Решение № 2188 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12447/2008 г.

Решение № 2188 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12447/2008 г., IV о., докладчик съдията Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Даринка Тодорова Алексова от гр. София, чрез пълномощника и-адв. Димитър Пелов, против решение № 702/17.07.2008 г., постановено от Административен съд-София-град, второ отделение, 29 състав, по адм. д. № 6245/2007 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, административният съд е отхвърлил жалбата на Даринка Тодорова Алексова от гр. София, против Заповед № РД-09-357/18.07.2007 г. на кмета на СО-район "Надежда". За да постанови решението си съдът е приел следното: С обжалваната заповед кметът на общината е одобрил решение на комисията по протокол № 14/23.04.2007 г., т. 3, съгласно което имотът с пл. № 60245 от к. л. № 139, попадащ в м. "Складова зона Илиянци-Връбница", кв. 1, е изцяло застроен и попада в реализирани мероприятия. От приетата единична и тройна СТЕ е установено, че не съществува свободна част от имота, като в него са налице масивни складови постройки със стоманобетонна скелетна конструкция, а между тях-настилка от мозаечни плочи, асфалт и други трайни настилки. При тези данни е направил извод, че обжалваната заповед е законосъобразна и жалбата-неоснователна. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено при допуснати нарушения на процесуалния и материален закон. Твърди се, че съдът е направил неправилен извод като е приел, че обстоятелството дали постройките са законни, както и датата на изграждането им е въпрос, който следва да бъде разгледан от ОСЗ в производството по реституция. Именно защото ОСЗ нямат специални знания по отношение на изградените постройки е дадена възможност на техническите отдели на общината да издават такива удостоверения. Съдът е допуснал процесуално нарушение като не е допуснал изслушване на СТЕ относно времето и законността на строителството. Тези действия и изводи на съда представляват по същество отказ от правосъдие. Съгласно чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ се възстановяват правата на собственост върху зем. земи, притежавани преди образуването на ТКЗС, ДЗС и др. и включени в урбанизираните територии, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и строежът на и законноразрешеният строеж е започнал към 1.03.1991 г. В конкретния случай, тъй като имотът попада в строителните граници на гр. София, е подадена молба до СО - район "Надежда" за издаване на удостоверение по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Издадено е такова удостоверение, в което е посочено, че застроената част на имота е 538 кв. м. и свободната площ е 0 кв. м. В удостоверението по чл. 13, ал. 5, т. 4 от ППЗСПЗЗ не се съдържа такава информация. По делото е приета и изслушана СТЕ съгласно която всички сгради са строени след 01.03.1991г, както и че не са установени каквито и да било строителни книжа за постройките в процесния имот, при което може да се направи извод че по смисъла на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ в имота няма законно изградени сгради към 01.03.1991 г. от трети лица, нито данни за отстъпено право на строеж и започнало законно строителство към 1.03.1991 г. Съдът, респективно кметът на общината, са допуснали съществено нарушение на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ като не са взели пред вид изискванията на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Ответната страна-Кметът на СО-район "Надежда" редовно призован, не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Неоснователна касационна жалба срещу решение на АС-София-град. Не са налице касационни основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. Предмет на първоинстанционното производство е била заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, а в производството по по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ се изследва единствено фактическото застрояване на имотите, като всички останали оспорвания досежно законността на осъщественото строителство, не са предмет на настоящото производство, поради което са ирелевантни за настоящия спор. По делото са назначени и приети експертизи, съгласно които е направен законосъобразен извод на съда, че имотът попада изцяло в реализирано мероприятие, представляващо строителна дейност по смисъла на § 1в, ал. 1 ДР на ППЗСПЗЗ. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е обсъдил всички релевантни за правния спор доказателства и направените от него изводи са обосновани и не противоречат на закона. Решението на съда относно това каква част от имота е застроена е съобразено с приетата по делото СТЕ. Заключението на единичната СТЕ е било оспорено от страната и допусната и приета тройна СТЕ, която потвърждава първоначалната в смисъл, че имота е изцяло застроен. Доводите на касатора в касационната жалба са изцяло ирелевантни за правния спор по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и съответно представляват неоснователни доводи за отмяна на постановеното решение в касационното производство. Същите биха били относими към правен спор по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, който се разрешава в друго производство. Предмет на спора по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е определяне на застроената, респективно-свободна площ от имота съобразно съществуващото фактическо положение, а въпросът за наличието на основания за реституция на имота и възстановяването на собствеността върху него е от компетентност на друг орган-ОСЗ, респективно-на съда, но в производството по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Предмет на жалбата е заповедта на кмета по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Удостоверението по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ се издава след влизане в сила на заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, тъй като в него, съгласно чл. 13, ал. 5, т. 3 от ППЗСПЗЗ следва да се съдържат данните за размера на застроените и свободни площи от имота. В това удостоверение следва задължително да се съдържат и данните по чл. 13, ал. 5, т. 4 от ППЗСПЗЗ, а именно:информация учредено ли е право на строеж и дали строежът на законно разрешената сграда е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Въз основа на тези данни ОСЗ постановява решението си за възстановяване на собствеността върху бившите зем. земи в границите на урбанизираните територии. Това е органът, който преценява наличието на предпоставките по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, като последните не са предмет на преценка в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. По изложените съображения решението следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,