Решение № 5063 от 30.5.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Голдън Ейпъл ООД [населено място], представлявано от Б. Димитров, чрез процесуален представител, против решение 1172/21.09.2021г., постановено по адм. дело 1218/2021г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ Р-03000320005423-091-001/26.02.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 62/20.05.2021г., на Директор на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени задължения за ДДС в общ размер на 10 508.57лв. главница и 798.89лв. лихви за забава за данъчни периоди 01.- 08.2020г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че дружеството е следвало да подаде заявление за задължителна регистрация през първия ден на започване на еднородната дейност т.е. от 03.01.2020г, а това е следвало да се извърши в срок до 10.01.2020г. Сочи се, че нормата на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС е нова и е в сила от 01.01.2020г., като последната няма обратно действие, а нейното действие е за в бъдеще. Към 01.01.2020г. РЛ не е отговаряло на критериите на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС, тъй като е започнало дейността си на 03.01.2020г. и за него е неприложима нормата на § 34 от ПЗР на ЗИД ЗКПО. Според касаторът неправилно е взет в предвид оборотът на свързани лица извършващи дейност в същите обекти за периода 01.01.2019г. 31.12.2019г. т.е. такъв преди влизане в сила на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС доначисления ДДС за процесните периоди и незаконосъобразен. Претендира се отмяна на решението на АС Варна и отмяна на оспорения РА, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директора на дирекция "ОДОП" Варна към ЦУ на НАП, в писмено становище, оспорва касационната жалба, като я счита за неоснователна. Иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 869.22лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Варна е РА Р-03000320005423-091-001/26.02.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 62/20.05.2021г., на Директор на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени задължения за ДДС в общ размер на 10 508.57лв. главница и 798.89лв. лихви за забава за данъчни периоди 01.- 08.2020г. С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу оспорения РА, като е осъдил дружеството да заплати на данъчната администрация разноските по делото. Съдът е приел следното от фактическа страна: РЛ е образувано на основание дружествен договор от 10.12.2019г. и осъществява търговия на дребно с плодове и зеленчуци. За периода 01.01.-31.07.2020г. е установено, че е отчетен общ оборот в размер на 59 973.62лв., а за периода 01.01.2019г. 31.12.2019г. по отношение на тези търговски обекти са установени данни за реализиран оборот от извършена идентична дейност от свързани дружества Бор ДЗЗД, Нар ДЗЗД, Дар ДЗЗД и Фрут ДЗЗД. Прието е, че свързаните дружества извършват последователно и непрекъснато идентична дейност и са налице обстоятелства, обосноваващи наличието на организационна обвързаност, при която лицата са действали съгласувано и между тях могат да се уговорят условия, различни от обичайните налице са условията в чл. 96, ал. 10 вр. Ал. 1 от ЗДДС, като оборота за регистрация е достигнат още през първия ден на започване на еднородната дейност 03.01.2020г. и заявлението за регистрация е следвало да се подаде на 10.01.2020г., а то е подадено на 04.08.2020г. Предвид на това е прието от ревизиращия орган, че съгласно чл. 96, ал. 10, чл. 102, ал. 1 вр. Ал. 3 и чл. 102, ал. 4 от ЗДДС дружеството дължи ДДС от датата, на която е надвишен оборота за регистрация, до датата, на която РЛ е регистрирано от органа по приходите. За да отхвърли жалбата АС Варна е подложил на анализ нормите на чл. 96, ал. 1 и ал. 10 от ЗДДС и е приел, че за да възникне задължение по чл. 96, ал. 10 от ЗДДС /нова обн. ДВ бр. 96/2019г., в сила от 01.01.2020г./, е необходимо наличие на сложен фактически състав, изискващ наличие на специфични характеристики относно лицата, характера и мястото на извършваната дейност, както и относно времевите характеристики на дейността. Прието е, че тези елементи са установени в хода на проверката на РЛ приключила с издаване на Акт за регистрация по ЗДДС, който не е бил обжалван от дружеството. АС Варна е посочил, че в жалбата дружеството е изложило доводи относно наличието на основания за регистрация по реда на чл. 96, ал. 10 вр. Ал. 1 от ЗДДС, които са вън от предмета на спора. Този въпрос е бил разрешен с издаване на Акт за регистрация по ЗДДС, необжалван от РЛ и влязъл в сила. В съдебния акт е посочено, че при неизпълнено задължение за подаване на заявление за регистрация или при забавено изпълнение на това задължение е дължим ДДС, чиито размер се определя по реда на чл. 102, ал. 3 респек. Ал. 4 от ЗДДС и се установява с РА. Според първоинстанционния съд с влезлия в сила Акт за регистрация по ЗДДС е прието, че първия ден на започване на еднородната дейност, съответно датата на която е надвишен оборота е 03.01.2020г., и предвид нормата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС заявлението за регистрация е следвало да се подаде в срок до 10.01.2020г. Подавайки заявление за регистрация на 04.08.2020г. РЛ не е спазило императивния срок. Нормата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС предвижда регистрация при съкратени срокове и не предоставя алтернативни възможности на ДЗЛ за регистрация по ЗДДС. Разпоредбата на чл. 96, ал. 1, предл. 2 е специална по отношение тази на предл. 1 от ЗДДС. В обобщение е прието, че правилно данъчния орган е приложил разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС и правилно е начислена основата за облагане с ДДС предвид нормата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС. Решението е правилно. Не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Настоящия съдебен състав на ВАС споделя изводите на съда, че въз основа на безспорно установените обстоятелства, правилно органите по приходите са приложили разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС. Съгласно същата, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1, изр. второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. При неизпълнено задължение за подаване на заявление за регистрация или при забавено изпълнение на това задължение е дължим ДДС, чиито размер се определя по правилата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС и се установява с РА. Правилно и в съответствие с представените доказателства е прието, че дружеството е достигнало прага за задължителната регистрация по ЗДДС, предвид издадения Акт за регистрация по ЗДДС 03042200259351/17.08.2020г. Предвид на тези обстоятелства, РЛ е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС на основание на чл. 96, ал. 1 изр. второ от ЗДДС в срок до 10.01.2020г., тъй като първият ден на който е започнала еднородната дейност респек. Датата на която е надвишен оборота е 03.01.2020г. След като това не е сторено в законоустановения срок, то безспорно е налице нарушение на чл. 96, ал. 1 изр. второ от ЗДДС. Следва да се има предвид факта, че цитираната разпоредбата не свързва задължението на субекта с изпълнение някъде във времето, а е посочил точно до кога може да бъде подадено заявлението, а именно в 7-дневен срок от датата на която е достигнат оборотът. Този срок категорично е задължителен, като всяко действие извършено след изтичането му следва да се приеме за процесуално бездействие за изпълнение на законоустановено задължение. Подавайки заявление за регистрация на основание чл. 96, ал. 1, изр. първо от ЗДДС на едва на 04.08.2020г., дружеството не е спазило императивно предвидения срок по чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС. Както правилно е посочил АС Варна с въведеното на 01.01.2018г. ново основание в нормата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, създаващо задължение за регистрация при съкратени срокове, законодателят не предоставя алтернативна възможност на данъчнозадължените лица за регистрация по ЗДДС. Тази норма се явява специална спрямо общия случай на задължителна регистрация по ЗДДС, инкорпориран в първото изречение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, тъй като цели защита на фискалните интереси на държавата. При реализиране на високи обороти в два последователни месеца и с неподаване на заявление за регистрация по ЗДДС в срок, задължените лица не начисляват данък върху добавената стойност за част от доставките, относно които при спазване на закона би следвало да начислят такъв в качеството си на регистрирани по закона лица. Предвид това при определяне на дължимия данък правилно е приложена разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС. Цитираната норма е специална и има санкционен характер като цели защита на фиска от неправомерно увреждане при недобросъвестно поведение на лицата неподаване на заявление за регистрация по ЗДДС в срок, при което същите не начисляват данък върху добавената стойност за част от доставките, относно които при спазване на закона бе следвало да начислят такъв в качеството си на регистрирани по закона лица. Наведените в касационната жалба доводи касаещи неправилното приложение на разпоредбата на чл. 96, ал. 10 вр. ал. 1 от ЗДДС касаят правилността на издадения Акт за регистрация по ЗДДС и както е приел и първоинстанционния съд, нямат касателство към настоящия спор, който се отнася до законосъобразността на оспорения РА, с който на дружеството са начислени допълнителни задължения по ЗДДС по реда на чл. 102, ал. 4 от с.з. Правилно е прието, че влезлия в сила акт за регистрация е стабилен административен акт и като такъв следва да се зачита разпоредената с него правна промяна по отношение адресатите му вкл. И в частта за датата на достигнатия облагаем оборот, като е недопустимо съдът да извършва контрол за законосъобразност на последния. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваният съдебен акт като валиден, допустим и правилен следва да бъде оставен в сила. При този изход от спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 869.22лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,