Решение № 12672 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9838/2016 г.

Решение № 12672 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9838/2016 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Арес - 87" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. П., представлявано от управителя, чрез процесуален представител, против решение № 238 от 20.06.2016 г., постановено по адм. дело № 648/2015 г. по описа на Административен съд П. С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, като се иска неговата отмяна. Претендират се и направените разноски за две съдебни инстанции. Ответната страна - заместник - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и претендира сторените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава аргументирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК и данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба на "Арес - 87" ЕООД срещу против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014, изх. № 02-140-2600/3211 от 28.09.2015 г., на заместник - изпълнителния директор на държавен фонд "Земеделие", в частта с която е отказано оторизиране на суми по схема за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 15 144.23 лева и по плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони /НР 1/ в размер на 12 756.51 лева. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената в чл. 59 от АПК форма. При издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправни разпоредби, които мотивират неговата отмяна. Прието е, че относими към случая са разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, съгласно които Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане към мерки СЕПП, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено, съответно по мярка НР 1 са относими разпоредбите на чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони", когато за площта са подадени две или повее заявления и спорът между засегнатите кандидати не е разрешен. В случая по конкретно посочените 23 на брой БЗС-та са подадени повече от едно заявление и застъпването на площите не е отстранено, която констатация на административния орган е подкрепена и от заключението на вещото лице. Именно във връзка с изложеното съдът е отхвърлил подадената пред него жалба. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно приложимата редакция на чл. 17 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания / Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г./, когато при извършване на кръстосани проверки Разплащателната агенция установи застъпване (пресичане на границите) на два или повече блока на земеделски стопанства, изпраща на кандидатите, които са ги заявили, уведомителни писма за установените застъпвания, като уведомителните писма съдържат таблица за установените застъпвания. Когато кандидатът се яви в ОПМСП, той попълва "Декларация за изясняване на принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин". Към декларацията се прилагат документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване на застъпените площи. Когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, и когато никой от кандидатите не е предоставил такива документи, Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18 отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009. Съгласно приложимата редакция на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. когато след прилагане на процедурата по чл. 17 останат заявени във физическия блок площи, за които не е установено кой е ползвател, Разплащателната агенция въвежда данните от всички подадени по реда на чл. 17, ал. 6 декларации и документи за правно основание и извършва повторна проверка, при която съпоставя заявените блокове на земеделските стопанства с общата допустима за подпомагане площ на физическите блокове съгласно Наредба № 2 от 17 февруари 2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (ДВ, бр. 15 от 2015 г.), в рамките на физическия блок. Когато общата допустима за подпомагане площ на физическия блок е по-голяма или равна на общата площ на заявените блокове на земеделските стопанства, изплаща субсидия за заявените блокове на земеделските стопанства в този физически блок. Според ал. 2 на същия чл. ако при проверката по ал. 1 се установи, че общата площ на допустимите за подпомагане въз основа на административните проверки блокове на земеделските стопанства надвишава общата допустима за подпомагане площ на физическия блок, Разплащателната агенция отказва изплащането на субсидии за разликата. В този случай се извършва пропорционално намаление на допустимите за подпомагане площи на всички блокове на земеделските стопанства в рамките на допустимата площ от физическия блок. В конкретния случай видно от приложените по делото доказателства в 23 от заявените от касационния жалбоподател БЗС-та е налице застъпване с БЗС-та, заявени за подпомагане от "Виста - БП" ООД, П. С. Ш., Б. А. Б. и Б. С. Ш.. В случая съдът не е изяснил в пълнота спорните въпроси по делото относно застъпванията на БЗС, а именно дали административният орган, след като е приложил процедурата по чл. 17, ал. 1 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. е изпълнил и задълженията си по чл. 18 от същата наредба, в приложимата й редакция. Напротив приел е законосъобразността в действията на административния орган. Не е изяснено 23 те броя БЗС-та в кои физически блокове се намират, нито дали общата допустима за подпомагане площ на заявените БЗС-та надвишава общата допустима за подпомагане площ на физическите блокове в които се намират. Като не е изследвал въпроса в кой физически блок/блокове попадат БЗС-та и респективно дали общата допустима за подпомагане площ на тези БЗС-та надвишава общата допустима за подпомагане площ на физическите блокове в които се намират, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това налага отмяна на неговото решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав във връзка с указанията на настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение