Решение № 7001 от 27.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на началник отдел Оперативни дейности Пловдив в главна дирекция Фискален контрол ЦУ на НАП, чрез юрк. Чардакова - Джутова, срещу Решение 814/01.11.2022 г. на Административен съд Пазарджик, постановено по адм. дело 670/2022 г., с което, по жалбата на Вам петрол ЕООД, [ЕИК], гр. Пазарджик, [адрес], представлявано от управителя М. Петраков, чрез адв. Борисов, е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-94-0012257/15.04.2022 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Пловдив в главна дирекция Фискален контрол" при ЦУ на НАП, потвърдена с Решение ГДФК-44/16.05.2022 г. на директора на дирекция Оперативни дейности в цитираната главна дирекция. Въведено е касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК - постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон. Заявено е несъгласие с извода на съда, че мотивите на органа за продължителността на ограничителната мярка са оскъдни и бланкетни, аргументирано с възпроизвеждането им в съдържанието на касационната жалба. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждането на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба, Вам петрол ЕООД, не ангажира становище в настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за нейната допустимост и неоснователност. Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Пред Административен съд Пазарджик е оспорена ЗНПАМ ФК-94-0012257/15.04.2022 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Пловдив в главна дирекция Фискален контрол" при ЦУ на НАП, потвърдена с Решение ГДФК-44/16.05.2022 г. на директора на дирекция Оперативни дейности в цитираната главна дирекция, с която е разпоредено запечатване на търговски обект бензиностанция и газстанция, намиращ се в с. Мало Конаре, област Пазарджик, ул. Първа 10, стопанисван от Вам петрол ЕООД и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Според фактическите установявания на Административен съд Пазарджик на 09.04.2022 г. в 12,45 ч. е извършена оперативна проверка на обекта, намиращ се на посочения адрес, в рамките на която е осъществена контролна покупка на течност за чистачки на стойност 3 лв., платени в брой от инспектор по приходите и получени от обслужващия бензиностанцията Б. Георгиев, за което не е издаден фискален бон от монтираното и функциониращо в същия фискално устройство. За извършената покупка е следвало да бъде издаден фискален бон с 0171308/09.04.2022 г. с този номер след легитимацията от проверяващия екип е изведен финансов х отчет с общ оборот в размер на 1733,33 лв. Констатирана е фактическа наличност в касата на 1736,33 лв. Съобразителната част на акта сочи площта на търговския обект - 1200 кв. метра, осъществяването на зареждане с течни горива акцизна стока с висок фискален риск с възможност за реализиране на високи обороти предвид ежедневното търсене на стоките, значителният оборот, реализиран за кратък период, сочещ голяма посещаемост на обекта, данните за извършени нарушения по чл. 26, ал. 1, т. 8 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., чл. 33, ал. 1, чл. 7а, ал. 3 вр. чл. 118, ал. 1, т. 4 ЗДДС, обосноваващи необходимост от коригиране на неправомерните деяния, допуснати от проверявания търговец. С обжалваното решение съдът е отменил административния акт като е приел, че той е издаден от компетентен орган по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, в предписаната от закона форма и изисквания за съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, но в нарушение на материалния закон и на неговата цел чл. 22 ЗАНН и чл. 6 АПК. При безспорно установения факт на неиздаване на фискална касова бележка от функциониращото в обекта фискално устройство съдът е намерил, че административният орган не е изложил мотиви относно необходимостта от действие на мярката с продължителност от 14 дни. Решението е правилно. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които осъществяват продажби чрез електронен магазин. С аргумент от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. При оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове чл. 169 АПК. Безспорно, при определяне продължителността на срока на наложената ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС запечатване на обект административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като законодателят му предоставя възможност да избере между няколко възможни решения, всяко от които е в различна степен целесъобразно. Според ТР 4 от 22.04.2004 г. по т.д. 4/2002 г. на Общо събрание на съдиите от Върховния административен съд, въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения, съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяната на акта. Актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки, включва и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона. От изложеното следва, че за да бъде осъществен съдебният контрол по чл. 169 АПК, определеният от административния орган срок на налагане на ПАМ следва да бъде мотивиран с конкретните факти и обстоятелства, установени от него във връзка с извършеното нарушение, както правилно е приел административният съд. В разглеждания случай в заповедта за налагане на ПАМ са изложени мотиви във връзка с определения срок от 14 дни, според които той е съобразен с тежестта на нарушението, изразяващо се в неспазване на реда за издаване на фискална касова бележка, с площта на обекта, с характера на осъществяваната търговия с акцизни стоки, значителния оборот, реализиран на 09.04.2022 г. до обяд. Така изложените мотиви не съответстват на обективно установените по делото факти и обстоятелства. Проверката е извършена в средата на работния ден и въпреки значителния размер на реализираните от началото му приходи в обекта неотчетена е единствено сумата от 3 лв. по контролната покупка без административният орган да е изследвал дейността на търговеца в по-общ план клиентела, наличие на други, макар и различни нарушения, среднодневен и месечен оборот. От съображенията във връзка със срока на ПАМ не става ясно въз основа на какви критерии поведението на търговеца е възприето като трайно /касае се за инцидентно нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.а ЗДДС/ и как именно за 14 дни ще се промени организацията на работа в търговския обект по начин, гарантиращ законосъобразното отчитане на всички продажби. Изводите на съда за несъответствието на наложената ПАМ с тежестта на нарушението и несъобразяването й с принципа на пропорционалност съответстват на приетото от СЕС в неговото решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 (т. 50, т. 51). Като е мотивирал незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата като незаконосъобразна, Административен съд Пазарджик е постановил правилно решение, което не страда от порока, заявен в касационната жалба. При условията на чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Първо отделение,