Решение № 8392 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7224/2019 г.

Решение № 8392 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7224/2019 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на зам. кмета на община Севлиево, чрез процесуалния му представител - адв. Н. Ш., против решение № 38 от 04.04.2019 г. постановено по адм. дело № 309/2018 г. на Административен съд Г., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът: "Шумдит" ЕООД, чрез пълномощника му - адв. Павлова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Пред АС-Г., "Шумдит" ЕООД, гр. Г. е оспорило Заповед № 898/27.09.2018 г. на зам. кмета на община Севлиево, издадена на основание чл. 178, ал. 6, вр. ал. 4 ЗУТ, с която по отношение на дружеството, е забранено ползването на обект: "Цех за производство на екопелети", находящ се в УПИ XIV, кв. 5 по плана на с. Ш., община Севлиево, поради това, че се ползва не по предназначение и без да е въведен в експлоятация, като строеж от пета категория. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото, е извел изводи за незаконосъобразност на заповедта, поради нарушение на материалния закон и целта му. Приел е, че предназначението на обекта към момента на проверката е за производствени нужди, а на сградата, в която се намира процесния обект - за производствена дейност, от 1977 г. когато е извършено преотреждане на имота за такива нужди до настоящия момент. Според него извършваната в обекта дейност - производство на екопелети е вид производствена дейност, която отговаря на предназначението на сградата, поради което не е налице ползването й не по предназначение. Изводът е мотивирал с определението на "промяна на предназначението" на обект или на част от него, по смисъла на § 5, т. 41 ДР ЗУТ, както и със съответствие на ползването с кодовете на обекти, представляващи основни кадастрални данни по ЗКИР и Наредба №РД--02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Тези кодове преди и сега / по Приложение № 4, т. 3 към цитираната Наредба/, класифицират сградата като производствена, с код 400, съответстващ на предишни кодове 300 и 396. С това е приел, че са опровергани констатациите на съставения КА № 9/15.08.2018 г., че е налице ползване не по предназначение, както и че е необходимо въвеждането на обекта в експлоатация като Цех за производство на екопелети, тъй като сградата като цяло е въведена в експлоатация през 1992 г., видно от АчДС № 1254/1998 г. С тези мотиви съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на релевантните за спора факти, съдът е приложил правилно материалния закон, като е отменил заповедта. По делото е установено, вкл. и чрез неоспорено заключение на СТЕ, че със заповед № 1022/24.08.1977 г. на председателя на ИК на ОНС-Г., УПИ XIV, в кв. 5 на с. Ш. е бил преотреден за "Цех на завод Металик с. Г., т. е за производствени нужди. Оттогава до сега не е извършвано друго преотреждане, на основание изменение на ПУП-ПР. Цехът на завод "Металик", с. Ш. се е намирал в процесната производствена сграда, в която се помещава и процесния Цех за производство на екопелети. Според вещото лице предназначението на сградата, в която е монтарана инсталацията за пелети, е за производствени нужди, като и предходните собственици са я ползвали за такива нужди - първоначално за механична обработка на метални детайли, а впоследствие- за лакиране и шлайфане на детайли от алуминий. От АчДС № 1254/10.09.1998 г. е установено, че процесната производствена сграда, със ЗП от 720 кв. м., е въведена в експлоатация през 1992 г., а към настоящия момент неин собственик, ведно с целия УПИ XIV е ответното дружество "Шумдит" ЕООД, на основание Постановление за възлагане на ЧСИ от 18.05.2015 г. /стр. 14/. КА № 9/15.08.2018 г-, послужил за издаване на процесната заповед, има за предмет Инсталация за производство на пелети, поставена в производствена сграда в УПИ XIV. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 178, ал. 6, вр. ал. 4 ЗУТ. Съгласно чл. 178, ал. 4 ЗУТ "не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация". При посочените данни, правилни са изводите на съда, че в случая не са налице матералноправните предпоставки на цитираната разпоредба за забрана ползването. На първо място констатациите в съставения КА № 9/2018 г., послужили за издаване на заповедта са опровергани от ответното дружество. КА няма за предмет строеж: Производствена сграда и в частност Цех за производство на екопелети, като част от тази сграда, а Инсталация за производство на пелети, която не е строеж. На второ място е установено, че Цехът за производство на екопелети, се използва по предназначение, тъй като дейността е производствена и се намира в сграда, чието предназначение по действащия ПУП-ПРЗ от 1977 г. до сега, е също за производствени нужди - за цех на завод "Металик", с. Г., което обосновава извод, че ползването от ответника е по предназначение. Освен това, производствената сграда, респ. част от нея, в която е разположен процесният Цех, не подлежи на забрана ползването и на основание § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, тъй като се явява търпим строеж. За производствената сграда няма издадени строителни книжа, а същевременно е установено, че е изградена след 1977 г., т. е попада в хипотезата на търпим строеж по цитираната разпоредба. Търпимите строежи по § 16, ал. 1 ПРЗУТ не подлежат на забрана за ползване и на въвеждане в експлоатация. Цехът като част от тази сграда също не подлежи на забрана ползването и на въвеждане в експлоатация, защото не разполага със строителни книжа и е търпим. По изложените съображения оплакванията в касационната жалба са неоснователни, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този резултат на ответника, съобразно направеното искане, се дължат разноски за касационната инстанция в размер на 500 лева заплатено адв. възнаграждение, видно от договора за правна помощ на стр. 23. Разноските за първата инстанция са му присъдени с обжалваното решение, поради което искането за повторното им присъждане е неоснователно. Водим от горното Върховният административен съд, състав на второ отделение