Решение № 13479 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5654/2016 г.

Решение № 13479 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5654/2016 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) срещу решение № 1742/14.03.2016 г., постановено по адм. дело № 7610/2015 г. на Административен съд С.- град (АССГ), с което е отменено негово решение № 5682/15.07.2015 г., с което на Х. А. Ш., гражданин на Сирия, ЛНЧ **********, е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут и личното досие на Шехмус е върнато за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания. Касаторът, действащ чрез юрк. Т. К. и юк. Д. П., поддържа по подробно изложени съображения в жалбата, че първоинстанционният съд не е обсъдил събраните по делото данни за личното и семейно положение на кандидата за закрила и не е отчел времевото проявление на фактите спрямо произнасянето на административния орган. Съдът не е отчел приложението на чл. 12, ал. 1, т. 2 и чл. 12, ал. 2 от ЗУБ с оглед изявленията на кандидата, че изтърпял присъда от 8 години лишаване от свобода за убийство. Като неправилни са оценени и изводите на съда по отношение приложението на клаузата "заплаха за националната сигурност". Аргументирано е становище, че установяването от страна на ДАНС на факта, че кандидатът представлява заплаха за националната сигурност, не може да бъде предмет на преразглеждане от страна на ДАБ. Ответната страна - Х. А. Ш. поддържа, чрез своите пълномощници по делото, че решението на АССГ е правилно и иска същото да бъде оставено в сила. В хода на делото по същество и с представени писмена защита, адв. М. заявява, че при решаването на делото, съдът следва да съобрази, че доверителят му е кюрд и като такъв в момента в Сирия би бил обект на преследване и от ислямистите и от страна на Турция. Посочва се, че ДАБ не е отчела правилно фактите относно семейния статус на кандидата, както и традициите за сгодяване и женене в Сирия. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Според него решението на АССГ е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Посочено е, че съгласно чл. 58, ал. 9, ЗУБ ДАБ е длъжна да вземе предвид становището на ДАНС, намиращо се по делото. Тъй като става въпрос за национална сигурност мотиви не се излагат, а в тази инстанция е представена заповед от 10.05.2016 г. за налагане на ПАМ "експулсиране", тъй като има данни, че с действията си лицето може да постави в опасност сигурността на българската държава. Съгласно чл. 46, ал. 3, ЗЧРБ в тази заповед за експулсиране не се сочат фактически основания. Освен това съгласно чл. 17, т. 1 от Директива 2011/95 не се предоставя закрила на чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. До посочения в нея срок - 21.12.2013 г. не е транспонирана в националното законодателство, поради което следва да се приложи директно Директивата. В проведеното с ответника интервю той е заявил, че е осъждан на 8 години лишаване от свобода за убийство, което съгласно чл. 12, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 от ЗУБ е още едно основание за отказване предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С обжалваното решение № 1742 от 14.03.2016 г., постановено по адм. дело № 7610/2015 г. по описа на АССГ, съдът е приел, че оспорваното административно решение № 5682/15.07.2015 г. на ДАБ е незаконосъобразно, тъй като е издадено при нарушаване на процесуалните правила и материалноправните разпоредби. Първоинстанционният съд е приел, че ДАБ неправилно е посочил в акта си, че относно молителя липсват предпоставки за предоставянето на статут на бежанец по чл. 8, ал. 9 от ЗУБ. Според съда, относно приложението на чл. 8, ал. 9 от ЗУБ, административният орган е пропуснал да отчете относимите факти по случая. Съобразявайки молбата от жалбоподателя с вх. № 1556/16.06.2015 г. до директора на РПЦ - Харманли, с която кандидатът за убежище е поискал да бъде преместен в семейната сграда на центъра заедно със съпругата му Л. Х. С. Алдин с ЛНЧ ********** /л. 19 от делото/, както и приемайки, че ДАБ не е събрал допълнително доказателства относно това дали жалбоподателят е бил женен за посоченото лице, от кога е женен, дали Л. Х. С. Алдин е подала молба за закрила и дали същата има предоставен или отказан статут на бежанец или хуманитарен статут, съдът е заключил, че е останало неизяснено от страна на ДАБ приложението на чл. 8, ал. 9 от ЗУБ. Отделно от тава, съдът е посочил, че по делото са представени още доказателства от жалбоподателя, неоспорени по съответния ред от ответника, от които е видно, че същият е сключил брак с Л. Х. С. Алдин, както и че с решение № 6534/7.08.2015 г. на ДАБ съпругата му е получила статут на бежанец /л. 71-74 и л. 99-107 от делото/. АССГ е приел също, че отказът за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут е мотивиран единствено и само с това, че е налице отрицателно становище от 17.06.2015 г. на Държавна агенция "Национална сигурност", тъй като лицето представлява заплаха за националната сигурност. Съдът е приел, че това становище е част от един сложен фактически състав, който не изключва задължението на административния орган да събере всички относими и допустими доказателства и да прецени това становище наред с всички приложени доказателства. Прието е, че становището няма задължителен характер, а от представеното такова изобщо не е ясно защо чужденецът представлява заплаха за националната сигурност. Становището и липсата на доказателства в какво точно се изразява тази заплаха, според първоинстанционният съд не могат да доведат до отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на оспорващия. Позовавайки се на чл. 12 от ЗУБ и преценявайки данните по делото, съдът е заключил, че ДАБ не е събрал доказателства за това в какво се изразява заплахата за националната сигурност от страна на оспорващия като необсъждането на относими доказателства и неприлагането им към административната преписка, води до извода, че решението е постановено при напълно неизяснена фактическа обстановка, което представлява нарушаване на процесуалните правила, а от там и на материалноправните разпоредби на ЗУБ Съдът е указал на ДАБ, че при новото разглеждане на преписката следва да извърши преценка по реда на чл. 73 от ЗУБ, съгласно която молбите за предоставяне на статут се разглеждат като най-напред се извършва преценка за предоставяне на статут на бежанец. В случай че статут на бежанец не бъде предоставен, се разглежда необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут, като следва да проведе надлежно интервю с търсещия закрила с ясно поставени въпроси за причините за подаване на молбата, за нежеланието на оспорващия за завръщането му в страната на произход, да съобрази разпоредбата на чл. 8, ал. 9 от ЗУБ. Следва също да събере допълнително информация от ДАНС в какво се изразява заплахата на търсещия закрила за националната сигурност, без да засяга поверителността на информацията и оперативния метод на събирането й и въз основа на тях да извърши обоснована преценка съответства ли съдържащата се в данните информация на понятието "заплаха за националната сигурност" на плоскостта на чл. 12 от ЗУБ и съпоставима ли е със засегнатата правна сфера на чуждестранния гражданин. Съдът е посочил, че в този смисъл е и трайната практика на ВАС. При тези съображения и приемайки, че актът е валидно издаден от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, съдът е отменил Решение № 5682/15.07.2015 г. на ДАБ, с което на Х. А. Ш., гражданин на Сирия, ЛНЧ **********, е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут и е постановил връщане на личното досие на Х. А. Ш. на ДАБ за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АССГ е неправилно, в частта му касаеща акта по отношение отказа да бъде предоставен хуманитарен статут, и правилно, в частта му, касаеща акта по отношение отказа да бъде предоставен статут на бежанец. По делото няма спор и настоящата инстанция намира, че съдът правилно е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, действащ при условията на делегация, учредена съгласно правилото на чл. 52 от ЗУБ. Няма спор и се споделя извода на съда за издаването на акта съгласно предвидените от ЗУБ изисквания за форма и съдържание. По отношение на проверката законосъобразността на акта по приложението на чл. 9 от ЗУБ и предоставянето на хуманитарен статут, първоинстанционният съд е допуснал порок при отграничаването на правното основание, посочено в административния акт като приложен материален закон. ДАБ е приел, че чл. 17, т. 1, б. "г" от Директива 2011/95/ЕС на ЕО и на Съвета е приложимия към датата на издаването на акта закон (15.07.2015 г.), тъй като тази норма не е транспонирана в националното ни законодателство в срока по чл. 29 от Директивата. Съгласно чл. 17, т. 1, б. "г" от Директива 2011/95/ЕС, гражданин на трета държава или лице без гражданство се изключват от кръга на лицата, които отговарят на условията за субсидиарната закрила, ако съществуват сериозни основания да се счита, че съответното лице представлява заплаха за обществото или за сигурността на държавата-членка, в която се намира. ДАБ е приел, че чл. 17, т. 1, б. "г" от Директива 2011/95/ЕС е достатъчно ясно, точно и безусловно правило (задължение за държавата - член) и като такова, това правило може да бъде приложено при произнасянето по молбата за закрила. Видно от мотивите към сега обсъжданото първоинстанционно решение, съдът е обсъждал фактическите констатации в административния акт относно заплахата за националната сигурност, но е пропуснал да упражни съдебен контрол върху приложения от ДАБ към 15.07.2015 г. материален закон - чл. 17, т. 1, б. "г" от Директива 2011/95/ЕС и възможността тази норма на право на ЕС да породи директен (непосредствен) ефект. Вместо това съдът е провел контрол за законосъобразност на акта с оглед приложението на чл. 12 от ЗУБ. ( Нещо повече, съдът е коментирал наличието на доказване на факта, че лицето е заплаха за националната сигурност и спрямо правото да получи статут на бежанец по реда на чл. 8 от ЗУБ. При условие, че ДАБ в акта си се позовава на изключващата клауза на чл. 17, т. 1, б. "г" от Директива 2011/95/ЕС за предоставяне на хуманитарен статут породи заплаха за националната сигурност, то разглеждането на въпроса за наличието на заплаха за националната сигурност спрямо предпоставките за предоставяне на закрила под формата на статут на бежанец се явява извън предмета на делото. С други думи статут на бежанец е отказан на кандидата, поради липса на предпоставките за това съобразно чл. 8 от ЗУБ, а не поради наличие на изключващи правото обстоятелства. Следва да се направи заключение, че АССГ е допуснал нарушение на чл. 146 от АПК във вр. с чл. 142, ал. 1 от АПК като е упражнил съдебен контрол за материалната законосъобразност на акта при неправилно възприемане на правното основание, посочено в административния акт, обусловило произнасянето на ДАБ. Липсата на мотиви относно приложението чл. 17, т. 1, б. "г" от Директива 2011/95/ЕС сама по себе си поставя в обективна невъзможност касационната инстанция да се произнесе по правилността на решението в тази му част. Отговорът на въпроса, дали чл. 17, т. 1, б. "г" от Директива 2011/95/ЕС е или не приложим закон към датата на издаване на акта, е определящ и основен за решаването на спора. По своя правен резултат липсата на мотиви на АССГ, отговарящи на поставения по делото въпрос, респ. наличието на мотиви относно неприложеният от ДАБ чл. 12 от ЗУБ, може да се приравни на подмяна на предмета на спора. Касационната инстанция не споделя и намира за неправилен и извода на АССГ, че обжалваният административен акт е издаден при "напълно неизяснена фактическа обстановка" относно установяването в какво се изразява заплахата за националната сигурност и съпоставянето й със засегнатата правна сфера на кандидата спрямо разпоредбата на чл. 12 от ЗУБ. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДАНС, ДАНС извършва дейности за защита на националната сигурност от посегателства, насочени срещу националните интереси, независимостта и суверенитета на Р. Б., териториалната цялост, основните права и свободи на гражданите, демократичното функциониране на държавата и гражданските институции и установения в страната конституционен ред. Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗДАНС, агенцията осъществява информационно-аналитична, прогностична, контролна, координационна и методическа дейност със собствена и на други държавни органи информация от значение за националната сигурност. Съгласно чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗДАНС, Държавна агенция "Национална сигурност" осъществява контролна дейност във връзка с пребиваването на чужденци в Р. Б., като дава становища по молби за предоставяне на убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила по Закона за убежището и бежанците. Съгласно чл. 58, ал. 7 от ЗУБ (ред. бр. 109/2007 г., ДВ), при получаване на молба за предоставяне на особена закрила компетентните органи задължително изискват писмено становище на Държавна агенция "Национална сигурност". ЗУБ не урежда правомощие за председателя на ДАБ или органите с делегирани правомощия по чл. 52 от ЗУБ да се произнасят, установяват или доказват самостоятелно дали лице, търсещо закрила представлява заплаха за националната сигурност, разбирана по арг. от чл. 4, ал. 1 от ЗДАНС като заплаха от посегателства, насочени срещу националните интереси, независимостта и суверенитета на Р. Б., териториалната цялост, основните права и свободи на гражданите, демократичното функциониране на държавата и гражданските институции и установения в страната конституционен ред. Видно от цитираните по - горе разпоредби на ЗДАНС и ЗУБ, може да се направи обосновано заключение, че участието на органите на ДАНС в производствата по ЗУБ е в изпълнение на задачите им по осъществяване на контролната им дейност във връзка с пребиваването на чужденците в държавата ни. С други думи, становището по молби за предоставяне на убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила по Закона за убежището и бежанците има за цел да бъда осъществен превантивен контрол и оценка на риска спрямо лицата, търсещи закрила, като по този начин се изпълнява генералната причина за съществуването на ДАНС, а именно защитата на националната сигурност. Дали кандидат има право на закрила по реда на ЗУБ при положение, че има данни, че представлява заплаха за националната сигурност, следва да бъде преценено от органите на ДАБ, но дали кандидатът представлява заплаха за националната сигурност може обвързващо да прецени и установи само ДАНС. Този касационен състав намира, че председателя на ДАБ и органите с делегирани правомощия по реда на чл. 52 от ЗУБ са обвързани и нямат право на самостоятелна преценка спрямо становището на ДАНС, получено по реда на чл. 58, ал. 7 от ЗУБ и чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗДАНС дали кандидатът за закрила е или не е лице, представляващо заплаха за националната сигурност. Нещо повече, ако се приеме, че приложим закон е чл. 17, т. 1, б. "г" от Директива 2011/95/ЕС, становището на ДАНС, че кандидатът представлява заплаха за националната сигурност, ще бъде достатъчно доказателство, от което да се изведе заключението, че са налице "сериозни основания да се счита, че съответното лице представлява заплаха за обществото или за сигурността на държавата-членка, в която се намира". В тази връзка, съображенията на АССГ относно значението на становището на ДАНС като необвързващо спрямо органите на ДАБ, касационният съд намира за необосновани и изведени в противоречие с приложимия материален закон. Касационната инстанция намира за правилни обаче изводите на съда относно приложението на чл. 8, ал. 9 от ЗУБ. Съдът правилно е отчел, че по отношение на спора за правото на кандидата на закрила под формата на статут на бежанец, ДАБ е пропуснал да изследва и да събере доказателства за отношенията между кандидата и лицето Л. Х. С. Алдин с ЛНЧ **********, както и да се произнесе по приложението на чл. 8, ал. 9 от ЗУБ в тази връзка. Възраженията на касатора, че до издаването на административния акт, кандидатът не е заявил, че на чл. на неговото семейство е предоставен статут на закрила, е неоснователен. Видно от представените доказателства по делото, Л. Х. С. Алдин с ЛНЧ ********** е придобила статут на бежанец с акт на ДАБ, съобщен на 21.08.2015 г. В тази връзка, обективно не може да се очаква от ответника да посочи преди 15.07.2015 г., когато е издаден процесния акт на ДАБ спрямо Х. А. Ш., че лицето Л. Х. С. Алдин има предоставен статут. Що се касае до възраженията в касационната жалба, че не е налице зачитаем брачен съюз между Х. А. Ш. и Л. Х. С. Алдин, то съдът намира, че същите са неоснователни. В решенето на ДАБ липсват мотиви по този въпрос и АССГ правилно е приел, че е налице пропуск на ДАБ да изследва и да се произнесе по семейния статус на Х. А. Ш. спрямо данните по преписката, че същият е сключил брак по време на престоя му в България. Нещо повече, с молбата от 16.06.2015 г. Шехмус е поискал да бъде преместен в семейната сграда заедно с "жена ми", а видно от поставената резолюция към молбата, същата е уважена с отбелязването "... да се премести в отделна стая с новото семейство...". Въпросът за семейния статус на кандидата изисква пълноценно и подробно проучване, което не може да бъде заместено чрез аргументация, изложена в хода на съдебното производство. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено и върнато на друг състава на АССГ, в частта му, касаеща акта относно отказаното право на хуманитарен статут, и оставено в сила, в останалата му част, касаеща отмяна на административното решение и връщането на преписката на ДАБ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение: