Решение № 3837 от 1.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 280/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на кметство село Обединение, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново, чрез адв. И. Илиев, срещу решение 280 от 09.11.2023 г. по адм. дело 494/2023 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е: 1) отменен по жалба на земеделски производител (ЗП) Й. Михайлов от с. Обединение мълчалив отказ на кмета на кметство с. Обединение по искане с вх. 19/14.07.2023 г., относно искане да се определи на маршрута на движение на притежаваните от ЗП селскостопански животни: едър рогат добитък (ЕРД) от животновъдния обект до достигане на тревни площи за паша, съгласно чл. 133, ал. 2, т. 8 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) във връзка с чл. 86 от Наредба за опазване на околната среда на територията на община Полски Тръмбеш; 2) върната делото като преписка за произнасяне в 14-дневен срок на кмета на кметство с. Обединение по искането, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. В касационната жалба и писмени бележки се излагат доводи срещу оспорения съдебен акт, навеждащи на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Възразява се, че кметът на кметство не е оправомощен да определя маршрути за движение на ЕРД извън населеното място, каквото искане му е било отправено, а само вътре в населеното място по аргумент от чл. 133, ал. 2, т. 8 от ЗМВД и чл. 4, т. 10 от Наредба за обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни, приложима към случая. Ответникът по касационната жалба ЗП Й. Михайлов в писмен отговор, чрез адв. К. Петрова, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира съдебни разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу мълчалив отказ на кмета на кметство с. Обединение да се произнесе по искане вх. 19/04.07.2023 г. от ЗП Михайлов за определяне на маршрута на движение на притежавани от него селскостопански животни ЕДР. В законоустановения 14-дневен срок по АПК, изтекъл на 18.07.2023 г., кметът не се е произнесъл по подаденото искане с изричен акт, което е възприето от ЗП като мълчалив отказ съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК. Михайлов е подал жалба до АС Велико Търново с вх. 5905/11.08.2023 г. в едномесечния срок по чл. 149, ал. 2 от АПК. Административният съд е отменил мълчаливия отказ, като е приел същия за незаконосъобразен и е изложил мотиви за приложението на чл. 133, ал. 2, т. 8 от ЗВМД, чл. 86 от Наредбата за опазване на околната среда на територията на Община Полски Тръмбеш и чл. 4, т. 10 от Наредбата за обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни на територията на Община Полски Тръмбеш, приета с решение 199 по Протокол 13 от 26.11.2020 г. Решението на АС - Велико Търново е валидно и допустимо, а разгледано по същество правилно. Мотивите на съда се споделят от касационната инстанция, която препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Правилно съдът е приел, че в случая е приложим чл. 133, ал. 2, т. 8 от ЗВМД (доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.), съгласно който кметовете и кметските наместници са длъжни да определят маршрута на движение на животните от животновъден обект и/или сборни стада по улиците на населените места. В разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от ЗВМД е предвидено, че общинските съвети определят с наредба обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни по смисъла на Закона за животновъдството на територията на съответната община. Към датата на подаване на искането, е била приложима Наредбата за обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни на територията на Община Полски Тръмбеш (Наредбата), приета с решение 199 по Протокол 13 от 26.11.2020 г. на общинския съвет, на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 133, ал. 1 от ЗВМД във връзка с Наредба 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти (§3 от ПЗР на Наредбата). Съгласно чл. 4, т. 10 от Наредбата, кметът на общината, кметовете на населените места или упълномощени от тях длъжностни лица са длъжни да определят маршрута на движение на животните от сборни стада по улиците на населените места. По смисъла на § 1, т. 36 от ПЗР на ЗВМД, "Животновъден обект" е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории. В случая, ЗП е поискал на основание чл. 133, ал. 2, т. 8 от ЗВМД във връзка с чл. 86 от Наредба за опазване на околната среда на територията на Община Полски Тръмбеш, кметът на кметство с. Обединение да определи маршрут на движение на притежаваните от него селскостопански животни ЕРД от животновъдния му обект до достигане на тревни площи за паша. От кмета на кметството на основание чл. 133, ал. 2, т. 8 от ЗВМД е следвало да бъде издаден изричен акт, с който да бъде определен маршрутът на движение на животните или с който да се постанови отказ от определянето му. Не е допустимо едва във фазата на съдебно обжалване касаторът да излага своите мотиви за мълчаливия отказ по подадената молба. Също така, не може да се откаже произнасяне по искането, само поради позоваването от ЗП на чл. 86 от отменения Раздел II Селскостопански животни на Наредбата за опазване на околната среда на територията на Община Полски Тръмбеш (отм. с § 6 от ПЗР на Наредбата), който също задължава кметовете на населени места да определят със заповед терените за паша и маршрутите за придвижване на животните до тях. Касаторът не е изпълнил задължение, вменено му по силата на чл. 133, ал. 2, т. 8 от ЗВМД и чл. 4, т. 10 от Наредбата. Позоваването във фазата на касационно обжалване на заповед 3/03.05.2023 г. на кмета на кметство с. Обединение, с която е отменена заповед 4/17.06.2021 г. на същия, с мотив, че кметът определя маршрута на движение на животните само по улиците на населеното място, не е достатъчно, за да обоснове законосъобразност на процесния мълчалив отказ. От съдържанието на молбата на ЗП не се установява същият да иска да се определи маршрут за движение на животните извън населеното място, още повече, че в същия смисъл е и чл. 133, ал. 2, т. 8 от ЗВМД, на който ЗП се е позовал. Видно от представеното удостоверение за регистрация на животновъден обект 188/16.10.2020 г. (л. 17 по адм. дело 280/2024 г.) издадено от ОДБХ - Велико Търново, ответникът по касация има регистриран такъв, намиращ се в с. Обединение, Област Велико Търново, в УПИ I, кв. 112, т. е. в рамките на населеното място. Както посочва ответникът, в чл. 133, ал. 2, т. 7 от ЗВМД има установено задължение на касатора да не допуска да се нарушава определеният маршрут за извеждане на животните на паша, което означава, че такъв следва да бъде определен. Предвид изложеното, правилен е изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на процесния мълчалив отказ. Не се установяват визираните касационни основания и решението на АС - Велико Търново, следва да се остави в сила. На ответника по касация следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 280 лв. за адвокатско възнаграждение. Разноски за първата инстанция са вече присъдени с решението на АС - Велико Търново. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение,