Решение № 495 от 11.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3767/2011 г.

Решение № 495 от 11.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3767/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената от "Центурион" ООД - гр. Пловдив чрез пълномощника адв. Стоян Жеков касационна жалба срещу Решение № 89 от 20.01.2011 г. на Административен съд - Пловдив, 8-ми състав, постановено по адм. д. № 1344/2010 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) с № 160901765 от 11.02.2010 г., издаден от старши инспектор по приходите при Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив на Националната агенция за приходите (НАП), потвърден и изменен с Решение № 256 от 16.04.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (Д "ОУИ"), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 35000 лева и са определени прилежащи лихви в размер на 10863,10 лв.; извършено е преобразуване на отрицателния счетоводен финансов резултат по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2007 г. със сумата от 175000 лева и са начислени лихви за невнесени в срок авансови вноски по ЗКПО за 2007 г. в размер на 29,89 лева. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилен и необоснован е изводът на съда, че е налице липса на реални доставки, поради което незаконосъобразно органът по приходите е отказал право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури и е преобразувал финансовия резултат на дружеството. Твърди се, че реалността на доставките се доказва и от последващата реализация на стоките, която също е безспорно установена по делото. В процесния РА се съдържат констатации, че последващите доставки, извършени от жалбоподателя като изпълнител, са реални и по тях законосъобразно е начислен ДДС. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и да се присъдят разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е бил Ревизионен акт № (РА) с № 160901765 от 11.02.2010 г., издаден от старши инспектор по приходите при Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив на Националната агенция за приходите (НАП), потвърден и изменен с Решение № 256 от 16.04.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (Д "ОУИ"), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 35000 лева и са определени прилежащи лихви в размер на 10863,10 лв.; извършено е преобразуване на отрицателния счетоводен финансов резултат по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2007 г. със сумата от 175000 лева и са начислени лихви за невнесени в срок авансови вноски по ЗКПО за 2007 г. в размер на 29,89 лева. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА съдът е възприел като правилни констатациите на органа по приходите и направените във връзка с тях изводи - за законосъобразни, тъй като било прието, че не е доказана реалността на доставките. Настоящата инстанция приема, че неправилно в атакуваното съдебно решение ПАС потвърждава Ревизионен акт (РА) с № 160901765 от 11.02.2010 г., издаден от старши инспектор по приходите при Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив на Националната агенция за приходите (НАП), потвърден и изменен с Решение № 256 от 16.04.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (Д "ОУИ"), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 35000 лева и са определени прилежащи лихви в размер на 10 863,10 лв.; извършено е преобразуване на отрицателния счетоводен финансов резултат по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2007 г. със сумата от 175000 лева и са начислени лихви за невнесени в срок авансови вноски по ЗКПО за 2007 г. в размер на 29,89 лева. От представените и приети без оспорване по делото писмени доказателства е доказана реалността на доставките между дружеството - жалбоподател и прекия доставчик; установена е последващата реализация. АССГ не е обсъдил представените и приети по делото писмени доказателства, а именно: доказателства, че доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице, издал е проверяваните фактури, начислил е данък по тях. Същият при извършената насрещна проверка е представил исканите доказателства, представени са издадените фактури, отчетни регистри по ЗДДС, счетоводни сметки, приемо-предавателен протокол за установяване на действително извършените СМР по видове, количества и стойности, доказателства за извършеното разплащане на цялата цена на доставката, представени са договори с работници, извършили ремонтните работи. Тези обстоятелства са потвърдени и от изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, предвид на която вещото лице е установило редовното водене на счетоводството както на жалбоподателя, така и на доставчика и е приело, че са налице законовите рамки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Доставчикът е отразил издадените фактури в отчетните регистри по ЗДДС, както в справката - декларация, така и в дневника по продажбите. Налице е безспорно плащане по фактурите. Във връзка с установяване реалността на доставките съдът едностранчиво е кредитирал свидетелските показания на работниците на обекта, като е приел липсата на отговор за отказ, а не е кредитирал показанията на свидетеля, който е дал показания, че е работил на обекта. Посочените писмени доказателства неоснователно са игнорирани от ПАС. Доставката може да бъде доказана с приемо-предавателен протокол и договор. Нещо повече, законът дори не изисква наличието нито на договор, нито на приемо-предавателен протокол. По делото е установено, че по процесните фактури, ревизираното лице е платило както данъчната основа, така и начисления данък. Фактът на плащане е констатиран и от вещото лице в своята експертиза, където е записано, че по данни от счетоводството, разплащането по всички фактури е в брой. Липсата на доказателства за извършването на предходните доставки не може да обуслови извод, че не са осъществени преките доставки, доколкото законовите изисквания за признаване право на данъчен кредит касаят конкретната доставка, а не множеството други доставки, извършени преди това. Данъкът е станал изискуем и е възникнало задължение за доставчика да го начисли, съответно и право на "Центурион" ООД да ползва данъчен кредит. По фактурите са изпълнени кумулативно всички предпоставки но чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит и тези на чл. 71 от закона за неговото упражняване, като не е налице и отрицателното условие на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за непризнаването му. Като е достигнал до друг извод и е потвърдил РА в тази му част, ПАС е постановил съдебното решение в противоречие със закона и с доказателствата по делото, което следва да бъде отменено като неправилно, ведно е потвърдения с него РА. Съдът е приел, че правилно е извършено изменение в посока увеличение на финансовия резултат на дружеството със суми по фактурите, по които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в частта по ЗДДС. От събраните по административната преписка доказателства се установява, че запитванията и отговорите касаят облагането с косвен данък, но не и с преки данъци. Разходите не са признати, тъй като доставчикът не е представил част от исканите му доказателства. Въз основа на тази фактическа констатация е направен извод, че издадените счетоводни документи са неистински, документират стопанска операция, която не е била извършена и следователно разходът не следва да се признава. Съгласно целта и смисъла на ЗКПО от значение за правилното определяне на данъчните задължения е документирането на разхода съгласно изискванията на закона. Следва да се провежда разграничение между приложението на ЗДДС и ЗКПО. Доколкото поведението на доставчика е от значение относно признаването правото на данъчен кредит по определена доставка, то не следва същото автоматично да се отнася при определяне на преките данъци. Корпоративният данък не е многофазен като косвения, поради което признаването на разхода не е обвързан от документирането на приходите при изпълнителя. В счетоводството на жалбоподателя, което е установено, че е водено редовно, е отразен извършения разход при спазване на всички изисквания на закона. Следва решението в частта, осъждаща "Центурион" ООД за заплати юрисконсултско възнаграждение на Д "ОУИ" град Пловдив в размер на 1 717,86 лв. да бъде отменено. При този изход на делото на касатора и жалбоподател в първоинстанционното производство следва да се присъдят направените от него разноски и на двете инстанции в общ размер на 2680 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение