Решение № 4679 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16067/2013 г.

Решение № 4679 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16067/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Гошо Колев Георгиев от с. Тополяне, общ. Раднево, против решение № 183 от 18.10.2013 г. по адм. дело № 315 по описа за 2013 г. на Старозагорския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 71 от 17.06.2013 г. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Стара Загора, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Старозагорския административен съд е решение № 71 от 17.06.2013 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Стара Загора и потвърденото с него разпореждане № 233-00-355-28 от 11.04.2013 г., с което длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО е отменило влязлото в сила разпореждане № 233-00-355-1 от 06.12.2011 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на Гошо Колев Георгиев от с. Тополяне, общ. Раднево, в размер на 27.80 лв. дневно, считано от 04.11.2011 г. до 03.11.2012 г. С постановеното решение Старозагорският административен съд е отхвърлил оспорването като неоснователно, след като е обосновал правилния извод за издаване на оспорените административни актове от компетентните органи, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалноправните разпоредби на чл. 4, ал. 1, т. 8 и чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО във вр. с чл. 34, ал. 1 и чл. 36 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Жалбоподателят като лице, упражняващо трудова дейност като общински съветник и получаващо възнаграждение, подлежи на задължително социално осигуряване за всички социални рискове и няма право да получава парично обезщетение за безработица. Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания за материалноправни нарушения. Първоинстанционният административен съд е приложил правилно разпоредбата на чл. 54ж, ал. 2, т. 2 от КСО (нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.), която овластява органа, който е издал разпореждането за отпускане на парично обезщетение за безработица, да го отмени, когато се установи, че обезщетението е било неправилно отпуснато. Разпореждане № 233-00-355-28 от 11.04.2013 г. е издадено от определеното длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО в рамките на материалната му компетентност, предоставена от закона. Във връзка с възражението на жалбоподателя за нищожност на оспореното разпореждане предвид произнасянето по спора с влязло в сила съдебно решение, съдът е констатирал, че с решение от 12.12.2012 г. по адм. дело № 340/2012 г., оставено в сила с решение № 4388 от 28.03.2013 г. по адм. дело № 1359/2013 г. на Върховния административен съд, спорът за законосъобразното отпускане на паричното обезщетение за безработица не е бил разгледан по същество. Съдът е отменил решение № 102 от 26.07.2012 г. на Ръководителя на ТП на НОИ - Стара Загора и на процесуално основание е обявил за нищожни потвърдените с него разпореждания на ръководителя на осигуряването за безработица поради издаването им в нарушение на изискванията за материална компетентост, установени с чл. 54ж, ал. 1 от КСО (редакция - ДВ, бр. 100 от 2010 г.) и чл. 6, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (редакция - ДВ, бр. 67 от 2009 г.). Несъобразено с материалния закон е поддържаното от жалбоподателя становище, че общинският съветник не извършва трудова дейност, получените месечни суми в това му качество не представляват трудово възнаграждение и липсва основание за задължително социално осигуряване. На основание чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО (редакция - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила към 04.11.2011 г.) лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Като трудова дейност за целите на задължителното обществено осигуряване се определя не само упражняваната по трудово правоотношение, но и упражняваната без трудово правоотношение на приравнените от закона основания. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1, в случая по чл. 4, ал. 1, т. 8. Внасянето на осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8 се извършва съгласно чл. 6, ал. 3: върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Към момента на упражняване на правото на парично обезщетение за безработица със заявление от 30.11.2011 г. жалбоподателят е бил общински съветник и видно от представената справка от регистъра на осигурените лица, е бил осигуряван. С оглед заместителния характер на паричните обезщетения от ДОО лицето няма право на парично обезщетение за безработица за времето, през което упражнява дейност на изборна дължност като общински съветник и получава възнаграждение. Упражняването на трудова дейност от заемащото изборна длъжност лице и задължителното обществено осигуряване върху месечно възнаграждение е правоизключващ юридически факт от хипотезиса на чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО. Като е приел, че оспорените административни актове са издадени в съответствие с материалния закон и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Старозагорският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,