Решение № 9735 от 10.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12623/2013 г.

Решение № 9735 от 10.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12623/2013 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производствто е по чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и по чл. 176 АПК по искания от 11.03.14 г. и 03.04. 14 г. на Михаил Богомилов Димитров за тълкуване и допълване на решение № 3100/05.03.14 г. по адм. д. № 12623/13 г. по описа на Върховния административен съд. Ответниците по исканията Ангел Асенов Витков и Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/-София не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на исканията. Върховният административен съд намира исканията процесуално допустими и като ги разгледа по същество, констатира: По искането за тълкуване на решението: Искането е неоснователно. С решение № 3100/05.03.14 г., постановено в касационното производство адм. д. № 12623/13 г., Върховният административен съд е оставил в сила решение № 4818/15.07.13 г. по адм. д. № 4397/12 г. по описа на Административен съд София-град в обжалваната му с касационната жалба на Михаил Богомилов Димитров част, с която оспорването на същия срещу Заповед № РД-18-4/11.01.12 г. на Изп. директор на АГКК-София е отхвърлено в частта на нанесената в кадастралната карта граница между имоти с идентификатори 11884.5616.48 и 11884.5616.51. Съгласно чл. 251 ГПК, приложим в съдебноадминистративното производство на основание чл. 144 АПК, на тълкуване подлежат неясните съдебни актове, т. е актовете от чиито мотиви и диспозитив не може да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена в съответния съдебен акт воля на съда по правния спор. При постановяване на касационното решение тричленният състав на Върховния административен съд се е произнесъл в рамките на касационното оспорване като е проверил правилността на обжалваното първоинстанционното решение в обжалваната с касационната жалба част. Съществуващата в имота сграда със самостоятелен идентификатор по одобрената с обжалваната заповед КК не е била предмет на оспорване по първоначалната жалба и тази сграда е спомената в мотивите на касационното решение по повод касационното оплакване за постановяване на първоинстанционното решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В тази част на мотивите касационният състав е констатирал, че подаденото след срока по чл. 49, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ допълнение към първоначалната жалба за оспорване КК и в частта на сградата е недопустимо, като е посочил, че в частта по отношение нововъведения с допълнението самостоятелен обект на кадастъра КК е влязла в сила, предвид което касационното решение е ясно и не се налага тълкуването му. По искането за допълване на решението: Искането е неоснователно. Съгласно чл. 176, ал. 1 АПК, когато не е произнесъл по цялото искане, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. По смисъла на посочената разпоредба непълно е решението, което не изчерпва предмета на делото и след постановяването му, спорът остава частично неразрешен. Предмет на касационното производство е повдигнатият с касационната жалба спор относно правилността на първоинстанционното решение. Като е оставил по съображения за липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК обжалваното решение в сила, тричленният касационен състав се е произнесъл по целия предмет на касационното производство. С това са преклудирани всички фактически твърдения в касационната жалба, с които е обоснована неправилността на обжалваното решение. С искането за допълване се претендира допълване на мотивите на касационното решение и промяна в резултата по делото. Това искане не попада в хипотезата на чл. 176, ал. 1 АПК, тъй като постановяването на допълнително решение, с което касационната жалба да бъде уважена на необсъдено фактическо твърдение в нея, е недопустимо поради забраната съдът сам да отменя постановеното по предметния в съответната инстанция спор свое решение. Воден от изложеното и на основание чл. 251, ал. 4 ГПК вр. с чл. 144 АПК и чл. 176, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение