Решение № 13959 от 21.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16190/2011 г.

Решение № 13959 от 21.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16190/2011 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208-228 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Мария Аспарухова Матева от гр. София, против решение № 513 от 10.10.2011 г. по адм. д. № 434/2011 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № РД-15-1192 от 19.07.2000 г. на кмета на община Плевен, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. е признато правото на ползвателя Ганчо Кънчев Кънчев да придобие право на собственост върху предоставения му за ползване земеделски имот - парцел № 22-4 в местността "Плочата" по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в размер до 1000 кв. м, и е наредено да се извърши оценка на имота по реда на ПМС 234/1999 г., както и е осъдена да заплати на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Излага доводи относими към неправилност на решението. Излага чрез пълномощник Матев, че основанието въз основа на което е издадена процесната заповед, е удостоверение № 42 от 26.11.1990 г. на зам. кмета на община Плевен, по отношение на което е признато със съдебно решение, че в частта, в която се удостоверява, че е издадено в изпълнение на решение № 5 от 1990 г. на ИК на ОбНС гр. Плевен е предоставено право на ползване на Ганчо Кънчев Кънчев по ПМС № 26 от 23.04.1987 г. върху процесния имот, е неистински документ. Позовава се на решение по адм. д. № 16779/2009 г. на Върховния административен съд. Моли, да се отмени обжалваното решение и бъде върнато на АС - Плевен или се прогласи нищожността на Заповед № РД-15-1192 от 19.07.2000 г. на кмета на община Плевен, както и се отмени присъденото юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - кметът на община Плевен редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Заинтересованите страни - Ганчо Кънчев Кънчев и Марио Аспарухов Кузманов, редовно призовани не се явяват и не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на жалбата. Излага, че не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК налагащи отмяна на обжалваното съдебно решение. Излага, че съдът е преценил приложените писмени доказателства и относимата правна уредба и обосновано е приел, че оспорената заповед № РД-15-1192/19.07.2000 г. е издадена от компетентен орган и съдържа всички законоустановени реквизити и е мотивирана с посочване на правното и фактическо основание за издаването й. Смята, че в конкретния случай не са налице съществени пороци от категорията на тези водещи до нищожност на адм. акт, като са обсъдени всички предпоставки, които установяват спазване на процедурата за придобиване на недвижим имот при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и са представени от ползвателя всички необходими документи и доказателства за последващи процедури. Излага, че са налице стабилни административни актове, които са влезли в сила и при липса на доказателства или факти които да променят фактическата обстановка, обжалваната заповед с правно основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС 156/97 г. правилно е потвърдена като законосъобразна. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че подадената касационна жалба е от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 513 от 10.10.2011 г. по адм. д. № 434/2011 г. на Административен съд - Плевен, е отхвърлена жалбата на Мария Аспарухова Матева срещу Заповед № РД-15-1192 от 19.07.2000 г. на кмета на община Плевен, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. е признато правото на ползвателя Ганчо Кънчев Кънчев да придобие право на собственост върху предоставения му за ползване земеделски имот - парцел № 22-4 в местността "Плочата" по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в размер до 1000 кв. м, и е наредено да се извърши оценка на имота по реда на ПМС 234/1999 г., както и е осъдена да заплати на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Първоинстанционният съд е приел, че с жалбата е поискано прогласяване на нищожността на заповедта, като е разгледал предпоставките за нищожност и е приел, че не са налице, поради и което е отхвърлил жалбата. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения обуславящи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Производството пред административен съд е образувано по жалба на Мария Аспарухова Матева, като наследник на Любляна Атанасова Кузманова, срещу Заповед № РД-15-1192 от 19.07.2000 г. на кмета на община Плевен, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, във вр. с § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. е признато правото на ползвателя Ганчо Кънчев Кънчев да придобие право на собственост върху предоставения му за ползване земеделски имот - парцел № 22-4 в местността "Плочата" по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в размер до 1000 кв. м, с искане за прогласяване на нищожност при условията на чл. 149, ал. 5 от АПК. Първоначално Заповед № РД-15-1192 от 19.07.2000 г. на кмета на община Плевен е била обжалвана от Мария Аспарухова Матева като незаконосъобразна по реда на чл. 145 и сл. от АПК, но поради просрочие с определение № 319 от 27.04.2009 г. по адм. д. № 185/2009 г. на Административен съд - Плевен, потвърдено с определение № 2305 от 22.02.2010 г. по адм. д. № 10352/2009 г. на Върховния административен съд, жалбата е оставена без разглеждане, а производството прекратено. Административният съд е разгледал жалбата, като е изследвал основанията за нищожност на административния акт от гледна точка на основанията за оспорване по чл. 146, т. 1 -5 от АПК и доколко всяко от тях не се е проявило или е засегнато в толкова голяма степен, за да обоснове недействителност на акта и не може да породи прави последици. Съдът е установил, че процесната заповед е издадена от кмета на община Плевен, който е компетентен орган по степен, място и материя да издава актове на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г., с което е изменен Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Също така съдът е установил, че заповедта е издадена в писмена форма, съгласно изискванията на чл. 15, ал. 2 от Закона за административното производство /ЗАП/, отменен, но действащ по време на нейното издаване и е съобразена с административнопроизводствените правила по § 62, ал. 1 и 2 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г., като е съобразена заповед № РД-15-116 от 28.01.1998 г., с която е назначена комисия по ал. 1, която на 09.12.1998 г. е провела заседание, като в него под № 6509 е дала становище да се уважи молбата на Ганчо Кънчев Кънчев за придобиване на правото на собственост върху предоставената му за ползване земеделска земя. Относно приложението на материалния закон съдът е съобразил възраженията на жалбоподателката, че не е налице Решение № 5/1990 г. на ИК на ОбНС-Плевен, с което да се предоставя за ползване земеделска земя на Ганчо Кънчев, посочено в Удостоверение № 42/26.11.1990 г. на зам. кмета на община Плевен, послужило като документ установяващ правото на ползване върху процесния имот на Ганчо Кънчев. В тази връзка съдът е приел, че неправилно е становището на жалбоподателя по отношение характера на Удостоверение № 42/26.11.1990 г. Самото Удостоверение № 42/26.11.1990 г. не е правопораждащ административен акт за легитимацията на Ганчо Кънчев като ползвател на имота, а че с него се удостоверяват единствено факти и обстоятелства стоящи вън от него, както и Решение № 5/90 г. на ИК на ОНС не е свързано с признатите права на Ганчо Кънчев. Съдът е приел, че процесната заповед е издадена въз основа на Решение № 1 от Протокол № 3 от 18.01.1991 г. на Временната управа на кметство "Мизия", с което е преотстъпен имотът на Ганчо Кънчев, както и въз основа на регистъра на ползвателите при ОбНС-Плевен, извлечение, от който е приложен по делото. Съдът е приел, че това решение не е в нарушение на Решение на ВНС, публикувано в ДВ, бр. 69 от 28.08.1990 г. за налагане на мораториум за разпореждане с имоти, както и че ПМС № 26/15.05.1987 г., след като е отменено с § 1, т. 8 от преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 37 на Министерския съвет от 6 март 1991 г. за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 1991 г. - ДВ, бр. 19 от 8 март 1991 г. и е действало към 18.01.1991 г., когато е преотстъпен процесния имот на Ганчо Кънчев. Тези констатации на съда са правилни. При тези фактически обстоятелства и правни изводи съдът е приел, че оспорената Заповед № РД-15-1192 от 19.07.2000 г. е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила, съобразена е с материалния закон и неговата цел, а при нейното издаване на са се проявили пороци, които да дават основание да бъде обявена за нищожна. С касационната жалба жалбоподателката се позовава на нищожност на Удостоверение № 42/26.11.1990 г. и образувано производство по установяване на неговата нищожност, поради което производството пред ВАС е било спряно до разрешаване на този спор. Също така е представено влязло в сила съдебно решение № 167 от 27.03.2013 г. по възз. гр. д. № 846/2012 г. на Окръжен съд - Плевен, с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 4 от ГПК по отношение на Ганчо Кънчев, че Удостоверение № 42/26.11.1990 г. в частта му, в която удостоверява, че в изпълнение на решение № 5 от 1990 г. на ИК на ОбНС гр. Плевен е предоставено право на ползване на Ганчо Кънчев Кънчев по ПМС № 26 от 23.04.1987 г. върху овощна градина с площ от 1000 кв. м, съставляваща парцел 233 в м. "Плочата", в землището на гр. Плевен, е неистински документ. При тези данни касаторката чрез своя пълномощник се позовава на решение № 4956 от 04.04.2012 г. по адм. д. № 16779/2009 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, с което по идентичен случай е отменено решението на Административен съд - Плевен и е обявена за нищожна заповед на кмета на община Плевен, с която е призната правото на ползвател да придобие собствеността върху земеделска земя по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Конкретният случай е различен от посоченото решение на ВАС. Производството по издаване на Заповед № РД-15-1192 от 19.07.2000 г. на кмета на община Плевен, е започнало по заявление вх. № ПСД -94-5-212 от 23.01.1998 г. от Ганчо Кънчев Кънчев, с която е поискал извършване на оценка за придобиване на предоставена за ползване земеделска земя. Към заявлението е приложено Удостоверение № 42/26.11.1990 г. В производството по § 62, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ПМС № 456/1997 г.) е назначена комисия със заповед № РД-15-116 от 28.01.1998 г., която на 09.12.1998 г. е провела заседание, като в него под № 6509 е дала становище да се уважи молбата на Ганчо Кънчев Кънчев за придобиване на правото на собственост върху предоставената му за ползване земеделска земя. При издаване на Заповед № РД-15-1192 от 19.07.2000 г. на кмета на община Плевен и в самата заповед не е посочено като основание за предоставяне на правото на ползване на Ганчо Кънчев Удостоверение № 42/26.11.1990 г., а е съобразено Решение № 1 от Протокол № 3 от 18.01.1991 г. на Временната управа на кметство "Мизия", което е прието в съответствие с ПМС № 26/1987 г., с което е преотстъпен процесният имот на Ганчо Кънчев, както и регистъра на ползвателите при ОбНС-Плевен, извлечение от който е приложен по делото. В съответствие с § 61, ал. 2, т. 2 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ към заявлението за признаване на правата задължително се прилага документ, удостоверяващ предоставеното право на ползване. Съгласно § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ въз основа на протокола на комисията по ал. 2 кметът на общината издава заповед, с която отказва или признава правото да се придобие собственост от ползвателите. Необходимо е осъществяване на сложен фактически състав, съществен елемент в който е протокол на надлежно назначената комисия в състав, изрично определен с § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, се произнася със становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и след като установи надлежно предоставеното право на ползване, установява наличие на предпоставките по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. В случая административният съдът е проверил решението на комисията по § 62 ПЗРППЗСПЗЗ, въз основа на което е издадена и заповедта на кмета, като е установил, че правото на ползване на Ганчо Кънчев е придобито въз основа на Решение № 1 от Протокол № 3 от 18.01.1991 г., т. 9 на Временната управа на кметство "Мизия", прието в съотвествие с ПМС № 26/1987 г., което представлява акт по смисъла на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като с това решение е преотстъпен процесния имот на Ганчо Кънчев и е записан в регистъра на ползвателите при ОбНС-Плевен. При тези данни правилно съдът е приел, че лицето, в чиято полза е признато правото на трансформация на право на ползване в право на собственост, се е легитимирало като ползвател с учредено право на ползване по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Доколкото издаването на процесната заповед не е обусловено от Удостоверение № 42/26.11.1990 г., обявяването на част от това удостоверение за неистински документ, не може да обуслови нищожност на административния акт. Съдът обективно е изследвал всяко от основанията по чл. 146 от АПК и правилно е приел, че не е установено нарушение при издаване на процесната заповед, което да обуславя нищожност на административния акт, предвид предмета на производство - искане за прогласяване на нищожност по реда на чл. 149, ал. 5 от АПК. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че при приемане на Решение № 1 от Протокол № 3 от 18.01.1991 г. на Временната управа на кметство "Мизия", с което е преотстъпен имота на Ганчо Кънчев, не е в нарушение на Решение на ВНС, публикувано в ДВ, бр. 69 от 28.08.1990 г. за налагане на мораториум за разпореждане с имоти, както и че ПМС № 26/1987 г. е отменено с § 1, т. 8 от преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 37 на Министерския съвет от 6 март 1991 г. за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 1991 г. - ДВ, бр. 19 от 8 март 1991 г. и е действало към 18.01.1991 г., когато е прието решението за преотстъпване на имота. Предвид на изложените съображения обжалваното решение е законосъобразно, обосновано с оглед доказателствата по делото и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложено и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение