Решение № 3156 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13187/2008 г.

Решение № 3156 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13187/2008 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби: От Йордан Костов Младенов от София против решение на Административен съд Монтана, постановено на 17.07.2008 г. по адм. д. 242/2008 г., като се поддържа незаконосъобразност на същото. Втората касационна жалба е от Георги Костадинов Кацарски срещу същото решение на същия съд, като се иска прогласяване нищожност на същото. Представя удостоверение № 23 и за сведение копие от решението, предмет на оспорване, върху което собственоръчно е нанесъл местата, на които са били допуснати грешки. Ответник по жалбата е кметът на община Монтана, който не е взел становище и по двете жалби. Заинтересованата страна Иван Стоянов Иванов не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете жалби. Счита съдебният акт за валиден, допустим и правилен като краен резултат, независимо от изложените в него съображения. Жалбата на Йордан Младенов е подадена в срока по чл. 211, ал1 от АПК и е допустима процесуално. Вторият касатор, Георги Кацарски, е получил съобщение за решението на 31.07.2008 г., а касационната му жалба е подадена на 18.09.2008 г. С нея иска прогласяване нищожност на съдебното решение. Съгласно чл. 209, т. 1 от АПК нищожността е касационно основание, поради което срокът, в който може да се подаде касационната жалба на това основание е, този по чл. 211, ал. 1 от АПК. Спрямо Георги Кацарски той изтича на 14.08.2008 г. и след като жалбата му е подадена след тази дата, на 18.09.2008 г. е просрочена и като такава е процесуално недопустима. Процесуално недопустимата жалба се оставя без разглеждане, а производство, образувано по нея се прекратява. По тези съображения и жалбата на Георги Кацарски следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство спрямо него прекрати. По същество на преценка подлежи само жалбата на Йордан Младенов, по която Върховният административен съд установи следното: Пред Административния съд Монтана е обжалвана заповед № 2274/26.05.2006 г. на кмета на община Монтана. Със същата на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.97 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за местност "Парта", одобрен със заповед на областния управител и протокол на комисията по § 62, ал. 2 от ПЗР към ПМС № 456/97 г. е признато на ползувателя Иван Стоянов Иванов - заинтересована страна в настоящето производство, право да придобие собствеността по реда на §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот по кадастралния план на имотите, предоставени за ползуване № 1519, местност"Парта" с площ 1082кв. м., като е възложено да се извърши оценка на същия. Съдът е констатирал, че такава е извършена, одобрена със заповед № 1451/05.07.2007 г. на кмета на общината, имотът е отразен като собственост на Иван Стоянов Иванов в плана на новообразуваните имоти, утвърден с влязла в сила заповед на областния управител, въз основа на на която е издадена и на основание §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ влязла в сила заповед № 2186/13.09.2007 г. на кмета на общината, с която е наредено Иван Иванов да придобие право на собственост върху новообразувания имот V18277 в местн. Парта с площ 600 кв. м. При тези констатации жалбата е отхвърлена като неоснователна. Касаторът оспорва съдебното решение развивайки доводи за незаконосъобразност на заповед № 2274/26.05.2006 г., с която е признато правото на бившия ползувател да придобие собственост върху негов имот по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Доводите му не могат да бъдат възприети. От безспорно установените пред административния съд данни се установява, че процедурата по придобиване собственост върху спорния имот от бившия ползувател е приключила, след като е преминала през всички фази, завършващи с отделни административния актове, които са влезли в сила. Каквито и пороци да са съществували при издаването на първоначалната заповед, спорната, издадена при условията на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, същите са санирани с последващите, издадени след приключване на съответната процедура. В резултат на същите бившият ползувател на имота е станал безспорно установен собственик на същия, легитимиращ се като такъв с надлежни влезли в сила административни актове, които не са оспорени от касатора. Да се обсъжда и навежда като довод за нищожност удостоверението, с което е предоставено право на ползуване, след като са приключили всички последващи процедури - влязъл в сила план на новообразуваните имоти, заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е недопустимо. Налице са и данни, че имотът е заплатен според влязлата в сила оценка. При тези безспорни дадености касационната жалба е неоснователна, а решението на административния съд като правилно следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд в състав на четвърто отделение