Решение № 5358 от 2.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение 611 от 06.12.2021 г., постановено по административно дело 918/2021 г., Административен съд Хасково е отхвърлил жалбата на С. Ангелова от [населено място], [улица], против решение 1012-26-328-1/16.08.2021 г., издадено от директора на ТП (Териториално поделение) на НОИ (Националния осигурителен институт) - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата срещу задължителни предписания ЗД-1-26-00962554/14.07.2021 г. на контролен орган на ТП на НОИ Хасково. Така постановеният съдебен акт е атакуван с касационна жалба от С. Ангелова, подадена от пълномощника й адвокат Челебиев. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли атакувания съдебен акт да бъде отменен и вместо него да се постанови нов, с който да бъдат отменени процесното решение на директора на ТП на НОИ Хасково и потвърдените с него задължителни предписания. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за съдебното производство пред двете инстанции, представляващи заплатени адвокатско възнаграждение и държавни такси. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ Хасково, действащ чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Стойчева, в писмена молба оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на атакувания с нея съдебен акт, като моли жалбата да бъде отхвърлена, а съдебното решение да се потвърди. Възвежда и претенция за присъждане на разноски в полза на ТП на НОИ Хасково за юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение на Административен съд Хасково, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС) в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по случая. С. Ангелова е регистрирана като самоосигуряващо се лице земеделски стопанин, от 22.04.2019 г. с дейност отглеждане на домашни птици. След извършена справка към 31.05.2021 г. е установено, че тя няма вписан/регистриран животновъден обект. Ангелова е декларирала към 22.04.2019 г., че ще отглежда 42 броя птици, към 27.01.2020 г. е заявила 35 броя птици, а към 27.01.2021 г. че има намерение да засее картофи с площ 0,800 ха. Подадените данни за нея по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за вид осигурен за периода 22.04.2019 г. 30.04.2021 г. са с код 13 (регистриран земеделски производител). Във връзка с постъпил на 21.05.2021 г. сигнал от отдел Пенсии е извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) на С. Ангелова и е съставен констативен протокол от 02.06.2021 г. от контролен орган на ТП на НОИ Хасково. На същата дата тя декларирала, че не е сяла картофи и не може да представи документи за доказване на приходи и разходи. На база на установеното са издадени процесните задължителни предписания от 14.07.2021 г., с които контролният орган на ТП на НОИ Хасково е предписал на С. Ангелова да подаде в НАП декларация за заличаване на неоснователно подадената информация по чл. 5, ал. 4 от КСО, съдържаща данни за периода 01.04.2019 г. 30.04.2021 г. с код 13 (регистриран земеделски стопанин) за вид осигурен. Контролният орган е приел, че Ангелова не отговаря на изискванията на § 1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО, според която регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Посочено е още, че отглежданата от Ангелова продукция е за лични нужди, а не с цел продажба, което рефлектира върху статута й на земеделски производител по смисъла на КСО. Прието е, че тя не е упражнявала трудова дейност, която да е основание за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, и съответно не е осигурено лице. Предписанията са връчени на техния адресат и оспорени от него пред директора на ТП на НОИ Хасково, който с обжалваното пред първоинстанционния съд решение от 16.08.2021 г. е отхвърлил жалбата на Ангелова. В мотивите си е посочил, че макар жалбоподателката да е регистрирана като земеделски стопанин, последното не е достатъчно да обоснове възникване на осигурително правоотношение, понеже тя не попада в обхвата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, предвид липсата на регистриран животновъден обект по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД). Стопанството й било определено като такова за добив на суровини и храни за лична консумация, поради което нямала право да предлага на пазара произведените суровини и храни по аргумент от чл. 13, ал. 4 от Закона за животновъдството, което от своя страна води до липса на предпоставките, обуславящи права на самоосигуряващо се лице. За да не уважи сезиралата го жалба от Ангелова срещу решението на директора на ТП на НОИ - Хасково, Хасковският административен съд е формулирал решаващ извод за неговата и потвърдените с него предписания законосъобразност, като издадени от компетентни органи в изискуемата форма, при спазени административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е изложил мотиви за липса на упражняване на трудова дейност от страна на жалбоподателката в качеството й на земеделски производител от момента на регистрирането й като такава. Приел е, че регистрацията като земеделски производител и внасянето на осигурителни вноски не изчерпват фактическия състав на осигурителното правоотношение по чл. 10, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 4 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Посочил е, че елемент от фактическия му състав е и реалното осъществяване на тази дейност съгласно легалното определение за земеделски стопанин в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, дефиниращо понятието за целите на КСО като физическо лице, което произвежда растителна и/или животинска продукция с цел продажба. Акцентирал е в тази връзка, че Ангелова няма регистриран животновъден обект съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, от своя страна разпоредбата на чл. 4а, ал. 1, т. 6 от Наредба 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания определя стопанствата с до 50 птици като такива за лични нужди, а същевременно съгласно чл. 13, ал. 4 от Закона за животновъдството, животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни. Макар и жалбоподателката да е регистрирана като земеделски стопанин в ОДЗ, същата не е регистрирала в ОДБХ животновъден обект съгласно изискванията на чл. 137 от ЗВМД, поради което не притежава изискуемо по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО условие да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. Съдът е посочил и, че по силата на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт са регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, а съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. В кръга на задължително осигурените по КСО попадат тези физически лица, които произвеждат продукция, предназначена за пазара, ако са регистрирани за това по установения ред. Регистрираният по реда на ЗПЗП и Наредба 3/29.01.1999 г. земеделски стопанин, който е собственик/ползвател на животновъден обект, но не е регистрирал този обект по реда на чл. 137 от ЗВМД и този обект е лично стопанство, тоест не произвежда продукция за пазара, не е регистриран земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. Съдът е извел извод, че към датата на издаване на оспорения акт жалбоподателката не е била самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред изброените в чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО лица, и съответно подадените от нея данни с декларация като самоосигуряващо се лице регистриран земеделски стопани, са некоректни и следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл са задължителните предписания, поради което потвърдилото ги решение на директора на ТП на НОИ Хасково се явява правилно, а жалбата срещу него е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения административен акт и на потвърдения с него такъв) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на административните актове съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Освен това, противно на твърденията в касационната жалба, първоинстанционният съд не само не е игнорирал възраженията срещу доказателствената стойност на писмените документи в административната преписка, а е мотивирал надлежно съдебния си акт, фактическите и правни изводи в който съответстват с установените по делото обстоятелства. В мотивите му е изяснен категорично основният спорен между страните въпрос, който е сведен до това притежавала ли е през процесния период С. Ангелова качеството на самоосигуряващо се лице, като материално законосъобразно решаващият съдебен състав е преценил, че отговорът на този въпрос е отрицателен. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ - Хасково, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи за неговата незаконосъобразност. В случая жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 във връзка с т. 5 от ДР на КСО. Защитими са само тези осигурителни права, които реално са възникнали. Наличието на регистрация като земеделски стопанин и внасяне на осигурителни вноски, без регистрираното физическо лице да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба (каквото е изискването на § 1, ал. 1, т. 5 от КСО), не обуславя възникването на осигурително правоотношение, а липсата на такова дефинитивно изключва правото на лицето да получи осигурителни плащания. Следователно разписаните в тази връзка действия в процесните задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО съответстват на материалния закон и неговата цел. От обсъденото по-горе явства, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касаторовият повереник, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. В случая контролният административен орган правилно е приложил относимите към казуса норми на КСО. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ Хасково също е издал законосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а основателно се явява искането на ответника по касация, представляван пред настоящата инстанция от юрисконсулт, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но само за производството пред ВАС, защото за това пред Хасковския административен съд такова не е претендирано своевременно, нито страната е поискала от първоинстанционния съд по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) да измени или допълни решението си в частта за разноските. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, в полза на ТП на НОИ Хасково следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лева). Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, която в случая в касационното производство не е голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган депозирал е писмена молба със съображения по съществото на спора, но пък не се е явил в проведеното по делото съдебно заседание да защити каузата на упълномощителя си и евентуално да възрази аргументирано на доводите на касатора и да коментира заключението на прокурора. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение