Решение № 5813 от 24.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6961/2011 г.

ВАСVII отделение24.04.2012 г.докладчик т Таня Вачева

Диспозитив

Обезсилва решение № 1194 от 15.03.2011 г., постановено по адм. д. № 6493/2010 г. по описа на Административен съд - София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: Оставя без разглеждане жалбата на Евгений Владимирович Самохин, гражданин на Руската Федерация, срещу писмо изх. № 12-06-1943-7 от 30.07.2010 г. на директора на Държавната агенция за българите в чужбина. Прекратява производството по делото. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5813 от 24.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6961/2011 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на председателя на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), чрез пълномощника си, против решение № 1194 от 15.03.2011 г., постановено по адм. д. № 6493/2010 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменено негово писмо изх. № 12-06-1943-7 от 30.07.2010 г. за отмяна на удостоверение № 20070718019 за български произход на руския гражданин Евгений Владимирович Самохин. Релевират се доводи за нищожност на решението като постановено по различен от оспорения предмет. Алтернативно се изразява становище за неговата неправилност поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Поддържа се довод, че оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на оспорване. Иска се обезсилване на решението или отмяната му като неправилно и произнасяне по същество. Ответникът Евгений Владимирович Самохин не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за основателна по изложените в нея съображения. Предмет на жалбата пред първоинстанционния съд е писмо изх. № 12-06-1943-7 от 30.07.2010 г., с което председателят на Държавната агенция за българите в чужбина е информирал заместник-министъра на правосъдието в качеството му на председател на Съвета по гражданство, че анулира свое писмено становище от 2008 г., потвърждаващо българския произход на руския гражданин Евгений Владимирович Самохин. Производство пред административния орган е започнало по молбата на Самохин за признаване на българско гражданство, подадена в Министерството на правосъдието през 2006 г., по която е образувана преписка № 12421/2006 г. В хода на съгласуване на становищата с държавните институции, предвидени в процедурата по Закона за българското гражданство, Държавната агенция за българите в чужбина е дала положително становище за българския произход на лицето през 2008 г., за което не се спори. Председателят на Държавната агенция за българите в чужбина е издал и удостоверение за български произход № 20070718019. През 2010 г. Съветът по гражданство отново е разгледал заявлението на Самохин, като по искане на председателя на СГ в Държавната агенция за българите в чужбина е направена проверка, за да обоснове положителното си становище за българския произход на Самохин, дадено през 2008 г. В хода на проверката е установено, че преписката за това лице липсва, за което е сезирана Националната следствена служба. Именно във връзка с отправеното от председателя на Съвета по гражданство питане въз основа на какви доказателства Агенцията е дала положителното си становище, председателят на ДАБЧ е издал оспореното писмо изх. № 12-06-1943-7 от 30.07.2010 г., в което е уведомил заместник-министъра на правосъдието, че преписката по искането на Самохин липсва в ДАБЧ и не могат да мотивират становището си от 2008 г., поради което Агенцията анулира това си становище. За да постанови решението си, АССГ е приел, че е налице годен на съдебен контрол административен акт по чл. 21, ал. 3 от АПК, както и че първоначалният жалбоподател има правен интерес от оспорване на цитираното писмо. За да достигне до този правен извод, съдът е анализирал издаденото от директора на ДАБЧ удостоверение № 20070718019 за български произход на Евгений Самохин, което обаче не е предмет на жалбата. Като е приел, че не са налице основанията за възобновяване на влязъл в сила индивидуален административен акт по чл. 99 и сл. от АПК, първоинстанционният съд е отменил оспореното писмо изх. № 12-06-1943-7 от 30.07.2010 г. на директора на ДАБЧ, но е приел, че с него се отменя удостоверение № 20070718019 за български произход на руския гражданин Евгений Владимирович Самохин. Удостоверението за български произход № 20070718019, издадено от директора на Агенцията на основание чл. 5, ал. 1, т. 8 от Устройствения правилник на ДАБЧ не е оспорено от жалбоподателя Самохин. Самият административен орган не оспорва това обстоятелство. Видно от изложените в касационната жалба твърдения, председателят на Държавната агенция за българите в чужбина не оспорва обстоятелството, че издаденото от него удостоверение не е отменено. То не е предмет на обжалваното писмо. Предмет на съдебен контрол е писмо изх. № 12-06-1943-7 от 30.07.2010 г. на председателя на ДАБЧ до председателя на Съвета по гражданство към Министерството на правосъдието, което има уведомителен характер и не представлява годен за оспорване административен акт. С него не се засягат по никакъв начин законни права и интереси на Евгений Самохин. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Закона за българското гражданство придобиването, възстановяването или освобождаването от българско гражданство се извършва по молба, подадена до министъра на правосъдието. Молбите и предложенията се разглеждат в Съвета по гражданството при Министерството на правосъдието, който дава мнение. Въз основа на това мнение министърът на правосъдието прави предложение до Президента на Република България за издаването на указ или за отказ за издаването на указ за придобиване, възстановяване или освобождаване от българско гражданство. Крайният акт на регламентираната процедура по глава V от Закона за българското гражданство е указът на президента, който не подлежи на съдебен контрол. Законът за българското гражданство регламентира административната процедура, подготвяща акта на Президента на Република България, в която са определени компетентни органи и длъжностни лица, очертават се правомощията им в рамките на административното производството, както и срокове за осъществяването им. В това производство действия извършват органът със специална компетентност - Съветът по гражданството. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗБГ този орган се ръководи от председател - заместник-министър на правосъдието, и членове - по един представител на Министерството на правосъдието, Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на здравеопазването и на Държавна агенция "Национална сигурност", Държавната агенция за българите в чужбина и Държавната агенция за бежанците. Всеки един от членовете на Съвета участва в обсъжданията и вземането на колективни решения чрез своите становища. Именно в качеството си на чл. на Съвета по гражданство Държавната агенция за българите в чужбина е дала писмено становище, потвърждаващо българския произход на Евгений Самохин, и именно в това си качество Агенцията - чрез нейния директор, е анулирала това си становище с оспореното в производството писмо изх. № 12-06-1943-7 от 30.07.2010 г. на председателя на ДАБЧ до председателя на Съвета по гражданство към Министерството на правосъдието. Всички членове на Съвета дават мнение и становища по молбите и предложенията, свързани с българското гражданство. Ето защо, в настоящия случай обжалваното писмо не съдържа волеизявление на компетентен орган с изпълнително-разпоредителни функции, свързани с българското гражданство. Липсва правна норма в Закона за българското гражданство, която да допуска обжалване на становище на чл. на Съвета по гражданството, същото е част от производството по придобиване на българското гражданство, завършващо с акт на президента на Република България. Обжалваното писмо няма характер на индивидуален административен акт, нито е властническо волеизявление за отказ да се издаде документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, както е приел решаващия съд. Становището на директора на Държавната агенция за българите в чужбина е част от процедурата по придобиване на българско гражданство, регламентирана от чл. 33 от Закона за българско гражданство, тя не завършва с издаване на индивидуален административен акт. Не е предвиден специален контрол на актовете на този орган, създаден за целите и в изпълнение на Закона за българското гражданство. Преценката дали актът подлежи на оспорване задължително се свързва с изследване на правния характер на акта и по-специално дали има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК - изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Административният съд - София град, приемайки, че оспореното писмо е за отмяна на удостоверение № 20070718019 на председателя на ДАБЧ, е разгледал по същество законосъобразността именно на удостоверението, с което е изместил предмета на съдебния контрол. Писмо с изх. № 12-06-1943-7 от 30.07.2010 г. на директора на Държавната агенция за българите в чужбина, предмет на подадената първоначална жалба, не е годен за оспорване административен акт, поради което и жалбата е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което подлежи на обезсилване. Вместо него, при изяснена фактическа обстановка, следва да се постанови друго, с което жалбата на Евгений Владимирович Самохин срещу писмо изх. № 12-06-1943-7 от 30.07.2010 г. на председателя на Държавната агенция за българите в чужбина следва да се остави без разглеждане като недопустима и производството по делото да бъде прекратено. Воден от горното, Върховният административен съд,

Цитирани разпоредби

1