Решение № 7256 от 26.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1274/2011 г.

Решение № 7256 от 26.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1274/2011 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на "Давчо" ЕООД със седалище в гр. Смолян, представлявано от управителя Ангел Давчев, против решение № 2931 от 20.09.2010 г., постановено по адм. д. № 2931/2010 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-01-493 от 22.03.2010 г. на изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация" за прекратяване правата на дружеството, произтичащи от лиценз на Общността № 262 за международен превоз на товари, издаден на 5.10.2007 г., на основание чл. 11, т. 1, б. "б" от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че не е осъществен фактическия състав на вмененото нарушение, поради което изводът за законосъобразност на оспорената заповед е неправилен. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания административен акт като незаконосъобразен. Ответникът изпълнителният директор на ИА "Автомобилна администрация", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна по същество. Първоинстанционният съд е приел, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 6, ал. 6, т. 3 и ал. 8 от Наредба № 11/2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари за доказване на финансовата си стабилност. Счел е, че в резултат от неизпълнението на посоченото задължение жалбоподателят не отговаря на изискването на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози, поради което атакуваният административен акт е законосъобразен. Обжалваното решение е правилно. По силата на чл. 6, ал. 8 от Наредбата жалбоподателят е длъжен, в качеството си на лицензиран превозвач, да доказва финансовата си стабилност на всеки две години. Дружеството е следвало да изпълни това свое задължение към 5.10.2009 г. Видно от приложения доклад от 8.03.2010 г., посочен в заповедта и неразделна част от мотивите на оспорения акт, към тази дата "Давчо" ЕООД (посочено в т. 49 от приложението) не е изпълнило задължението си. Това обстоятелство не е оспорено от жалбоподателя. Както правилно е приел съда, определеният в нормативния акт срок е преклузивен, а не инструктивен. С наредбата е въведено задължение за лицензираните превозвачи да доказват финансовата си стабилност за двегодишен период, тъй като това е необходимо условие за притежаването на лиценза в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 3 от ЗАвтП. В този смисъл правилно е становището на съда по същество, че непредставянето в срок на изискуемите се доказателства за финансовата стабилност на жалбоподателя е основание за прекратяване на правата, произтичащи от предоставения му лиценз. Дружеството следва да доказва финансовата си стабилност на всеки две години от периода на лицензията, като представя изискуемите се документи в срок от един месец преди изтичане на този двегодишен срок. Правилно е прието, че административният орган няма задължение да уведомява адресата на лицензията за задължението по чл. 6, ал. 6, т. 3 от Наредбата. Прекратяването на правата, произтичащи от лиценза е в резултат от неизпълнението на задължението на жалбоподателя в рамките на посочения преклузивен срок. Вярно е, че компетентният орган не е изпълнил задължението си да уведоми жалбоподателя за започване на административното производство, но това нарушение на административнопроизводствените правила в процесния случай не е съществено. Нарушението на процесуалните правила е съществено, когато което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В случая тези признаци не са налице. Непредставянето на изискуемите се документи по чл. 6, ал. 7 от Наредбата са след изтичането на предвидения преклузивен срок, поради което липсата им пред административния орган е обусловила правото му да постанови прекратяване действието на лицензията. Доказателствената тежест за установяване наличието на финансовата стабилност към определен момент е в тежест на превозвача. Като е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд,