Решение № 5934 от 16.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано по касационна жалба на кмета на Гайпет ЕООД със седалище с. Марково, общ. Пловдив, чрез адв. Иванов, против решение 1658 от 06.08.2021г., постановено по адм. дело 1447/2021г. на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменена заповед 20 ОА 1194 от 01.07.2020г. на Кмета на община Пловдив и е върната административната преписка на административния орган за преработка и ново произнасяне по цялото искане на Гайпет ЕООД, направено със заявление вх. 18Ф9304-/4/ от 30.03.2020г. В касационната жалба се излагат съображения за недопустимост на оспореното съдебно решение в частта, за която не е била подадена жалба, алтернативно иска решението да бъде отменено в тази част като неправилно и да бъде постановено друго, с което се отменя като незаконосъобразна заповед 20 ОА 1194 от 01.07.2020г. само в частта, с която е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП ПЗ с устройствени показатели за коефициент за интензивност /Кинт/ на застрояването за производствени територии, вместо заявения от дружеството Кинт със стойност 4,0. Претендира разноски за всички инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. Ответникът Кметът на община Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение при повторно разглеждане на делото и във връзка с указания, дадени в решение 6433 от 28.05.2021г. на ВАС по адм.д. 140/2021г., с което е отменено решение 2077 от 16.11.2020г. по адм.д. 1405/2020г. на АС гр. Пловдив, е отменена като незаконосъобразна заповед 20 - ОА 1194 от 01.07.2020г. на кмета на Община Пловдив в цялост и преписката е върната за ново произнасяне на административния орган. Със заповед 20 ОА 1194 от 01.07.2020г. на основание чл. 135 ал. 3 във връзка с ал. 6 и чл. 134 ал. 2 т. 6 от ЗУТ е допуснато изработването на проект за изменение на ПУП - ПЗ на част от кв.89 /12 - стар, жил. група А - 1, 2, 3/ по плана на ж.к. Тракия, гр. Пловдив с обхват УПИ ХVII - 540.1090 - обществено обслужване. За да постанови оспореното в това производство решение АС гр. Пловдив е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по закон, съответстваща на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че заповедта е издадена в противоречие със закона, тъй като е инициирано производство по чл. 135 ал. 3 ЗУТ по заявление на лице, а не служебно от административния орган, като установеното, включително от СТЕ, отклонение на разрешеното изработване на изменение на ПУП от заявеното от искателя, т.е. посочил е, че в случая е налице произнасяне по незаявено искане обосноваващо незаконосъобразност на акта. Посочил е, че по ОУП на Пловдив, приет 2007г., имота, предмет на заповедта попада в Смесена многофункционална производствена зона /сигнатура Смфп/, каквато обаче не е предвидена в Наредба 7/2003г. за правилата и нормите по устройство на отделните видове територии и устройствени зони /ПНУОВТУЗ/, а по одобрения за имота ПУП ПР от 2016г. процесният имот попада в зона за обществено обслужване, а чл. 103 ал. 4 ЗУТ предвижда съобразяване на ПУП с плановете от по горна степен в частност ОУП. Съдът е приел, че нормата на чл. 135 ЗУТ не дава правомощие на административния орган да се произнесе служебно извън рамките на заявеното изменение, а именно да разрешава изработването на проект за изменение на ПУП ПЗ с различни показатели от заявените, каквото е направил, допускайки изработването на проекта с Кинт 2,5 като за производствена зона съгласно наредба 7/2003г. в несъответствие със заявеното, което е било за Кинт 4, какъвто обаче коефициент за производствена зона е недопустимо по Наредба 7/2003г. Посочил е, че заявителят е поискал разрешаване на изработването на изменение на ПУП ПЗ за зона обществено обслужване по смисъла на Наредба 7/2003г., като кметът не се е произнесъл по това искане, а се е произнесъл по незаявено искане, което съдът е приел за недопустимо, съответно обосноваващо незаконосъобразност на заповедта. Поради и това я е отменил и е върнал административната преписка за ново произнасяне при дадени указания за тълкуването и прилагането на закона. Решението е правилно. Производството първоначално е образувано по жалба на дружеството срещу мълчалив отказ за произнасяне по неговото заявление за разрешаване за изработване на изменение на ПУП, като впоследствие е постановен изричен акт заповед 20 ОА 1194 от 01.07.2020г. В уточняваща молба вх. 10977 от 16.07.2020г. от дружеството жалбоподател е посочено, че се оспорва частичен отказ по постановена изрична заповед 20 ОА 1194 от 01.07.2020г., който се иска да се отмени или да се отмени изцяло заповедта. Във връзка с постановения изричен акт, производството е продължило по оспорването на заповед 20 ОА 1194 от 01.07.2020г. на Кмета на община Пловдив. При първото разглеждане на спора с решение 2077 от 16.11.2020г. по адм.д. 1405/2020г. АС гр. Пловдив е отменил заповед 20 ОА 1194 от 01.07.2020г. в частта, с която е определено при изработването на проекта да се имат предвид допълнителните изисквания, между които и това проектът да се изготви в съответствие с решение взето по протокол 1 т. 37 от 10.01.2020г. на ЕСУТ при община Пловдив, включително устройствените показатели да се съобразят с предвижданията на Наредба 7/2003г. за производствените територии, като съдът е върнал преписката за произнасяне по цялото искане на Гайпет ЕООД. Това решение е отменено с решение 6433 от 28.05.2021г. на ВАС по адм.д. 140/2021г., поради наличието на противоречие в диспозитива на решението, а именно частичната отмяна на заповед 20 ОА 1194 от 01.07.2020г. и същевременно връщане на административната преписка за ново произнасяне по цялото искане на дружеството - заявител. Неоснователно е възражението за недопустимост на оспореното решение. Правилно първоинстанционния съд е определил предмета на делото, а именно оспорването на заповед 20 ОА 1194 от 01.07.2020г. в цялост, тъй като е недопустимо частичното оспорване на същата, само в частта относно мотивите й и поставените условия при разрешаването на изработването на изменение на ПУП по чл. 135 ал. 3 ЗУТ. Именно в тази насока са и указанията, дадени в решение 6433 от 28.05.2021г. на ВАС по адм.д. 140/2021г., в което е прието, че одобряването с оспорената заповед на нещо различно от заявеното от "Гайпет" ЕООД със заявление вх. 18Ф9304/30.03.2020г. обосновава наличието на правен интерес от оспорване на заповедта. Т.е. уточнението с коя част от мотивите на оспорената заповед се засягат права и законни интереси на жалбоподателя, е от значение за обосноваването на правния му интерес от оспорването и факта, че заповедта е неблагоприятна за него, въпреки че е разрешаваща изработването на проект за изменение на ПУП. Правилно с оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че при издаване на оспорената заповед административният орган е излезнал извън пределите на възложените от нормата на чл.135 ЗУТ правомощия за произнасяне. В конкретния случай се касае за сезиране на административния орган с искане за разрешение за изработване на проект за изменение на вече одобрен ПУП съгласно чл. 135, ал. 3 ЗУТ по направено от "Гайпет" ЕООД с вх. 18Ф9304/30.03.2020г. искане по чл. 135, ал. 1 ЗУТ за УПИ Х VII-540.1090 - обществено обслужване с представена скица предложение по ал. 2 на чл. 135. Обхвата на произнасяне от страна на административния орган е очертан с искането на дружеството заявител "Гайпет" ЕООД, тъй като нормата на чл.135 ЗУТ не дава правомощие на административния орган да се произнася служебно извън рамката на заявеното изменение с искането по ал. 1 и скицата по ал. 2 на чл.135 ЗУТ, т.е. да разрешава изработване на изменение на ПУП - ПЗ с различни показатели и обхват, за които не е бил сезиран с искането /свръх петитум/, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Правилно в тази връзка съдът в оспореното решение е достигнал до извод за незаконосъобразност на заповедта на това основание, като постановена в противоречие със закона. Искането по чл. 135, ал. 1 с представената скица предложение по ал. 2 подлежи на преценката за съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с действащия ОУП и ПУП на населеното място, като при наличие на тези предпоставки се издава положителен акт, а при отсъствието им отказ, който следва да бъде подробно мотивиран. В случая от административния орган при постановяване на заповедта не е извършена и тази преценка, а недопустимо е изменено заявеното от заявителя, не са изложени и мотиви във връзка с това съответства ли на горните релевантни към преценката за наличието на материално правните предпоставки за разрешаване на изработването на проект за изменение на ПУП в хипотезата на чл. 135 ал. 3 ЗУТ обстоятелства, което според настоящия състав представлява нарушение от категорията на съществените при издаването на заповедта. По изложените съображения е правилен извода на АС гр. Пловдив за незаконосъобразност на оспорената заповед. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение