Г. Кочев, в представена писмена защита оспорва жалбата и пледира атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Административен съд Пазарджик е сезиран с жалба от С. Чаушев срещу уведомително писмо изх. 02-130-6500/6701#7 от 26.08.2022 г. Писмото, имащо характер на индивидуален административен акт, е било второ по ред на издаване, след отмяна с решение 545/27.06.2022 г. по адм. дело 336/2022 г. на Административен съд Пазарджик, на първото уведомително писмо изх. 02-130-6500/6701 от 05.08.2021 г., в частта с която на Чаушев е наложена санкция и му е отказано финансово подпомагане за 2019 г. по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, както следва: по подмярка 13.1/НР1 (компенсационни плащания в планински райони) - 40,68 лева; СЕПП (схема за единно плащане на площ) -31,13 лева; СПП (схема за преразпределително плащане) - 21,95 лева; ЗДП (зелени директни плащания) - 19,62 лева и СЗ-КЛЧ (картофи, лук и чесън) - 3617,55 лева, както и в частта, с която му е наложена санкция за бъдещ период СЗ-КЛЧ - 1458,24 лева и сумата е прихваната на основание чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014 г. на Комисията. Съдът е изпратил преписката на органа за ново произнасяне по заявлението в едномесечен срок. Отмяната е постановена поради нарушение на изискванията за форма, тъй като в писмото не се съдържат конкретни фактически основания за издаването му. При новото произнасяне от заместник изпълнителния директор на ДФЗ е издадено процесното уведомително писмо изх. 02-130-6500/6701#7 от 26.08.2022 г., с което по СЕПП е оторизирана сумата от 1157,75 лева; по СПП - 816,46 лева; по ЗДП - 729,89 лева, по подмярка 13.1/НР1 - 1512,81 лева и мярка 12/Натура 200 - 93,25 лева. Съгласно таблица 14 от писмото, при оторизацията исканите суми са били намалени със същите стойности, както и при предходното уведомително писмо, без намаление по мярка 12/Натура 200. По СЗ-КЛЧ не е оторизирана сума, а цялата искана сума от 3617,55 лева е била намалена. Наложени са и санкции на основание чл. 19 от Делегиран регламент 640/2014 на Комисията в размер общо на 4911,48 лева, а за СЗ-КЛЧ 1458,24 лева. Като недопустима площ по мерките за които има частична оторизация, в таблица 1 е посочен парцел 70648-216-1-1, деклариран от Чаушев с площ от 0,16 ха, от които след автоматичните проверки по двойно заявените площи са останали 0,06 ха, т. е. под допустимия минимален размер по § 1, т. 31 от ДР на ЗПЗП. Като причина за недопустимост на заявената площ е посочено наличие на двойно заявени площи, при които застъпването не е отстранено. По отношение СЗ-КЛЧ в таблица 6, колона 8 и поясненията към нея е посочено, че намалението е заради наддекларирана площ от 1,04 ха, тъй като при административните проверки е установено, че парцелите са с начин на трайно ползване ПМЛ (пасища, мери и ливади), което не съответства на вида на декларирана култура картофи. Това е преценено като недопустимо съгласно чл. 31а от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба 3 от 17.02.2015 г.). В таблица 4, колона 8 за парцел 70648-215-10-1 с площ 0,14 ха, парцел 70648-216-1-1 с площ 0,16 ха, парцел 70648-46-16-1 с площ 0,42 ха, парцел 70648-733-15-1 с площ 0,13 ха и парцел 70648-93-5-3 с площ 0,19 ха, е записано наличие на пълна разлика между установените и декларираните площ на тези парцели, без пояснения от какво произтича несъответствието. Прави впечатление, че сборът от площта на тези парцели съответства на установената по таблица 6, колона 8 наддекларирана площ. В таблица 15 на писмото е посочено, че оторизираните с него суми са били изплатени на Чаушев в периода 16.12.2019 г. - 04.06.2020 г., т. е. преди издаването на първото уведомително писмо на 05.08.2021 г. В началото на жалбата срещу уведомително писмо изх. 02-130-6500/6701#7 от 26.08.2022 г. Чаушев е поискал отмяната му, но само в частта с която му е наложена санкция и е отказано финансиране. В края на жалбата, съгласно въведения петитум, е поискал цялостна отмяна на писмото, с връщане на преписката на органа за ново произнасяне. Съдът не е провел производство по чл. 158, ал. 1 АПК за да установи каква е фактическата воля на жалбоподателя. С решението, предмет на настоящото касационно оспорване, Административен съд Пазарджик е приел, че е сезиран против уведомителното писмо в пълното му съдържание, включително и за оторизираните и вече изплатени в полза на Чаушев суми, а не само за частта с наложените му намаления и санкции. От фактическа страна е записал частичната отмяна на първото уведомително писмо с решението по адм. дело 336/2022 г. и заповедта на министъра на земеделието и храните с която е одобрен окончателния специализиран слой Площи допустими за подпомагане (ПДП) за Кампания 2019. Подробно е описал само заявените от Чаушев парцели по съответните схеми и мерки, с техните площ и култури. Изложил е, че при административните проверки било установено застъпване в заявения от Чаушев имот 70648-216, който бил заявен и от лицето Е. Трампова, с площ на застъпването от 0,098 ха. При разрешаването на двойно заявените площи, от площите за подпомагане на Чаушев е отпаднала площта от 0,10 ха, част от парцел 70648-216-1-1. Изложил е също, че съгласно писмото, част от заявените парцели по СЗ-КЛЧ попадат във физически блок ПМЛ, който не съответства на декларираната култура - картофи. Като такива са посочени: парцел 70648-46-16-1 с площ 0,42 ха, парцел 70648-93-5-3 с площ 0,19 ха, парцел 70648-733-15-1 с площ 0,13 ха и парцел 70648-215-10-1 с площ 0,14 ха. Не е посочен парцел 70648-216-1-1 с площ 0,16 ха, който присъства в таблица 4, колона 8 на уведомителното писмо, но при него е прието и наличие на двойно заявени площи. Съдът се е позовал на извършената по делото експертиза, част от съдържанието на която дословно е преповторил в решението си, включително и чрез точно пресъздаване на дадената от вещото лице таблица. Според експертизата освен четирите парцела приети от съда за недопустими като попадащи във физически блок с различно от декларираното предназначение 70648-215-10-1, 70648-46-16-1, 70648-733-15-1 и 70648-93-5-3 (без парцел 70648-216-1-1), с декларирана култура картофи са били и парцели 70648-53-2-1, 70648-55-6-1, 70648-155-23-1, 70648-155-24-1, 70648-731-7-1, 70648-766-16-1 и 70648-803-4-1. За разлика от приетото от административния орган, че четирите парцела попадат във физически блок ПМЛ, вещото лице е посочило, че начинът на трайно ползване на физическите блокове за всички тези парцели е обработваеми земи, което съответства на вида на декларираната култура - картофи. Съдът не е констатирал тази разлика между изводите по акта и тези по заключението на вещото лице, макар да е посочил, че кредитира изцяло експертизата. На практика той се е присъединил към становището на органа, че парцелите попадат във физически блок ПМЛ, без да изложи мотиви защо приема тази теза, а не заключението на вещото лице. В правните си изводи първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на нарушения на административно производствените правила. Без да направи уточнението, че с писмото е извършено и оторизиране на суми, е приел, че то съдържа намаления /отказ/ за субсидии и наложена ставка на корекции /финансова дисциплина/ по съответните регламенти. Посочил е, че фактическите и правни основания за издаването му се съдържат в таблицата, представяща начина на формиране на общата сума за финансово подпомагане, както и в административната преписка, без да изложи по кои документи от нея. Отхвърлил е възражението на жалбоподателя за липса на мотиви, като се е позовал на тълкувателно решение 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на ВС. Приел е, че няма спор по фактите и е налице застъпване от 0,10 ха за парцел 70648-216-1-1, които са били заявени и от друг кандидат. Посочил е, че от съдържанието което органът е дал към таблица 14, колона 3 се установява каква е действителната му воля. При тези мотиви Административен съд Пазарджик е отхвърлил жалбата на С. Чаушев срещу уведомително писмо изх. 02-130-6500/6701#7 от 26.08.2022 г. Решение е неправилно. На първо място то е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не се съдържа релевантни на фактите мотиви, от които да се установи волята на съда при разрешаването на правния спор. Поради това решението не съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. Съгласно тази норма съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също трябва да бъдат изложени в решението. При мотивиране на фактически и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възраженията на страните, както и да обсъди събраните поделото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение само формално отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. В него е описано част от съдържанието на уведомителното писмо, както и част от извършената по делото експертиза. Липсва изложение какви конкретни фактически положения съдът приема на база събраните по делото доказателства. Изобщо не е констатирано, че по едно от основанията за които е било постановено намаление на претендираните суми дали парцелите заявени като картофи, са с начин на трайно ползване ПМЛ или обработваеми земи, е налице разминаване в изводите на орган и тези на вещото лице. Съдът въпреки, че е заявил, че кредитира изцяло заключението на вещото лице, всъщност е възприел тезата на органа без да изложи защо. Освен това съдът необосновано е приел, че липсва спор по фактите, макар жалбоподателят в хода на цялото производство да е поддържал тезата за неоснователност на наложените намаления и санкции. Въпреки, че се е произнесъл по пълното съдържание на писмото, съдът не е обсъдил оторизираните с него суми, а само намаленията и санкциите. Отделно по отношение само на санкциите, които съгласно писмото са в размер общо на 4911,48 лева, а за СЗ-КЛЧ 1458,24 лева, съдът нито е установил от фактическа страна основанието от което произтичат, нито в правните си изводи е изложил дали същото е обосновано. При погрешното интерпретиране на част от важните за разрешаването на спора факти и липсата на обсъждане на друга част от тези факти, по делото не са изложени и правни съображения, какво е приложението на закона към приетото като фактическа обстановка. Първоинстанционният съд е допуснал и други съществени процесуални нарушения, което е довело и до необоснованост на постановеното от него решение. Не е уточнил каква е била волята на жалбоподателя да обжалва цялото уведомително писмо или само частта с която са наложени намаления и санкции. Така приемайки, че предмет на разглеждане е цялото писмо, включително и частта му за оторизирани и вече изплатени в полза на Чаушев суми, съдът не е извършил преценка дали в тази част актът не е благоприятен за заявителя, както и дали не е налице вече влязъл в сила друг административен акт, което да опорочи новия акт, тъй като предходното уведомително писмо е било отменено от съда по адм. дело 336/2022 г., но само в частта по отношение наложените намаления и санкции, а не и по отношение оторизираните суми. Заради липсата на мотиви и необосноваността на съдебното решение, предвид забраната за касационната инстанция по чл. 220 АПК да прави нови фактически установявания, решението следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Последният първо следва да установи в процедура по чл. 158, ал. 1 АПК, каква е волята на жалбоподателя да оспорва уведомителното писмо изцяло или само в частта на наложените намаления и санкции. Ако се оспорва цялото писмо, следва да се прецени дали за една част от предмета му няма вече влязло в сила друго предходно писмо. Също следва да се направи пълна проверка за законосъобразност на оспорената част от уведомително писмо на всички основания по чл. 146 АПК и да се изложат съответните мотиви. С оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК по исканията за разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото съобразно изхода на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение